Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Русия приема положително, но предпазливо първия разговор на Путин и Зеленски

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Руските реакции на първия телефонен разговор между Владимир Путин и Володимир Зеленски безспорно са положителни, но същевременно сдържани и предпазливи. Първият коментар беше на говорителя на Кремъл Дмитрий Песков, който подчерта важността на факта, че двамата президенти са започнали да общуват:

„Работата по всички задържани лица ще бъде продължена на експертно равнище. Засегната е била темата за продължаването на работата на нормандския формат. Това е първи опознавателен разговор. По-рано не е имало никакви контакти между тях. Разговорът е имал достатъчно прагматичен характер. Продължил е около 20 минути. Инициативата действително е била на Украйна. Самият факт на първото общуване между президентите на Русия и Украйна е много важен“.

Нелош симптом за поддържането на контактите и по-нататъшния диалог. Така оцени телефонния разговор в интервю за агенция „Интерфакс“ Богдан Беспалко, политолог и член на Съвета по междунационалните отношения при руския президент. Според него за Зеленски е важно да убеди Москва най-малкото, че се различава от Порошенко. С други думи, че е човек, който изпълнява поетите ангажименти и на когото може да се разчита. „В противен случай беседата на двамата президенти ще си остане нелош симптом“, посочи Безпалко. Редица руски наблюдатели разглеждат телефонното позвъняване в контекста на предизборната кампания на Зеленски преди гласуването за нов състав на Върховната Рада идната неделя. С телефонния разговор той се легитимира в очите на бъдещите си избиратели като човека, който може чрез пряк диалог с Владимир Путин може да реши неотложните проблеми. А те са връщането в Украйна на задържаните миналия ноември в района на Керченския проток 24-ма украински военни, спирането на огъня в Донбас, обменът на пленници и продължаването на работата на нормандския формат.

Ден преди да говори със Зеленски по телефона Путин коментира пред журналисти идеята на украинския президент за разширяване на нормандския формат с присъединяването на Съединените щати и Великобритания:

„Никога не сме се отказвали от нито един от предложените формати, включително от разширяването на нормандския формат. Първо, този нормандски формат и срещите на високо равнище трябва да са добре подготвени. Това е очевидно. Второ, ще можем да говорим за каквото и да било след окончателното формиране на новото правителство и произвеждането на парламентарните избори в страната. Трето, не зная как реагират другите участници в този процес“.

Очевидно е назрял моментът да се търси изход от задънената улица, в която са руско-украинските отношения през последните пет години. Независимо в какъв формат. Изглежда Европа е уморена от проблема Украйна, а и не е ясно дали новите ръководители на европейските институции ще са толкова благосклонни и всепрощаващи спрямо Зеленски, колкото бяха досегашните спрямо Порошенко. Украйна никога не е била сред приоритети на американския президент Доналд Тръмп, а и точно сега той е зает с предизборната си кампания. В този смисъл евентуалният пряк диалог между Москва и Киев ще е от ключово значение. Първата стъпка вече е направена. Въпросът е дали ще има втора, трета и т.н. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Синя България" посочи идеите, формациите и лицата, които обединява

Икономистът Никола Янков е едно от лицата, които решиха да се включат в екипа на "Синя България". "Тя е единствената дясна формация в политическото състезание в момента. Стои зад идеите  да се предефинира ролята на държавата в икономиката , като това е основният разказ за борбата с корупцията, която не се случва...

публикувано на 25.04.24 в 14:52
Снимката е илюстративна

Защо сухото мляко става все по-търсено от българските млекопреработватели?

Трябва да се замислим какво става със свежото мляко , което се произвежда от фермерите, категоричен е и Симеон Караколев, съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация. Тази година масово се отказва изкупуване на козе мляко , потвърди той. За три години вносът на сухо и кондензирано мляко от Украйна е нараснал..

публикувано на 24.04.24 в 09:19
Античният град Хераклея Синтика в местността Рупите

Античният град Хераклея Синтика в Рупите вече с туристическа инфраструктура

Античният град Хераклея Синтика в местността Рупите , който привлече интереса на стотици хиляди посетители както на място, така и във виртуалното пространство, вече разполага и с туристическа инфраструктура.  За консервацията на разкритото до момента и социализацията на обекта община Петрич започна изпълнението на мащабен проект , чийто първи етап е..

публикувано на 21.04.24 в 07:50
Президентът на Хърватия Зоран Миланович (на преден план) и премиерът Андрей Пленкович

Аделина Марини: Хърватия навлиза в конституционна криза

Хърватия навлиза в конституционна криза . Това заяви пред БНР журналистът Аделина Марини от изданието "EUinside" след парламентарните избори в Хърватия. Те противопоставиха в остър сблъсък премиера консерватор Андрей Пленкович и президента социалдемократ Зоран Миланович. ХДО печели изборите в Хърватия, но и втората политическа сила..

публикувано на 20.04.24 в 12:05
Министър-председателят на Израел Бенямин Нетаняху

Пол Роджърс: Нетаняху извлече полза от напрежението с Иран

Когато Израел се закани да отвърне на нападението на Иран с дронове и ракети, иранският президент Ибрахим Раиси от своя страна се закани, че "дори и най-малката инвазия на Израел ще предизвика масивна и твърда реакция". Иранското военно ръководство започна да говори за "ново уравнение" в отношенията след като на 1 април Израел удари..

публикувано на 20.04.24 в 09:55
Симеон Матев

Симеон Матев: От началото на годината валежите в пустинята са много повече, отколкото у нас

Валежите от началото на годината в пустинята са многократно повече, отколкото са в нашата страна.  Това съобщи пред БНР климатологът Симеон Матев. "Това е изненада. Има конспиративни теории какво се случва.  Чисто научно човек все още не може да предизвика такива валежи, каквито паднаха в Дубай.  Може да ги увеличи с 10-15%, но не и да..

публикувано на 18.04.24 в 17:35
Димитър Събев

Димитър Събев: Демографски планините ни са по-стабилни от равнините

В демографско положение  българските планини са по-стабилни от равнинните територии  на страната. Това заяви пред БНР гл. ас. Димитър Събев от Института за икономически изследвания при БАН, журналист, доктор по икономика, писател. Българските планини са много разнообразни. Между 30 и 60% от територията ни е планинска.  Ние сме планинска..

публикувано на 18.04.24 в 11:15