Силвана приема за чест работата си в Съюза на глухите, част от който е вече 11 години. Участва в основаването на Младежката организация, работи по европейски проекти. Силвана Павлова е сред основателите на "Мим Арт Театър" към сдружение "Тишина".
"Където има култура в нашата сфера, аз участвам съвсем активно, защото за мен това е много важно. Веднага след образованието на хората с увреден слух, културата и духовното развитие за мен е изключителна кауза", сподели Силвана в предаването "Рано в неделя".
Избрала е да помага на хората, които не чуват, още в детските си години. За първи път се сблъсква с глухотата, когато четиригодишният й братовчед губи слуха си:
"Беше много странно, защото в рамките на две или три седмици от едно детенце, което е щураво и палаво, което, като извикаш веднага се обръща, защото търси контакти, нещо да се случва, той не се обръщаше и не се обръщаше, и това фрапира всички."
Водят момчето по доктори, търсят начини за лечение, дори в отчаянието си стигат до сеанси с екстрасенски. След като става ясно, че момчето повече няма да чува, го записват в клуба за ранна рехабилитация към Съюза на глухите. Там й подаряват и първия речник и започва да учи жестомимичния език.
Силвана Павлова се бори за достоен статут както на професията на жестомимичния преводач, така и на жестомимичния език.
"В момента, в който се узакони този език, вече ние, преводачите, като професия ще можем да си извоюваме място в пространството. Направихме център за професионално обучение, само и само да идват хора и да се обучават. В крайна сметка който и да обучим ние, той ако не може да излезе на свободния пазар и да получава една достойна заплата, няма как да се случи."
Много е важно за хората с увреден слух да има закон за жестомимичния превод, подчерта Силвана Павлова.
Цялото интервю чуете в звуковия файл.
Калина Канева е българска учителка, журналистка , авторка на изследователски и публицистични книги и материали. Главната тема в нейното творчество са са руско-българските културни и исторически връзки. Работила е в издания като в. "Антени". Част от най-известните и трудове са "Симетрия на времето. Срещи и разговори с акад. Дмитрий Лихачов"..
В рубриката "Горещи сърца" ще влезем в тъкачен стан, за да се убедим колко важно е да не изпускаш нишката. И това е валидно и за живота, и за тъканите. "Като се скъса основата и веднага се получава дупка. Така е и в живота." В нашия свят, залят от фабричен текстил, героят ни в "Горещи сърца" тъче на бабиния му стан. Ангел Милчев е един от малкото..
Александър Симеонов е от Плевен , занимава се с музика от дълги години и е вокалист на плевенската група "Страйкърс" . Другото признание за него идва от работата му като детски учител в Детска градина "Надежда" . Какво музикално предизвикателство е подготвил, как децата му влияят за творчески идеи и за още неща от живота: "От дълги години се..
Краткият февруари е винаги изненадващ, винаги динамичен. Носи със себе си много нова енергия, която събужда природата и я води към пролетта. Неговият ритъм напомня за звука на цигулката , ту остър и силен, ту мек и нежен. Може би точно така публиката в големите концертни зали в Париж и Рим, Мадрид и Берлин се е наслаждавала на звука на..
Педя човек - лакът брада си има нов дом - Къщата на куклите. Арт-Къща с музей „Куклите” е уникален в България музей на куклите с над 3000 кукли, Творилница и парти център за рождени дни. Представени са порцеланови кукли, антикварни, ритуални, съвременни, марионетки, сувенирни кукли от България и от света, винтидж, колекционерски и др...
Най-ранните спомени на Георги Господинов свързани с Българското национално радио, са от предаванията "България - дела и документи“ и "Ранобудно петленце". БНР връчи годишните си награди "Сирак Скитник" Авторът на "Времеубежище" описа сигналите на тези предавания като "особен отключвател на памет" и разказва за първото си радио..
В Къщата на художниците в Плевен е подредена изложба, която е своеобразно емоционално завръщане. Убавка и Костика са едни от най-разпознаваемите и..