В "Приземената армия" - Историята на изтребителя от село Комарево

„Баща ми е роден тука. След завършване на средното образование постъпва във военното училище, лети на доста видове самолети. Отива в Граф Игнатиево. Там стига до командир на звено…“ – това е само част от биографията на Марко Марков.  

От поколението зависи какво виждат в машината, поставена в село КомАрево, казва още Георги Марков. Някои го подминават.

„Много малко хора, вече на години, могат да правят сравнение какво е сега състоянието и какво е било преди. Или този самолет – какви чувства изпитват към него, а други само се снимат.“

А „поколението“ даже искало да го свали, обяснява кметът на Комарево Радион Тончев.

„Има и малко набези. Влиза се. Каквото е можело да се открадне отвътре, е откраднато. Всичко, което е можело да се отвие и отнити, е изчезнало. За цветни метали предимно.“

Предлагали им самолетът да иде в музей. Отказали. „Как защо? Все едно да дам история, да я подаря на някой, и да остане тука един фундамент – гол. Няма как да стане.“

„Направили сме една придобивка – да си остане тука, младото поколение да знае какво са направили предците им“, аргументира се и Теодора Димитрова, племенница на полковник Марко Марков. 

Това е всичко от историята на МиГ – 17, която комаревци могат да разкажат. И почти всичко, което могат да запазят.

Кметът на селото Радион Тончев и Теодора Димитрова са единодушни в това, че историята се губи. “Няма нищо документално, никъде не е отразено. Има някаква информация, но тя е изчезнала. Тези, които помнят и знаят – да кажат“, отбелязва Тончев.

Кметът имал идея да се постави гранитна плоча. „С имената на тримата летци, бивши, плюс един парашутист, който е участвал във Втората световна война. Казаха ми такава сума, че… надхвърля 5 000 лева.“

Това все още са само намерения. Самолетът МиГ – 17 стои и сега в село Комарево и, олющен от времето и неуспешния опит за почистване преди години, чака.