Доц. Людмил Георгиев вече 20 години участва в пътешествие с каяк по Дунав

Днес любителите на пътешествията могат да научат повече за предизвикателството да плаваш по Дунав с каяк. За целта трябва да отидат в Столичната библиотека в 18 часа и да се срещнат с доц. Людмил Георгиев.

Преподавателят по криминалистика, журналист и запален каякар и ветроходец, ще сподели впечатленията си от най-голямата в света организирана гребна регата по река. Международната дунавска регата започва от Германия и завършва при т. нар. нулев километър, тоест при устието на Дунав в Черно море. Най-големите ентусиасти прекарват два месеца и половина на вода, като изминават над 2500 километра. Тази година регатата ще се проведе за 64-и път. Обикновено започва на 22 юли от баварския град Инголщат.

За емоциите, с които се зареждат каякарите от близки и далечни страни, но и за опасностите, пред които се изправят, доц. Людмил Георгиев разказва в предаването „Преди всички“.

„Ако човек реши да се включи в тази регата разбира се той трябва да има необходимата физическа подготовка. Тук не става дума за мускули, за културизъм, а за една физическа издръжливост, тъй като всеки ден се гребе между 30 и 60 километра. Това, разбира се, е едно ежедневно физическо натоварване, с което се свиква във времето, но най-добре е човек да отиде подготвен. По-скоро бих казал, че психологическата подготовка е много по-важният момент за желаещите да участват в това приключение, тъй като на практика два месеца и половина си на вода. Всеки ден се сглобяват и разглобяват палатки, всеки ден лодката се товари и се разтоварва. Преминава се през различни изпитания. Не винаги времето е хубаво, дори често пъти в горната част на реката има валежи, има хладни дни. Вече в българската и румънската част обикновено времето е много горещи, тъй като се пада август и тогава жегата е тази, която в една или друга степен влияе на плаването.“

Доцент Георгиев участва в регата от 20 години и всеки път се опитва да бъде поне две седмици в каяка. Историите, които помни, са много и най-различни. Затова ги разказва в пътеписа си „Оцеляване по Дунав: От Инголщат до нулевия километър“…

„В който съм описал всички свои впечатления и от срещите с хората, и от красотата на реката, и от преживяванията както с опасностите, които крие реката и предизвикателствата по отношение на приключенията. Това, което най-много ми харесва, че всеки ден реката е различна, местата, които се посещават са различни. Природата в Германия е различна, в Австрия, в Унгария, в България бих казал са най-красивите изгреви и залези по цялото продължение на Дунав особено, когато водата е ниска има невероятни пясъчни наноси над реката. Природата, птиците всичко това няма как да не впечатли един почитател на подобен вид пътешествия.

Каякарите трябва да внимават и за корабите по реката, особено в Германия и Австрия, където са най-много. И все пак - Людмил Георгиев не иска да плаши пътешествениците. Книгата му не е за оцеляването сред опасности, а за плаването като оцеляване от натрупания стрес.

„Обикновено организаторите на всяко едно място на бивакуване, всяка вечер има организирани в зависимост от страната съответно изпълнение на фолклорни състави“, разказа доц. Людмил Георгиев.

Повече можете да чуете в звуковия файл.