"Художникът на светлината" Василен Васевски открива ретроспективна изложба

Ретроспективна изложба живопис на „художника на светлината“ Василен Васевски, който повече от 20 години живее в Чикаго, ще бъде открита тази вечер в галерията за съвременно изкуство "София". 

В предаването „Хоризонт до обед“ авторът, който е професор в Илинойския университет за изкуство, сподели:

„Много се вълнувам и се радвам, че мога да бъда на родна земя.  Това е специална година за мен, юбилейна. Изложбата ми ще представи нови творби за първи път пред българска публика. Темите, в които работя, са предимно женски портрет, фигурална композиция, пейзаж. Имам няколко съвсем нови неща, които подготвих специално за изложбата довечера. Може би по-специален интерес от тях ще предизвика едно платно, което се казва „Памет за Каймакчалан“.

Изложбата "(Не)възможното завръщане" за пътя на твореца между Чикаго и София ще бъде открита от 18.30 часа от проф. Чавдар Попов, доктор на изкуствознанието, който е написал специална биографична книга за твореца „“ В търсене на неуловимата светлина. Изкуството на Василен Васевски“.

През 1997 г. Васевски завършва Националната художествена академия в София със специалност „Живопис“, а през 2003 г. Индиана - Пардю Юнивърсити, Форт Уейн, САЩ със специалност „Комерсиални изкуства“. Участвал е в множество изложби в различни галерии и музеи в САЩ, Холандия, Белгия, Швеция, Австрия и България. 

"Животът е пътуване на духовно пробуждане" е веруюто на художника. В творчеството си проф. Васевски призовава за повече хармония и любов между хората:

"Вярвам в това, въпреки че съвременното общество като че ли ни дава доказателства повече в друга посока. Смятам, че дълбоко в себе си всеки има място за тези чувства. Това са нещата, които ще ни спасят като хора, като общество. Специално на нас, българите, мисля, че ни е необходима повече надежда и повече вяра в себе си. Тези неща се виждат повече от разстояние. Радвам се, че много българи вече могат да пътуват, да живеят в чужбина и да видят себе си и България от чужбина, да оценят това, което имат. Когато живеем тук, понякога забравяме с какво разполагаме. Всъщност надеждата е това, което трябва да има повече в нашите отношения като българи. Надявам се и моята изложба да допринесе мъничко в тази посока."