За Унгария българите са истински приятели. А това приятелство е градено над сто години. От няколко поколения доказало се е при исторически обрати и е устояло проверките на времето.
„Българските градинари, нашите предци са изградили много силен позитивен имидж на това да си българин и тук никой не се срамува от това, че е българин, а напротив с голяма гордост казва, че е българин в Унгария“, каза пред БНР Алекси Андонов. Дядо му бил от българските градинари от село Драганово, за които преди век Унгария станала втора родина.
„Тук в Будапеща има две големи фамилии, едната е от село Поликраище, другите са от Драганово. Ние от Драганово сме малцинство, но и двете села са доста задружни тук като българи. В Унгария не е просто една българска общност в чужбина. Това са две села, от които е емигрирало значителна част от населението и затова тук връзката е много, много по-тясна отколкото при други български общности в чужбина“, разказа Андонов в предаването „Хоризонт до обед“.
Българите помогнали на Унгария в трудни времена:
„В Унгария в края на XIX век зеленчукопроизводството е било така доста слабо и неразвито. Земеделието също по принцип е било много зависимо от времето. Ако вали дъжд има добра реколта. Когато идват българските градинари те вкарват изцяло нови технологии с поливане и с това нещо донякъде монополизират пазара на зеленчуци в Унгария след Втората световна война, когато има много глад в Унгария. Българите общо взето спасяват Будапеща от глад. Тогава като признание от унгарската община получават мястото за културния дом, където е изграден. Общо взето много неща са дали българите на Унгария“.
Затова са и сред 13-те официално признати малцинства от Унгария през 2014 година.
„В Унгария сме пуснали доста сериозни корени. Официално в конституцията сме признати като част от унгарската нация.“
Драгета Белошинова, трето поколение българка в Будапеща разказа:
„Не съм последвала моите предци. Отпаднала съм далече от това дърво. Аз съм тази ябълка“.
Тя е от фамилия на търговци от Поликраище - другото село, в основата на българската общност в Унгария.
„Първоначално моите прадядо и дядо са дошли на гурбет навремето. Те са се установили в 1951 година за постоянно тук в Унгария. Имаме още живи връзки с роднините в България. Имаме още пътешествия в България, много хубави спомени.“
Родината на предците си не е забравил и Андрей Палоц, синът на Драгета. Свързва България с детската градина в Будапеща и още:
„Това е религията, тя също е важна. Посещаваме българската църква в Будапеща. Като малък учих български народни танци. Имам приятели българи още от детската градина.“
В Будапеща продължава да има българска детска градина. Преподавател е Камелия Делионова:
„Българска двуезична детска градина и изключително голямо удоволствие и чест. В момента са 19 деца. Част от тях са от смесени бракове, част от тях са само българчета. И едно предизвикателство да се работи с такава интересна и различна група."
Благодарение на Камелия децата с български корени в Унгария се запознават с българския език и традиции:
„Половината от деня всъщност прекарват с мен. Говоря изцяло на български останалата половина прекарват с колежката ми, която е унгарка. Идеята е да имат познания към родния език, да усвояват думи, изрази, да знаят хубаво езика и тъй като те продължават част от тях в унгарската образователна система да бъдат подготвени и за нея.“
Повече можете да чуете в звуковия файл.
"Архитектурата е моята професия, хоби и съдба" , казва Арсения Христова, която е завършила е архитектура в УАСГ в София точно преди 50 години. Кариерата й започва в България, но след това професията я води в различни точки на света - първо в Алжир, след това в Белгия . Случва се така, че след природни бедствия - земетресение и наводнение,..
Първите три заложнички от втората от началото на войната, обменна сделка между Хамас и Израел вече са на свобода . Те бяха разменени за палестински затворнички. Вертолет докара вече бившите, заложнички до площадката на покрива на болница Шиба - най модерната и оборудвана със съвременна техника в Израел . Още три болници посрещнаха освободени..
Кой, ако не радиото, да ви направи свидетел на променящите съдбата на България събития. За 90 години се е случило много и много ефир е минал, с историята - такава, каквато е създавана от силните на деня. И ако след десетилетия някои биха нарекли ефира "плод на пропаганда", парадоксално – именно същите тези архиви след десетилетия остават като..
В студените дни и нощи хората без дом имат възможност да бъдат настанени в кризисните центрове на Столичната община. При желание могат да останат в тях до 6 месеца. Три са кризисните центрове в София , с общ капацитет 570 места към днешна дата, като има възможност да бъдат открити още. Дежурството на един от мобилните екипи, които..
Има нещо много мистично в това да бъдеш между земята и небето – в полета, който носи усещане за свобода , за необятност и вдъхновение. За връзката между небето и вдъхновението и как авиацията се преплита с изкуството на писането г оворим с Йордан Колев – писател и летец , чийто живот е изпълнен с истории от облаците. " Нашата професия на..
Съхраняването на гласа на Симеон Радев за националната звукова памет дължим на немския българист и преводач Норберт Рандов, преподавател в Хумболтовия университет, изпратен в България със задача да запише гласовете на големи наши писатели. Годината е 1961-ва. С малки съкращения – единственият запазен в Златния ни фонд запис със Симеон Радев: В..
" Постоянно съм с радио и с ритъма на живота . Такива станаха времената." Това казва радиолегенда от Монтана – 86-годишната Ангелина Петкова, която дълги години работи като журналист в града. Първите си стъпки в професията Ангелина прави в Трявна, където е шивачка и ѝ предлагат да работи в радио уредбата на завода. Първоначално се..
Достатъчно е да сте в едно помещение с болен от грип, който да се изкиха и изкашля няколко пъти и се заразявате в рамките на часове . Началото е..
Според официални съобщения интерес към рафинерията в Бургас имат компании от Казахстан, Азербайджан, Унгария и Катар. По този повод енергетици и..