Премиера на „Лешникотрошачката” в Старозагорската опера

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Рецензия на Петър Пламенов

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Поредното голямо класическо заглавие в репертоара на балетната трупа при Старозагорска опера след „Лебедово езеро” от Чайковски и „Дон Кихот” от Минкус е приказният балет феерия на Чайковски "Лешникотрошачката". 

Либретото се основава на приказната новела на Е.Т.А. Хофман и нейния френски преразказ от Александър Дюма-баща, който самият Петипа подбира за литературен първоизточник, въпреки нежеланието на Чайковски. Настоящата инсценировка е дело на заслужилия артист на Руската Федерация Константин Уралски, който прави свой оригинален авторски прочит, без обаче да пренебрегва класическата основа на първия балетмайстор постановчик на балета Лев Иванов и всеизвестната редакция от първата половина на ХХ-ти век на Василий Вайнонен.  Уралски осмисля балета като красиво сбогуване на момичето с детството и нахлуването във възрастта на юношеството. Хореографският език е класически. Търси преди всичко вица, гега, наслаждението и постигането на динамика и ярко по детски безгрижно забавление. Въпреки това Константин Уралски съхранява и лирическия момент в приказното настроение, на което отделя особено внимание. Така съхранява отворен отговора на въпроса дали всичко от Принца Лешникотрошач, през пътешествието през Конфитюрбург, Фея Драже, Принц Коклюш и чудноватите кукли не е било просто сън, внушен от приказката на  Дроселмайер, или истинско духовно приключение, в което дръзко се впуска малката, но справедлива и обичлива Мари.

В ролята на Мари дебютира невероятно миловидната и изящна Марина Сороче, като Принц Лешникотрошач се преставя премиерът на трупата японецът Томоки Ишиго. Като кръстника магьосник Дроселмайер се превъплъщава Ивайло Янев. В извънредно виртуозната партия на Фея Драже заслужава внимание примата Анелия Димитрова. Сред солистите са и  Франческо Бориело като Краля на Мишките и Принц Коклюш - Паскуале Казиела.

Константин Уралски започва своя творчески път на сцената на Балшой театър, където танцува след завършването на Московското държавно хореографско училище като корифей. Решава да специализира в областта на хореографията и записва балетмайсторския факултет на ГИТИС в класа на проф. Олга Тарасова. След това предприема отчаяна, авантюристична стъпка - напуска Болшой театър и заминава на Запад (Германия и САЩ), за да опознае формите на съвременния танц, за който по това време в СССР само се говорело, но никъде те не се преподавали. В Америка скоро му предлагат  работа  и така от 1991-1996  тъй е художествен ръководител на балета в Айова, САЩ. Там поставя 15 оригинални балетни спектакли: "Птиците", "My Reverie", "Кармен-сюита", "More Than Two to Tango", "Макбет", "Размисли за Петрушка", "Музиката на Албинони", "Доктор Живаго" и др. Съвсем очаквано става известен и дори започват да го наричат „руски американец”. Но през 1998 получава покана от балет "Москва" да постави едноактния спектакъл „Валс на белите орхидеи“ по мотиви от произведението на Е.М.Ремарк  и по музика на Морис Равел и френски шансони от 30-те години на 20 век, който отново го прави популярен в собствената му родина.

През следващите години развива активната си дейност както в САЩ и Европа, така и в  Латинска Америка, създавайки балетни постановки по музика на Моцарт, Рахманинов и др. Константин Уралски работи за втори път в България след като през сезон 2006-2007 г. поставя на сцената на Варненската опера балета "Доктор Живаго" по музика на Кирил Волков. А от седем години е художествен ръководител и главен балетмайстор на Астраханската опера и балет в Русия, заслужил артист на Руската Федерация, лауреат на Държавна премия на Руската Федерация, носител на наградата "Душата на танца".

Цялата рецензия за премиерата в Стара Загора чуйте в звуковия файл.