Дали меценатството се предава с майчиното мляко? За семейството на пианистката Фелиция Блументал (звезда сред концертиращите пианисти между двете световни войни) това е така. На нейно име е наречен един от най-престижните израелски фестивали. Той, заедно с фестивала за филми за изкуството „Епок“, представиха филм за тази непозната, но много интересна фамилия.
Маркус Блументал, съпругът на Фелиция, през целия си живот се е опитвал да изкупи един неволен грях. През 1939 г., усещайки наближаването на фашизма в Европа, емигрира в Бразилия. В това време съпругата му Фелиция ражда своята дъщеричка Анат в Люксембург и се качва на параход за Бразилия. На пристанището обещава на сестра си и майка си, които живеят във Варшава, още щом стъпи на бразилска земя да им изпрати визи, за да емигрират. Не успява да изпълни обещанието си. Дори за новороденото момиченце без виза е било трудно да слезе на брега. На съпруга й, който в Европа е бил богат бизнесмен, в Бразилия се налага да работи каквото и да е, за да храни семейството си. В това време семейството на Фелиция е откарано в Освиенцим. Никой не остава жив. В края на войната Маркус Блументал успява да развие бизнес и в Бразилия и се замогва. Помага на избягали от Европа творци, устройва концерти, изложби. Скоро неговата „концертна дирекция“, ако може да се нарече така, става много популярна и не само начинаещи или пострадали от войната артисти, а и световни имена искат да организира концертите им в Латинска Америка. До края на живота си не забравя, че има неизпълнен дълг и се грижи за начинаещите, талантливи младежи. В същото време събира колекция от творби на световни художници и скулптури. Самият той е един от добрите експерти. По настояване на дъщеря си Анат подарява цялата си колекция на музея в Тел Авив. Сега този музей е сред 100-те най-посещавани музеи в света. Е, не е като Лувъра, който е на първо място, но за една държава, която се върна на картата на света едва преди седемдесетина години, това не е малко!
Анат поема щафетата от баща си. Оперна певица е. Пяла е и в Ла Скала, но изведнъж, през седемдесетте години на миналия век решава да дойде в Израел и да пее в новосформираната Израелска опера в Тел Авив. Вярно е, че си партнира с дебютиращия Пласидо Доминго и други творци, които по-късно получават световна слава, но жестът е голям. По-късно концертира из Европа заедно с майка си Фелиция Блументал. Още когато идва за пръв път в Израел решава, че в страната има две групи хора, на които трябва да се помогне: на дебютиращи творци или артисти, експериментатори в областта на музиката, а също и на израелската публика. Поради това, че са избрали да живеят в еврейската държава, те не са „с ръка на пулса“ на най-новите тенденции в музиката, нови жанрове и непознати инструменти. Всичко това трябва да им бъде показано, разказано, да го видят и почувстват. Така се ражда фестивалът „Фелиция Блументал“. В началото предлагат на Анат просто да има награда на името на майка й на конкурса „Артур Рубинщайн“. Отказва. Не й харесва идеята за конкурсното боричкане между млади творци. При това се знае, че наградите отиват не винаги при най-талантливите, а има политически, стратегически и други фактори, които също влияят. Предпочита да организира фестивал с право на концерт на всеки талантлив млад човек. Нещо повече, всеки който е одобрен да участва в концерт, освен хонорара получава костюми и папийонка, ако е младеж, или дълга рокля, ако е девойка, при това от колекциите на най-големите стилисти в света. Най-интересно е, че в първите години тези подаръци са предизвиквали възмущението на творците, които са смятали такова облекло за „буржоазен предразсъдък“. А и им е било трудно да се движат в такива непривични дрехи, та се наложило да направят и мини курс по етикеция. Вече не е необходимо да се подаряват дрехи, а в програмата се посочва дрескода, който е задължителен и за артистите, и за публиката. Това ни разказа във филма за Анат, която преди 2 години напусна този свят, сегашната директорка на фестивала Авигаил Аренайм.
