Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

WWF изготви "Рибен буквар" - джобен наръчник при покупка на риба

Отговорната консумация ще позволи на океаните да регенерират критично намаляващите рибни запаси

Снимка: ЕПА/БГНЕС

"Денят на рибната зависимост маркира последиците от една плашеща тенденция - че Европа консумира повече риба, отколкото може да улови в своите териториални води или е отгледала в своите рибни ферми." Този коментар направи пред БНР Константин Христов от Световния фонд за дивата природа - WWF по повод последните данни от доклада на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (FAO).

Данните показват, че Европа днес е по-зависима от внос на морски продукти, отколкото от когато и да е в историята. Развиващите се страни като основни износители на риба за Европа са и основните потърпевши от изчерпването на рибните запаси в световния океан, посочи експертът. 

"Повече от 3 милиарда души - това е половината световно население, разчитат на рибата като основен източник на храна, на животински протеин. Много от тези хора живеят в райони, където достъпът на каквато и да било друга храна е затруднен. Ако рибата се изчерпва в такива размери, каквито сме свидетели днес, много от тях няма да имат средства за препитание и доходи", отбеляза Константин Христов от WWF.

Една трета от рибните популации по света е подложена на свръхулов, а годишната консумация на риба се повишава два пъти по-бързо от нарастването на населението на Земята, се сочи в доклада. Европейският съюз вече е изконсумирал всичките си рибни ресурси за 2019 година и до края на годината ще разчита единствено на внос на риба и морски продукти, за да задоволи потребителското търсене.

Снимка: ЕПА/БГНЕС
Повече от 4,5 милиона риболовни съдове всеки ден излизат в морето в търсене на риба, допълни Христов. WWF съветва ако искаме да продължим и в бъдеще да ядем риба, да избираме сертифицирани морски продукти, които гарантират, че рибата е отгледана по устойчив начин и не нарушава баланса, тоест позволява на океаните да регенерират рибните запаси и не отнема хляба на хората, които си изкарват прехраната с риба.

Българинът консумира едва 6 килограма риба годишно. На фона на държави като Португалия, Испания и Литва, които водят класацията в Европа, това е много малко. Въпреки това страната ни още на 1 юни е изчерпала рибните си запаси, припомни природозащитникът.

Организацията WWF е подготвила "Рибен буквар", който е първи по рода си, съобщи Константин Христов. 

"Това е един джобен наръчник, много симпатичен, който дава указания на всеки как да избира риба в супермаркета. Разгъва се като акордеон и вътре под формата на светофар, с три различни цвята - червено, жълто и зелено, ние показваме коя риба е хубаво да се избира, коя е хубаво да се избягва и коя може да се хапва, но по-рядко. Смятаме, че в този джобен наръчник потребители, които нямат време в бързината да се запознаят подробно със състоянието на рибата и рибните запаси по света и как те влияят на хората, на рибните популации, много лесно могат да направят своя избор, докато пазаруват. Освен че ще бъде полезно за природата, то може да премине и под формата на забавление."

WWF работи специално за опазването на есетрата - риба, която се търси не толкова заради вкуса на месото, а заради черния хайвер, който струва десетки хиляди на черния пазар. 

"Това е една много интересна риба. Тъй като тя е по-скъпа на пазара, всъщност нейната продажба е забранена. Рибата, която би трябвало да можем да си намерим в магазините и ресторантите, трябва да бъде от аквакултури, всяко друго нещо би било нарушение на закона. Тази риба е много интересна, защото изчезва, а е връстник на динозаврите. Тя е била тук преди 200 милиона години, когато не е имало хора на планетата и ние за няколко десетки години сме в състояние да я унищожим почти напълно", коментира Константин Христов.

Той разказа, че от WWF - България няколко пъти са зарибявали река Дунав с малки екземпляри есетра. "За да можем да продължим популацията и да можем да я запазим за бъдещите поколения, защото това е една риба, която има жизнен цикъл, подобен на този на човека. Тя не се размножова всяка година, а полова зрялост добива на 15 години. Можете да си представите колко лесно може да изчезне такава риба."

Цялото интервю слушайте в звуковия файл. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Две години по-късно: Какво се случва в районите, засегнати от опустошителния трус в Турция

"Ситуацията беше страшна, апокалиптична. Атмосфера на смърт се усещаше навсякъде". Това са спомените на Нора Чолакова, кореспондент на БТА в Турция, след като  на 6 февруари 2023 г. южната ни съседка беше поразена от трус с магнитуд 7,7 по Рихтер.  Бедствието е едно от най-опустошителите земетресения в историята на Турция – загиналите са над 53..

публикувано на 06.02.25 в 07:40

Община Поморие оттегли предложението си за подмяна на дървета в центъра на града

Община Поморие оттегли предложението си за подмяна на 63 стари дървета в центъра на града с нови. Седмица след първата среща с жителите на Поморие, на която беше представена идеята, заради създалото се напрежение Общината организира втора среща. Снощи, в новото читалище на града, кметът Иван Алексиев предложи един демократичен подход за..

публикувано на 06.02.25 в 06:45

Логопед: Електронно устройство преди 4 години - не! Пораженията са големи

Родителите да не дават електронни устройства на децата си преди да навършат 4 години и да имат поне 1000 думи в речника си. Това апелира логопедът Ива Александрова, специалист по ранно детско развитие. " Стават все повече децата, които не могат да се хранят самостоятелно на 3-4 години, не могат да дъвчат, не могат да говорят, не могат да..

публикувано на 05.02.25 в 11:46

Внос на дървесина? Алармират за криза в горския сектор

Какво се случва в горския сектор и защо по-голямата част от дървесината вече се внася от други държави в Европа? За криза в горския сектор и пазара на дървесина алармират за пореден път дърводобивни и дървопреработвателни фирми от Югозапада. Те изпратиха писмо до премиера и министъра на земеделието и храните, в което настояват за спешна..

публикувано на 05.02.25 в 09:20

Страх на Санторини: Чакат по-силен трус, не изключват цунами

"Имах намерение да се евакуирам, но не можах да намеря билети. Днес няма фериботи, защото времето е много лошо – 7-8 бала вълнение. Положението е много сложно. Хората са много стресирани, уплашени . От 03.00 часа съм в колата, няма спане", разказа сънародникът ни Иван Димитров, който все още се намира на Санторини. В предаването "Преди..

публикувано на 05.02.25 в 08:59

Проф. Янко Герджиков: Трусовете са плитки, България е далече от Санторини

България е много далече от Санторини и за нас не е сеизмичен източник. Не е дълбок източник, какъвто е Вранча. Тук става дума за дълбочина на 10 км. и трусовете имат локално влияние. Дълбоките от типа Вранча, Хималаите, около Япония и Чили - те могат да причинят явления в широк диапазон. В Санторини са плитки събития.  Това коментира..

публикувано на 04.02.25 в 14:07

Основна част от раковите заболявания не се дължат на наследствени фактори. Важен е скринингът!

Диагностицираме все по-млади жени с рак на гърдата в късен стадий . Това съобщи в подкаста на БНР "В центъра на системата" д-р Ваня Митова , началник на Отделението по хирургия на гърда и реконструктивна хирургия в УСБАЛ по онкология "Проф. Иван Черноземски". Цялото интервю на Гергана Хрисчева с д-р Ваня Митова може да чуете в подкаста на..

публикувано на 04.02.25 в 11:04