Български учени изследват ледена риба с прозрачна кръв

По време на последната българска експедиция до остров Ливигстън е била уловена ледената риба. Доцент д-р Любомир Кендеров е бил част от експедицията. Българската база на остров Ливингстън е създадена преди 30 години.

„Действително ледената риба е единственото гръбначно същество, което не използва хемоглобин за осъществяване на газообмена. Това е уникално явление. Ледените риби са 23 вида познати досега, от които 16 са крокодилските ледени риби. Ние сме уловили вид от тази група - крокодилски ледени риби, които са на възраст между 16 и 20 милиона години по последните генетични проучвания. Тя успява да живее без хемоглобин, тъй като температурата на водата, която обитава, е много ниска и газовете, специално кислородът, се разтварят много добре. Хемоглобинът еволюционно е отпаднал, но вместо него се е създал ген, който отговаря за синтезирането на гликопротеини, които действат като антифриз. По този начин кръвта на тази риба, водата в нея не кристализира така, че тя не замръзва и може да живее в минусови температури“, каза доцент д-р Любомир Кендеров.

„Ледената риба се обработва в момента в специални химични разтвори така, че тя да бъде достатъчно добре изглеждаща и да бъде представена на хората, които да могат да се запознаят с нейния външен вид. Тя наистина е много интересна и уникална. Групата на крокодилските ледени риби имат глави, които наистина наподобяват главата, муцунката на един крокодил с много широка сплескана глава. Очите са отгоре. Имат зъбки, те не са много големи, но са много.“

„Аз съм изключително впечатлен от мястото, извън организмите, които успях да събера и всички бяха нови за мен и  за голяма част от колегите. Самото място, самото преживяване е толкова интересно, уникално. Всяка една секунда, в която си там се случва нещо ново. Падат ледени късове във водата, чува се на много километри, може да чуете дишането на китовете в залива, понякога много тихо. Може да видите бурни ветрове с над 60-70 километра в час. След няколко часа да видите слънце макар и за малко. После да дойде някакъв силен студ или да дойде сняг. Сезоните се променят не за седмици, за дни, дори за часове“, допълни доцент д-р Любомир Кендеров от Биологическия факултет на Софийския университет "Свети Климент Охридски"

Повече можете да чуете в звуковия файл.