Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

3 балета от киносезона на „Ковънт Гардън”

Прожекциите от киносезоните на Ковънт Гардън, Болшой театър и Метрополитън, както и европейската интернет платформа OperaVision ни дават възможност да следим качествени музикални събития в Европа и в Америка през цялата година в киносалона или в домашния си салон.

Прожекциите от киносезона на Кралската опера в Лондон Ковънт Гардън през изминалата седмица представиха три спектакъла на Кралския балет. Гледахме три съвременни творби. Мисля си за високата двойка в музикално-сценичните изкуства опера/балет. Докато операта търси своя ключ към бъдещето – дали и какви оперни творби биха могли да бъдат създадени, тъкмо балетът е живото, развиващо се изкуство, това, което може да отразява съвременния живот, да изразява пълнокръвно емоциите на хората днес.

Гледахме три съвсем различни спектакъла. Първият беше творба на големия английски хореограф Кристофър Уилдън, създадена през 2008 г. за балета на Сан Франциско, със заглавие „В златния час”, по музика на съвременния италиански композитор Ецио Боссо, в която е инкрустирана музика на Вивалди. Както ни разказа самият Кристофър Уилдън в интервю преди спектакъла, по това време е бил силно вдъхновен от изкуството на австрийския художник Густав Климт, от цветовете и светлината в картините му и начина, по който използва златото. Тази връзка видяхме в костюмите на балетистите – семпли и много ефектни, с изчистени линии и правоъгълни златни мотиви от „Целувката” на Климт, излъчващи светлина. 7 балетни двойки танцуваха на сцената, 3 от които основни. Всички те ни разказваха красиви истории за любовта. Уилдън беше постигнал целта си – да ни накара да се почувстваме, сякаш разглеждаме изложба на платна, нарисувани от един и същи художник, но който пресъздава 7 различни истории. И докато ги съзерцаваш, промълвяваш: „О, каква красота!” Кристофър Уилдън умее да показва колко са красиви мъжкото и женското тяло, така, както го постигат най-големите художници и картините им въздействат не само и не толкова с еротиката, колкото с чистата красота на творението. Интерпретацията на солистите на Кралския балет, повечето от които вече познаваме, беше великолепна. Те отново сякаш летяха по сцената. А удоволствието за българската публика в киносалоните по света беше още по-голямо, когато на финалните аплодисменти на сцената излезе за поклон и българският цигулар и концертмайстор на Ковънт Гардън Васко Василев, който имаше много красиви сола във „В златния час”.

Вторият спектакъл възприех също като една вечна история за любовта, силно психологически натоварена. Това беше световната премиера на „Медуза” на белгийския хореограф Сиди Ларби Черкауй – оригинално представяне на древногръцкия мит за Горгона Медуза с прекрасната прима балерина Наталия Осипова в главната роля. Тя пресъздаде нежната и чиста крехка жена, която след като беше наранена се превърна в коварна и жестока изкусителка и отмъстителка, за да се пречисти отново в любовта и да се върне към нежната и ранима женственост. Изключителна балерина, която изгради спектакъла. А великолепните арии на Пърсел, инкрустирани в съвременната музика на полската композиторка Олга Войчеховска, задържаха удоволствието за публиката също така голямо, както беше и в първата част на вечерта.

Третото произведение очаквах с най-голям интерес. Това беше творбата на канадската хореографка Кристъл Пайт „Flight Pettern”, посветена на темата за миграцията, създадена през 2017 г. и удостоена с наградата Оливие за 2018 г. „Тази творба е моят начин да се справя с това, което става в света в момента. Не мога да не говоря за него. Това е историята на нашето време” сподели Кристъл Пайт в интервю във втория антракт. „Единствено чрез танца мога да изразя това, което ме вълнува толкова дълбоко. Затова трябваше да опитам!” Кристъл Пайт избира музика на Хенрик Горецки – първа част на неговата тричастна „Симфония от тъжни песни” за глас и симфоничен оркестър. И трите текста в симфонията са свързани с майчинството, загубата и прошката. И наистина, както сподели диригентът Джонатан Ло, музиката и танцът се сливат хармонично в единство. 36-ма изпълнители танцуват на сцената и кулминацията на творбата е сцената на майката, изгубила своето дете, една от многото майки, понесла непоносимия товар на изгубеното бъдеще. И въпреки че първият балет ми достави най-голяма естетическа наслада, тъкмо третият балет ме накара да се замисля колко живо е балетното изкуство, което пулсира заедно с днешното време. С нетърпение ще очаквам следващите съвременни спектакли на Кралския балет! А последната прожекция на балетен спектакъл от киносезона на Кралската опера в Лондон Ковънт Гардън ще бъде на шедьовъра на Прокофиев „Ромео и Жулиета” – хореография на Кенет МакМилън.      




