Евроскептицизмът в България не расте, мнозинството оценява членството в ЕС като положително

Изследване, публикувано през изминалата седмица, поставя България е на трето място сред страните, в които хората смятат, че членството в ЕС е било положително за страната.

Председателят на Българския офис на Европейския съвет за външна политика Весела Чернева подчерта пред БНР, че България не е била включена в изследването на агенция U-Gov сред 14 европейски страни. Българските данни са направени от Агенцията за маркетингови изследвания „Кантар“, допълни тя.

„Има страни като Франция, Гърция, Италия, в които две трети от хората смятат, че нито националната им система работи, нито европейската. В България, в Румъния, в Унгария включително, повечето граждани, повечето избиратели смятат, че националните им системи не работят, обаче Европа работи и всъщност Европа е гарант за това нещата да вървят в някакво приемливо русло. Чехите и словаците са много по-близо до Италия, Франция и Гърция, отколкото до Полша и България“.

Чернева е убедена: "Докато Брюксел е виждан като рамката на базисните правила, по които ние наваксваме, мисля, че към Брюксел ще има доверие“. Колкото и да са евроскептични хората в Полша, в Румъния и т.н., дори и най-евроскептичните от тях не желаят напускане на ЕС, е констатирало изследването:

„Това е съобщение, което крайните, антиевропейските сили в Европа разбраха и спряха да говорят. Разбраха, че мнозинството от гражданите не желаят да видят разтурването на Европейския съюз и напускането на ЕС, но искат някаква промяна“.

Социологът Марчела Абрашева, която е и регионален директор за Балканите на агенция „Кантар“, уточни, че по принцип не е било предвидено България да бъде страна в публикуваното проучване, но:

„Това, което мен ме мотивира, да опитаме да направим тези данни за България и, грубо казано, да се опитаме да ги прикачим, без да са били искани, е това, което мен лично ме ужасява, като граждани на страната, а не като социолог или експерт – ние след 20 години да обвиняваме ЕС за всичко, което ние самите не сме свършили, и да стигнем до решения, за които хората не са информирани и не са искали да вземат. Нека да бъдем информирани къде стоим ние по отношение на европейските нагласи!“.

Изследването е финансирано от „Кантар“ и няма поръчител. Данните потвърждават категорично, че Европа е цивилизационният фактор, включително за нашата собствена политическа система, за разлика от други страни, които поставят този път под въпрос. „Европа не ни пречи, тя ни бута напред – това смята българският гражданин в мнозинството си“:

„Слуховете за евроскептицизма на България са силно преувеличени. България и другите страни около нас, за тях това все още е много силен интеграционен проект“.

Хората, които се притесняват, че хора отдругаде идват в България, са 8%, а в Словакия – 61:

„Темата за миграцията, емиграцията, имиграцията и бежанците е много голяма и в нея са натрупани много неща. Пречи на тази тема говоренето и в една обща кошница, която задължително е негативна. Различните страни, участвали в проучването, са реагирали на различни аспекти. Не бих се изненадала Словакия да се чувства заплашена по линията на антитероризма, а не по линия на икономиката или по линията на културна идентичност с тези бежанци“.

В почти всички страни от изследването огромен процент от хората се притесняват, че сънародниците им напускат страната.

Темата за емиграцията звучи по тревожен начин и в Гърция, и в Италия, и в Испания – въобще всички страни, които се чувстват привлечени от силните икономики в Северна и Западна Европа, констатира Чернева, според която „тази диспропорция показва едно ново разделение в Европа“.

„Силно впечатление ми направи в нашето изследване – страховете на европейците са много свързани с носталгията им по миналото. Трудно им е навсякъде в Европа да мислят за бъдещето. На въпроса: „Мислите ли, че вашите деца ще живеят по-добре или по-лошо от вас“, огромното мнозинство – над 60% – отговарят, че ще живеят по-лошо. Това негативно очакване към бъдещето, тази тревожност, е свързана дори не толкова с материалната страна на нещата, тя е свързана и с чувството за несигурност спрямо външни сили, за несигурността, свързана с климатичните промени, но също и за несигурността от това как ще изглежда, да кажем, работният пазар утре… Хората някак си се чувстват попаднали в един нов свят, в който им е трудно да се ориентират“.

Абрашева отчете, че „ние имаме същите настроения като в Европа, не сме радикално различни“:

„Българите се притесняват от социални и икономически въпроси. Мислят същото както повечето европейци, наистина. Без никакво съмнение България не желае и вижда огромни загуби в това да се разпадне ЕС, да се получи някакъв радикален или неприятен резултат в ЕП“.

Преди изборите за нов ЕП Европа изглежда като един континент, който се е консолидирал, категорична е Чернева:

„Мислехме, че Брекзит ще подейства демобилизиращо, напротив – рекордната подкрепа за проекта ЕС в страните членки, които отчитат социолозите през последните месеци, се дължи именно на Брекзит и на хаотичността на Брекзит. Хората не искат да попадат близо изобщо до такава ситуация. Не е само това, ами започват като че ли да ценят ЕС повече, да си дават сметка за това какво е, какви възможности дава и какъв тип организация е. Ирландия получи подкрепата на всички останали страни членки в спора ѝ за границата с Великобритания след Брекзит! Това беше много впечатляващ пример за европейска солидарност. При всички случаи подкрепата за ЕС расте. Същевременно обаче европейците искат да говорят за Европа, притесняват се от национализма в Европа. В България това не излезе толкова от данните, но в много от другите страни е доста отчетлив отговор – мнозинството от хората смятат, че тази нова вълна на национализъм може да доведе до конфликти между страните и това много ги притеснява. При всички случаи след тези избори за ЕП ще трябва веднага да започне разговорът за това как да променим Европа“.

Абрашева коментира, че българите не очакват голямо присъствие на националисти в следващия ЕП:

„Аз не виждам антиевропейски настроения. Виждам съмнение, притеснение, може би скептицизъм, но наистина не откривам това усещане, че той се увеличава в България. Не, той не се увеличава. България е сред „топ 3“ страни в Европа, където 70% от хората казват „Каквото и да не е направила Европа за нас до този момент, ползите и перспективите за нас са много повече, отколкото недостатъците“.

Интервютата на Явор Стаматов с Весела Чернева и Марчела Абрашева можете да чуете от звуковия файл.