Анализатори: Европейците имат голямо доверие в ЕС, но не искат повече задкулисни партийни сделки

„От една страна високата избирателна активност сигнализира, че интересът на европейските граждани към политиката е нараснал, и че искат ЕС да функционира добре. На този фон е разочароващо, че общността изпадна в институционални борби и лидерите й се връщат към задкулисието. От друга страна обаче, това е резултат от изборите, които излъчиха един силно фрагментиран Европейски парламент. В него вече няма ясно изразени мнозинства. Затова изборът на следващия председател на Европейската комисия доведе до тези дълги и мъчителни преговори“ обобщи Николай фон Ондарца задънената улица, в която в момента се намира ЕС. А тя е точно обратното на това, което казаха европейските избиратели на лидерите си, твърди политологът Сузане Бауман в резюме на анализ на Европейския съвет за външна политика, публикуван тази седмица:

„В новия Европейски парламент ще трябва да се търсят тематични коалиции, които по презумпция са временни. Отпадна монополът на голямата коалиция, която доминираше парламента, а от там и политическите решения в Европа“.

Изследването на Европейския съвет за външна политика показва, че европейците вече не са така верни на партийните семейства, както в предишни избори, и търсят алтернативи за решаването на проблемите си, коментира Бауман:

“Не съм сигурна, че са разочаровани. Изборите показаха, че европейците имат много голямо доверие в ЕС. От части това е резултат от сагата „Брекзит“. Това, което европейците наистина не искат повече, са задкулисните партийни сделки. А в момента точно това се случва: Макрон срещу Меркел, раздаване на постове“.
Николай фон Ондарца допълни:

„Честно казано, тези дни това наистина е най-важната тема в Брюксел. Всички говорят само за това, кой какъв пост ще заеме. Но, ако сравним следизборната ситуация в ЕС с национални избори, съставянето на едно правителство всъщност отнема много време. Спомнете си Германия, Белгия, Холандия и т.н. Според мен не дългият период на консултациите е проблемът, а по-скоро връщането към задкулисните разговори и политическите сделки. Защото в момента се случва точно това - договорки между лидерите на страните-членки“.

Сузане Бауман коментира:

„На практика Макрон е причината за края на голямата коалиция между ЕНП и ПЕС. Така че номинацията на следващия председател на ЕК зависи до голяма степен от него. Опасявам се, че ако и този път председателят на ЕК бъде избран със сделка между големите партии и се пренебрегнат издигнатите шпитценкандидати, а към този момент това е най-вероятният сценарий, тази идея трудно може да има бъдеще. Същевременно, нашият анализ показва, че в големите държави, като Германия и Франция, едва 4 процента са гласували в зависимост от издигнатия водещ кандидат“.

Политологът Николай фон Ондарца обясни:
„Всички са се затворили в своите първоначални позиции и в момента всъщност текат три успоредни боричкания, което усложнява нещата. От една страна е надпреварата между партиите. От друга - спорът за влияние между парламента и Европейския съвет. И от трета - борбата за влияние между отделните страни-членки. Тези паралелни борби правят толкова труден компромиса между Макрон и Меркел“.

Преди пет години Европейският парламент успя да се наложи над немалка част от лидерите на евросъюза за избора на Жан-Клод Юнкер за председател на ЕК. Този избор обаче беше резултат от сравнително бързо сключена сделка между двете големи партии - консерватори и социалисти. По всичко личи, че и сега се върви към сделка, а не към спазване на предварително уж договорения принцип на водещ кандидат. За Николай фон Ондарца вредата е значителна:
„Това е опасно както за имиджа на ЕС, така и за легитимността му. Защото е опасно, ако преди изборите заблуждаваш хората, че е от техния глас зависи назначаването на председател на еврокомисията, а след това с лека ръка отхвърляш шпитценкандидатите. Така че преговарящите сега трябва да са много внимателни и да покажат, че се съобразяват с вота на избирателите“.
Сузане Бауман коментира:

„Аз виждам нараснала отговорност. Високата избирателна активност до известна степен се дължи и на призивите на европейските политици преди вота да се гласува. Сега политиците са на ход. Те са натоварени с отговорност и тя изисква на срещата на върха в неделя да бъде постигнато съгласие. В противен случай европейците отново ще бъдат разочаровани“.

Бауман е скептична, че принципът на предварително издигнати водещи кандидати има бъдеще:

„Естествено, все още нямаме достатъчно дълъг опит с издигането на водещи кандидати. Но си мисля, че ако и този път председателят на Европейската комисия бъде избран в резултат на договорка между големите, тази система няма да е достатъчно убедителна при следващите европейски избори“.
На същото мнение е и Николай фон Ондарца. Но припомни, че френският президент Еманюел Макрон отхвърли идеята за шпитценкандидат веднага след спечелването на изборите във Франция с аргумента, че моделът циментира влиянието на големите партии в Европа. Докато няма транснационални партийни листи, идеята за водещия кандидат няма да бъде одобрена от Макрон, смята Николай фон Ондарца. И се връща на договорките за лидерските постове в евросъза.
„Не смятам, че е необичайно да се преговаря дълго за заемането на ръководни постове. Но сега изглежда, че за ЕС спорът около персоналните назначения е най-важното нещо. А същността на европейската политика, която ще произтече от тези назначения, към този момент е от второстепенно значение. Така че моят съвет към ЕС е след решението на персоналните въпроси да се върне възможно най-бързо към политическите си приоритети. Защото пред Европа стоят много изпитания заради сложните отношения с Русия, със Съединените щати и с Китай“.