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Олга Дойкова

Отзвук от "Музикант на годината 2023": Приз "Олга Камбурова" за цигуларката Олга Дойкова

В предаването „Алегро виваче“ по "Хоризонт" представяме носителите на призове в допитването „Музикант на годината 2023“. Галаконцертът се състоя на 31 май 2024 г. в Първо студио на БНР. Галаконцерт "Музикант на годината 2023" - видеозапис 16-годишната цигуларка Олга Дойкова получи специалната награда "Олга Камбурова" в подкрепа на младите..

публикувано на 12.07.24 в 21:07
Момент от протест на културни дейци срещу недостатъчното финансиране на сектора от държавния бюджет

ПВУ - глътка въздух за творците

Подкрепата за културата в Плана за възстановяване и устойчивост е двойно по-висока от тази в националния бюджет . Това обясни пред БНР Асен Асенов, културен мениджър, директор на Фондация "Едно за култура и изкуства". По думите му, налице са гаранции, че българските творци ще получат достатъчно много средства, "за да няма оправданието,..

публикувано на 12.07.24 в 11:09
Проф. Саша Попов

Спомен за големия музикант Саша Попов

На 11 юли се навършват 125 години от рождението на големия български диригент Саша Попов - основоположникът на българското професионално симфонично дело.  Той е създател на първата симфонична формация у нас - Академичния симфоничен оркестър през 1928 г., по-късно, през 1936 г., прераснал в Царски военен симфоничен оркестър, последван от Държавния..

публикувано на 11.07.24 в 14:22

Джаз и арт в троянското село Орешак

В Националното изложение на занаятите в троянското село Орешак тази вечер се открива второто издание на джаз, арт и еко фестивал. В първата фестивална вечер, която е със свободен вход, гостите на изложението ще се насладят на изпълненията на джаз-групи от България, Китай и Бразилия, а през всички фестивални дни в парка на изложението ще са..

публикувано на 11.07.24 в 08:10

Arbanassi Summer Music оглася църквите музеи на Арбанаси

Между 7 и 12 юли 2024 г. в Арбанаси се провежда станалия традиция фестивал за класическа музика  Arbanassi Summer Music . Негови артистични директори са контрабасистката Юлита Фъсева и обоистът Димитри Местдаг - артистично семейство от Белгия, което е част от Антверпенския симфоничен оркестър.  Вече 14 години Юлита и Димитри успяват да организират..

публикувано на 10.07.24 в 20:11

Фестивал и академия Allegra - лятна музикална енергия за София

И тази година в разгара на лятото в София - от 12 до 20 юли - фестивалът "Алегра" ще зарадва своята публика с разнообразие, обхващащо целия спектър на класическата музика - от дует, квартет, октет, до камерен и симфоничен оркестър; от Хайдн, Моцарт и Бетовен до Глазунов, Курт Вайл, Корнголд, Пиацола и Майлс Дейвис За десета поредна година..

публикувано на 10.07.24 в 19:53
Д-р Джина Дундова-Панчева

Д-р Джина Дундова-Панчева - жената, която лекува и вдъхновява едновременно

Да живееш между Хипократ и Пегас означава да балансираш между реалността и мечтите, между грижата за тялото и храната за душата. Това е живот, изпълнен с емоции, където всяко лечение е акт на любов, а всяка песен - израз на най-дълбоки чувства. Това е животът на човек, който разбира, че истинското изкуство е в сърцевина на човешката същност, и..

публикувано на 10.07.24 в 16:26