150 000 нови бежанци за около седмица. Бомбардирани училища, болници и жилищни сгради. В Северозападна Сирия, близо до границата с Турция, се задава нова хуманитарна катастрофа с пропорциите на Алепо, предупреди снощи Франсоа Дьолатр - френският представител в Съвета за сигурност на ООН.
Катастрофа, която, покрай много други причини, назрява, индиректно, и поради нажежаващия се конфликт между Съединените щати и Иран.
Президентът Доналд Тръмп залага на бойка стратегия за „максимален натиск“ върху Техеран, за да го принуди да се откаже завинаги от ядрената и ракетната си програма и да престане да мъти водата на американските съюзници в Ирак, Сирия, Йемен и Ливан.
Но не всичко в тази стратегия е добре премислено с оглед на нежеланието на Тръмп да се ангажира с Близкия изток и на вътрешнополитическите главоболия, които може да си навлече ако допринесе за поредния регионален конфликт. Демократите в Конгреса вече го обвиняват, че, предизвиквайки Иран, не само не укрепва националната сигурност, а я застрашава.
Найсан Рафати от International Crisis Group изтъква колебанията в близкоизточната политика на президента: „Инстинктът диктува на Тръмп да не се ангажира в региона - да не се впуска в скъпоструващи интервенции като тези, които критикуваше и като кандидат-президент, и след като влезе в Белия дом. Видяхме това в Сирия - президентът първо заяви, че ще оттегли американските сили, а после реши да не го прави. Защото от властовия вакуум се възползват различни играчи - руснаците, сирийският режим, иранците. Всички те създават взривоопасна смес от огнища на напрежение в целия регион“.
Психологическата и икономическата война, която Вашингтон и Техеран водят помежду си, откакто Тръмп стъпи в Белия дом, започнаха да се изострят - първо полека, а после все по-бързо - след като миналия месец американците включиха могъщия Корпус на революционните гвардейци в списъка на терористичните организации и затегнаха окончателно мерките върху износа на иранския петрол.
Техеран отговори, като включи в своя списък от терористи американските войски, пръснати из целия регион, и заплаши да затвори една от жизненоважните артерии на петролната търговия - Ормузкия проток.
Не за първи път Иран заплашва трафика през Ормуз. Разликата този път е, че със затягането на американските санкции протокът губи значението си за иранската икономика - Техеран вече няма какво да губи от затварянето му.
Според Морската администрация на Съединените щати заплахите за американските търговски кораби от иранска страна са съвсем конкретни и с далеч по-широка география - не само Персийския, но и Аденския залив и Червено море.
Все пак, Техеран няма да се реши лесно на драстични провокации, сочи Найсан Рафати: „За иранците едно затваряне на Ормузкия проток би било твърде скъпо, а и невъзможно, предвид огромното превъзходство на американските военноморски сили. Виждаме, че през последните дни Вашингтон насочва допълнителни военни ресурси към Персийския залив“.
Вчера американското Централно командване за Близкия изток и Централна Азия разпространи снимки на бомбардировачи Б-52, току-що долетели във военновъздушната база в Катар. Изпълняващият длъжността министър на отбраната Патрик Шанахан разпореди за противодействие на Иран в Близкия изток да бъдат изпратени противоракетни батареи "Пейтриът". С ускорени темпове към района плава военноморска група начело със самолетоносача „Ейбрахам Линкълн“. В четвъртък тя прекоси Суецкия канал.
Всички тези военни мерки могат да се окажат ненужни, ако Евросъюзът съумее да изпълни ангажиментите си по Съвместния всеобхватен план за действие - споразумението от 2015 година, с което Иран се съгласи да ограничи ядрената си програма в замяна на нормализиране на търговските отношения с Европа и Америка.
Точно преди година Тръмп скъса споразумението, а тази сряда иранските лидери уведомиха европейските си партньори, че, предвид свиващите се приходи от петрола, не се чувстват вече длъжни да се съобразяват с ограниченията върху запасите си от нискообогатен уран.
По този начин Техеран даде на европейците да разберат, че „стратегическото му търпение“ се изчерпва на фона на задълбочаващата се криза на икономиката и нарастващата инфлация.
Според МВФ иранският БВП се е свил през миналата година с близо 4 процента. Прогнозата за тази година е за минус 6 на сто и поскъпване на потребителските стоки с 50 процента като пряка последица от ограниченията в международната търговия.
Официално щатският долар струва 42 000 ирански риала. На черната борса съотношението е 150 000 към 1.
През последните 12 месеца иранските власти изпълняват стриктно задълженията си по ядреното споразумение, а получават все по-малко в замяна, поради страха на компаниите и банките в Европа от "вторичните" санкции на Тръмп, сочи Найсан Рафати: „Страните от Евросъюза все още подкрепят ядреното споразумение, но, в крайна сметка, много от решенията за търговията с Иран се вземат не от правителствата, а от частните компании. Стъпките, които европейците предприеха през последните месеци - като механизма Instex, който трябва да улесни търговията с иранците, не се развиват със скоростта, която Иран желае“.
В явен опит да подтикне Брюксел към действие, иранският президент Хасан Рохани декларира, че е може да спре договорените модификации в реактора в Арак и да разпореди увеличаване на степента на обогатяване на урана. 60-дневният ултиматум тече от тази сряда.
По всичко изглежда, че Техеран вече не се надява на нов обрат в американската политика. Вместо да изчака президентските избори в Съединените щати догодина, Рохани залага на карта отношенията с европейците.