На фестивала „Фелиция Блументал“ могат да се чуят най-интересните съвременни творби. Миналата година, например, гостува българският акордеонист Константин Щерев. Изпълни авангардна класическа музика, доста неочаквана за подготвени само с творбите на утвърдените класици слушатели. И тази година имаше много интересни творби. Специално място бе отделено на непознатата за израелската публика оратория „Песен на песните“, по библейския текст. Музиката бе от австрийския композитор Уолтър Арлем, който е на 92 г. и не успя да пристигне за премиерата. Избягал е от Европа в началото на Втората световна война. Но видяното и почувстваното се е отразило в цялото му творчество. А втората интересна творба е детска опера, създадена и играна в концлагера „Терезиенщат“, в която композиторът Виктор Улман с езоповски език разказва за страданията и надеждите на концлагеристите. В Израел това произведение бе изпълнено от куклена трупа, прочутата трупа на Херберт Ганшахер.
Приключи 3-ия сезон на литературния конкурс "Вълшебното перце ", който се организира от програма "Хоризонт" и сдружение "Българче" , а имената на наградените деца бяха съобщени в ефира на "Закуска на тревата" на 28 декември от Розалина Златкова, съпредседател, член УС на сдружение "Българче" , с което повече от 10 години се реализира радио-играта..
Ивановден е един от най-обичаните зимни празници, защото на този ден всеки има кого да поздрави. Ивановците са много, да се готвят да почерпят за здраве и да им върви през годината. Празникът е в чест на Свети Йоан Кръстител . В народната традиция се свързва с игри и много музика. В този ден в традицията е хората да си стават побратими и..
"Дали любовта е „сляпа“ или е от „пръв поглед“ – това могат да кажат хората, които виждат. За нас любовта е това, което е на сърцето и на душата“. Така незрящият актьор Андриян Асенов описа любовта в предаването "Любими празнични истории". Заедно с него беше любимата му Радостина Павлова, преподавател по пеене и пиано, също незряща...
Kак празниците осмислят живота ни , как ни свързват с традицията и ни дават сили да вървим напред? С поета Бойко Ламбовски разказваме за връзката между духовното и материалното , за литературата като прозорец към душата и как в творчеството можем да намерим утеха и вдъхновение. Бойко Ламбовски е поет, преводач и есеист, човек, който с думите си..
"За всеки влак си има пътник, но когато нещо е истинско, когато е направено със сърце и любов, зрителят го приема ". Това каза пред БНР един от най-обичаните актьори в Плевен Георги Ангелов. "С годините театърът се е променял. Всяко поколение носи своето ново. Всяко поколение, което идва, носи новите изразни средства, новото..
На 24 януари е премиерата на новия български игрален филм „Клас 90“. Наскоро излезе и трейлърът на лентата, в която участват все известни наши актьори. Съученици, дипломирани от гимназията през 1990 г., празнуват годишнина от завършването си в малък хотел в планината. Очакваният купон, на който да си спомнят младостта, за много от тях се..
Музиката е неговият живот от четири годишен. Композитор, аранжор, пианист, певец, той е и един от най-известните диригенти днес у нас. Това е Георги Милтиядов , когото публиката винаги дълго аплодира на сцената. Всяка среща с неговото творчество е вълнуваща и се превръща в музикален празник. През годините сме свикнали да го виждаме на..
КНСБ предупреди, че ако бюджетът за тази година не бъде приет, може да се очаква вълна от протести. "Струва ми се, че за пореден път бюджетът..
Въпреки пълната политическа неразбория в страната, реалистичен сценарий е от 1 януари догодина да плащаме в евро . Това мнение изрази в интервю за..
Бойко Борисов се чувства силен и иска да наложи своите условия в преговорите за правителство. Това мнение изказа пред БНР политологът доц. Иво Инджов..