Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

В "Приземената армия" - Историята на изтребителя от село Габровница

| обновено на 15.05.19 в 12:29
7
Снимка: Добромир Видев

Кой кого пази? Изтребителят селото или селото изтребителя. На този въпрос нямат отговор, поне в Габровница. Наскоро селото беше дадено за пример като място, където жителите се пазят с камери и телени огради заради постоянните кражби на селскостопанска продукция и обири на къщи. И все пак, напук на това, от няколко години в центъра на Габровница стои един самолет - МиГ-21. 

Самолетът се намира буквално на няколко километра от летището, където някога е летял. Машината е била докарана при последното „раздаване“ през 2006 година, разказва кметът на Габровница Борис Цветковкойто 25 години е работил в местната авиобаза„50 години имаше авиация тук, в Габровница“, уточнява той.

На самолета има монтирани макети на ракети. „На други места няма толкова разпространени макети“, допълва Витко Виденов, който пък от Габровница е закарал с друга група самолет в родното си село Орешец.

Кметът на Габровница Борис Цветков не крие, че извеждането на МиГ-21 от закритата вече военна база е бил и негово спасение от нарязване. 

„Лошото е другото – че тия самолети, докато имаха ресурси  и нашите летци можеха да летят, в един момент се оказа, че нямаме самолети, които да охраняват границата ни и да поддържат самата летателна подготовка. Това е жалкото за родната авиация“, коментира той.

Самолетът стигнал до Габровница и с помощта на Илия Колов, който  работил в закритото летище. Той дава своето обяснение защо армията няма възможност да се възстанови от годините на прехода. 

„Тогава се тръгна на съкращаване на личен състав, на въоръжение, на танкове, на самолети. В един момент в Доброславци, в Чешнигирово нарязаха МиГ 23, защото решиха, че не може да се поддържа. Реално самолетите можеха да се поддържат, защото имаше резервни части. Заводът в Пловдив извършваше ремонти – на самолета и на двигателя. Дори, дето се казва, от пет самолета да се направят три, пак беше вариант“, разсъждава Колов.

И допълва крайния по думите му резултат: „Пет самолета летят в Граф Игнатиево, четири-пет в Безмер, няколко във Враждебна и в Долна Митрополия, където беше учебният център.  

На старото летище в Габровница сега посрещат куче, пазач, ръждясали входни врати и… отказът на частната охранителна фирма, която военното министерство е наело да пази остатъците от инвестираните милиони.

Илия Колов и Витко Виденов обясняват, че са работили тук. Но съненият пазач обяснява, че за да се влезе в района на имота, трябва „разрешение от София“.

Вече всичко е ограбено, защо са сложили охрана, питат се Илия и Витко   които в разговор помежду си обрисуват ситуацията с летището.„Води се инфраструктура, терен с отпаднала необходимост, обаче тук е най-хубавата полоса от всички военни летища“, разказват те.

„На това поддържане ли му викаш? Тая гора, дето я виждаш – тука нямаше един храст… А колко кабели са извадени, изровени, измъкнати!“

„В процеса на прехода нямаше пари да се поддържа такава скъпа армия. Казаха ни, че такава голяма армия не ни е необходима, защото вече нямаме врагове. Мина се на варианта малка, но ефективна армия да бъде. Сега хем е малка, хем е неефективна“, смятаИлия Колов.

„Като нямаме армия, тогава храним чужда армия – това е истината“, отбелязва кметът Борис Цветков.

„Тоя аеродрум 50 години е съществувал. Какво изпитва човек ли? Носталгия изпитва. Ние сме прекарвали оттатък дълги години. Задачата на нашите летци беше охраната на столицата и металургичния завод в Перник. Денонощно се летеше. И имахме висококвалифицирани летци“, спомня си Цветков, според когото не е и могло да стане другояче.

„Защото българските политици първо искаха да вземат властта, не мислеха за родината тогава, през тоя преход.“




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Предизвестената смърт и случайното безсмъртие на културните феномени през очите на учен и дете

Как се раждат и умират културните феномени? Феномени ли са или просто продукти като наскоро загиналото легендарно ICQ? На 28 години платформата за съобщения, която някога ползвахме активно, официално умря. Разработчици се опитаха да реанимират месинджъра като предложиха на хората регистрация на старите акаунти на неофициален сървър, но..

публикувано на 30.07.24 в 17:40
Станислава Пирчева и Павлина Павлова

"Тервел - спасителят на Европа" - за славното минало на българите и поуките за днешния ден

Българската история е тема, която ни е близка и винаги ни вълнува. В "Нощен хоризонт" говорим за историята като урок и поука за днешния ден , в разговор с интересни събеседници и техните гледни точки. В един увлекателен и документално истинен разговор, писателката Павлина Павлова ни пренася в славното минало на България и разкрива нови и..

публикувано на 30.07.24 в 14:48
Анатоли Джоков в действие.

Олимпийски брейк в "Изотопия"

"През последните години брейкът стана доста масов затова и хората, които ръководят Олимпийските игри решиха да го включат в програмат, за да може повече млади хора да се включат. Брейкът винаги е бил атрактивен, интересен и неограничен. Може би това е една от причините тези хора от Международния олимпийски комитет да решат да го включат."..

публикувано на 29.07.24 в 19:22
Милко Клайнер

Олимпийската история на Русе и защо тя започва с колело?

До 11 август светът ще е Олимпиада и вниманието на всички ще е насочено към новите върхове на човешкия стремеж за по-бързо, по-силно, по-точно. Русе има своята олимпийска история и тя е украсена със злато, сребро и бронз, донесени през годините от кануистът Иван Бурчин, скачачът Христо Марков, стрелецът Таню Киряков и борците Валентин..

публикувано на 29.07.24 в 14:01
Якоб ван Бейлен

Световният колекционер на килими има 850 старинни български килима

Нидерландец, живеещ от десетина години във Велико Търново , колекционира български килими и мечтае да създаде Национален музей на българското килимарство .  Якоб ван Бейлен има 850 старинни български килима от 18-и до 20-и век. За него казват, че е к олекционерът с най-много килими в света , определят го и за по-българин от българите,..

публикувано на 29.07.24 в 10:27

Национален парк "Пирин" - богатство за (пре)откриване

В момента и чак до сепември Пирин е  най - посещаваната планина, предупреждава Георги Икономов. " Местата, които са най-натоварени в Пирин през лятото, това са заслон "Спано поле" и "Тевно езеро" . "Тевно езеро" е много мистично място, посочва Икономов и обяснява, че до него може да се стигне по различни маршрути. "Хората в планината..

публикувано на 28.07.24 в 21:13

Експерт: Винената култура се развива. 80 изби предлагат винен туризъм

"Виното е интелектуален продукт . С консумацията научаваме любопитни факти за самия регион, как се произвежда, откриваме философията и страстта, която са вложили в него неговите създатели." Това каза пред БНР Гергана Тодорова – винен специалист, главен редактор на първия онлайн пътеводител за винен туризъм у нас. Винарските изби, които..

публикувано на 22.07.24 в 13:40