„Рискът за иранците е, че ще отидат твърде далеч в опита да притиснат Европа - че в даден момент европейците ще счетат действията на Техеран не за ограничаване, а за нарушение на Съвместния всеобхватен план за действие. Така след 60 дни можем да се озовем отново в кризата, в която се намирахме преди договарянето на плана“, отбелязва Рафати.
В същото време Тръмп затяга примката още по-безмилостно.
Веднага след като Иран обяви, че спира да се съобразява с някои от ограниченията в ядрената сделка, Съединените щати обявиха на свой ред санкции срещу всеки, който купува от Иран желязо, стомана, алуминий и мед. Лишавайки иранците от втория им по големина приходоизточник, Тръмп увери, че е готов да преговаря и дори да им помогне - тук ще цитирам - да влязат отново "в страхотна форма", стига само "да му се обадят".
Ако наистина все още разчита на позитивен отговор, американският президент е в голямо заблуждение. Защото иранската гледна точка не се е променила в сравнение отпреди година, когато Тръмп за първи път проговори за преговори на най-високо равнище. За Техеран американските искания представляват не условия за диалог, а подкана за капитулация. Всеки разговор при тези условия би изглеждал като проява на слабост, отбелязва анализаторът от International Crisis Group.
„Така че, когато наблюдаваме ограничения в изпълнението на ядреното споразумение или засилване на антиамериканските операции в Близкия изток, тези действия може би са начин на Техеран да каже на Вашингтон: „Да, вие ни подлагате на максимален натиск, но ние също имаме козове; така че, ако искате да преговаряме, ние няма да го правим от позицията на слабите“.
Да обобщим казаното дотук.
На фона на стореното и изреченото тези дни, европейците не бива да се надяваме на скорошно „разведряване“ между Америка и Иран. Напротив - с нагнетяването на словесната война и със струпването на оръжие в Близкия изток рискът от пожар на прага ни неизбежно нараства.
А как реагираха лидерите ни на последните събития?
След консултации с Франция, Германия и Великобритания, върховният представител на ЕС за външната политика и сигурността Федерика Могерини заяви, че Европа няма да приеме ултиматуми и ще държи Техеран отговорен за евентуално неспазване на ядрените ограничения.
Смели думи. Но за спасяване на ядреното споразумение е нужно нещо повече. Поставени натясно между американци и иранци, европейците трябва да проявим креативно мислене, за да намерим правилната формула. Според Рафати, начинът е чрез сътрудничество с другите две страни по споразумението - Русия и Китай, както и с някои ключови търговски партньори на Иран каквато е Индия: „Не мисля, че иранците могат да се надяват на възстановяване на търговските отношения в степента, която биха искали. Но онези сили в Иран, които не искат ядреното споразумение да се провали, нито пък страната им да бъде въвлечена в регионална конфронтация, трябва да получат подкрепа. Трябва да им се даде някакъв аргумент, за да кажат в Техеран: „Вижте, европейците полагат усилия, по-добре е да продължим сътрудничеството, вместо да влизаме в конфликт.“
Обединеното кралство e подготвило нов пакет от военна огнева помощ за 150 милиона паунда за Укарйна, обяви британският министър на отбраната Джон Хийли. Това последна направеното по-рано изявление от премиера Киър Стармър, че страната му трябва да постави Украйна във "възможно най-силната позиция". На фона на подготвяните преговори между САЩ..
Предложенията за кандидати за управител и подуправител на Националния осигурителен институт (НОИ) ще се правят от народни представители до парламентарната социална комисия в 14-дневен срок от приемането на процедурните правила по избора. Проектът на тези правила беше приет от Социалната комисия в парламента и предстои гласуването им и в пленарната..
Полицията в Ботевград залови след гонка 13-годишно момче, което шофирало лек автомобил. При опита си да избяга от полицията момчето е ударило няколко коли. В автомобила, управляван от него, е имало и друго дете - на 12 години. Минути след 2:00 след полунощ на 11 февруари патрул на Районното управление на полицията в Ботевград забелязва как при..
Германското правителство удължава контрола на всички германски граници с още шест месеца. Контролът иначе трябваше да изтече в средата на март. Целта е да се предотвратят незаконни влизания, обясни германският канцлер Олаф Шолц. Контролът по всички германски външни граници ще продължи до септември. Това реши днес германското правителство и..
Автомобил се удари в бързия влак от София за Петрич, движещ се с висока скорост на жп прелез със задействана автоматична прелезна сигнализация, в междугарието Долни Раковец - Гълъбник. Това съобщи за БНР Бойчо Скробански от звеното за разследване на произшествия в железопътния транспорт. Влак е ударил автомобил на жп прелез в Радомирско Няма..
До средата на следващата година една трета от всички директорски позиции в публичните дружества трябва да се заемат от жени. Това предвиждат промени в Закона за равнопоставеност на жените и мъжете, приети на първо четене от социалната парламентарна комисия. С промените се въвеждат разпоредбите на евродирективата за подобряване на баланса между половете..
България трябва да получи целево финансиране за отбрана . Това е е поискал евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Андрей Новаков от новия комисар по отбраната на ЕК. Освен темата за митата, които американският президент Доналд Тръмп възнамерява да наложи от 12 март върху европейската стомана и алуминия, втората ключова тема от пленарната сесия на ЕП..
Дългогодишният творчески тандем маестро Йордан Камджалов и маестра Мая Василева се впускат в ново професионално предизвикателство. Мая Василева..
Случай като този от село Брезе следва да бъде сигнал . Той трябва да ни покаже, че промяна трябва да има и по отношение на законодателството, и по..
" В момента Десислава Иванчева е заплашвана с убийство от жена, която лежи доживотна присъда, и никой нищо не прави ". Това съобщи пред БНР..