Петер Мюлер – поет, продуцент и вълшебник

През месец юни град Мишколц в Унгария живее под знака на оперния фестивал „Барток плюс”. Градът е като едно голямо туптящо сърце, което пулсира във фестивалния ритъм. В две от залите на оперния театър, който е най-старият в Унгария, се поставят оперни спектакли. Пред сградата артисти от балетната трупа правят улични представления без билет за всички граждани и гости на Мишколц. В концертната зала се провежда майсторски клас. По площадите има класически, рок и джаз концерти за малки и големи. Всяка година фестивалът подарява на публиката и по един оперен спектакъл под звездите на различни знакови места. Предаването „Каста дива” гостува за трети път на фестивала и аз всеки път освен новата програма откривам и нов поглед към този град. Тази година имах възможността да се запозная и да разговарям със създателя на фестивала Петер Мюлер. Докато се разхождахме из центъра и ми показваше някои емблематични места и сгради, открих, че всички го познават, спират се да го поздравят с усмивка и да разменят по няколко думи с него. Открих, че той наистина обича този град и тези хора и те му отвръщат със същото. Връщайки се 19 години назад, разговорът ни започна оттам защо за Мишколц е било важно да бъде създаден оперен фестивал.

„Опитайте да си представите следната ситуация: Първоначално Мишколц е много тих и хармоничен град, в който процъфтява търговията. Хората се заселват тук, защото има много благоприятно географско разположение – пътищата и от север, и от изток пресичат Мишколц, и съответно – много добре развит пазар. Това е център на винопроизводство и търговия също така. Наистина е уникално, че в сърцето на града, до главната улица, където тези търговци са живеели в своите красиви и приветливи къщи, на 140 метра оттук е хълмът Аваш, където са били техните винарски изби. 900 изби, част от които в естествени пещери. Хората в Мишколц са имали много специален духовен начин на живот. След работа те са излизали през проходите на къщите на главната улица и са прекарвали на хълма време със своите приятели, разговаряйки на чаша вино. Много известни писатели и художници са идвали в Мишколц в тези винарски изби и дори един от тях е написал: „Ако искате да разберете защо е толкова силен духовният живот в Мишколц, това е, защото хората се изкачват на хълма и пият вино, но в края на деня те трябва да пресекат гробището и да размишляват за живота и смъртта. Това е било началото и след Втората световна война се създава диспропорция в развитието на града, който започва да развива тежка индустрия – железодобивна, стоманодобивна, машиностроителна, и повече от 2 000 работници са заселени тук. Както знаете, през 1990 г. всичко това се разпадна – цялата фасада заедно със Съветския съюз, и вече нямаше нито работа, нито пазар. Много хора напускат града, други остават безработни, пустеят празните сгради на фабриките. Преди около 20 г. стана ясно, че това не може лесно да се промени и това беше моментът, в който аз дойдох в Мишколц, не с някакви идеи да правя нещо специално, но за да правя музика. Работех в Националния театър в Мишколц като артистичен директор. Хората в града бяха много тъжни, прекрасни хора, които не знаят как да живеят качествен живот. Правителството отдели средства за Мишколц, те не бяха достатъчно и не доведоха до истински промени, но поне беше реставрирана сградата на театъра, който е най-старият в Унгария и съчетава 5 различни театъра в един.

Управата на града ме попита: „Защо не направиш фестивал?” Те знаеха, че създавам фестивали, защото вече бях направил Фестивала Sziget на Обудай в Будапеща, който днес е сред най-големите в Европа. Отговорих: „Какъв вид фестивал искате да направим тук?” Казаха ми: „Защо не направиш международен оперен фестивал?” „ОК, звучи толкова абсурдно, че можем да опитаме!” Не само сградата беше оптимална с тези 5 сцени в нея, но имахме и добра оперна трупа. Опитахме и първата година пожънахме голям успех. Мисля, че е въпрос и на късмет, но много известни международни оперни звезди дойдоха в Мишколц, имахме голяма кампания по музикалната телевизия Меzzo и това създаде международния облик на фестивала. Избрахме той да бъде посветен на Бела Барток и да представя трите музикално-сценични творби на композитора – „Чудният Мандарин”, „Замъкът на Херцога Синята брада” и „Дървеният принц”. Това не беше достатъчно за голям фестивал, затова решихме да бъде Барток плюс нещо – Верди, Пучини, Моцарт през годините, всички популярни оперни композитори. Канехме гостуващи продукции от съседните страни от Централна Европа. През последните години заедно с артистичния директор Гергей Кешеяк създадохме нов облик на фестивала с поглед към Барток и какво се случва след Барток. На всеки две години провеждаме конкурса за създаване на нова опера „Ключ към бъдещето“.

Забелязах колко много Ви обичат хората в този град и усещам колко много Вие обичате този град. Също така, чух част от концерта ви на площада и макар и да не разбирах текстовете на песните, почувствах колко силно е въздействието ви върху публиката, колко специална връзка имате с нея. Какви са главните послания, които искате да й предадете през провокацията и метафората?
„Първо, аз не съм от Мишколц. Аз съм от Будапеща и по време на социализма трябваше да емигрирам в Холандия заради текстовете на моите песни. Пътувал съм много и съм работил на много места по света. Покрай моите родители съм израснал в Операта в Будапеща. Като филмов и театрален режисьор съм работил много класическа музика. От поет станах поп певец. Музиката, която изпълняваме с моята група, е вид поп рок музика, която бих нарекъл алтернативен рок. Всяка песен носи своето послание, но всички те са песни за личната свобода. Никога не съм приемал системата, режима, в който съм живял и винаги съм бил изразител на чувствата на хората около себе си. Интересното е, че и днес мога да изпълнявам тези песни, създадени по време на социализма, пред младите хора. Така че това е главното послание, че ти си личност, че трябва да живееш и да работиш заедно с хората около себе си, но трябва да носиш своето собствено послание!“