Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Изкуството да създаваш предмети от царевични листа

Предметите, изплетени от царевична шума, могат да се ползват десетилетия

Предмети, изплетени от листа на царевица
Снимка: Здравка Маслянкова

Плетенето с царевична шума не е занаят или изкуство, което се учи по интернет. За рогозката и щорите не е проблем, защото е равна плетка, но не е същото, когато се майстори ваза или делва например. Трябва някой да ти хване ръката, да ти покаже как да завъртиш ликото, как да го пъхнеш, кога и как да направrш наметка и кога свивка, но най-важното е душата и сърцето да те водят, споделя за изкуството си с царевична шума великотърновката Бистра Николова, която е икономист по професия.

„15 години се занимавам с плетене на царевична шума. В нашия район, Търновския край, се казва шушлоп. /.../ Възрастни жени ми показаха една плетка и после сама, импровизирам и научих няколко плетки. Плетях плоски рогозки, кръгли за маса, за земя, за столове, а после започнах да плета и обемни вази, панерчета, бонбониери, чанти, украшения", сподели тя пред "Хоризонт".

"Технологията е: първо се обира царевицата, избират се най-хубавите листа, изсушават се, а когато трябва да се започне работа, се потапят в гореща вода, за да стане еластичен материалът и да може да се изплита по-добре. Накъсват се по-широки или по-тесни ласенца, в зависимост каква ще бъде плетката", въвлича в тайните на хобито си Бистра Николова.

Бистра Николова плете предмети от листа на царевица

Работи се основно с пръсти, което не означава, че ако си майстор в дантелите и якичките на една кукичка, си готов да замениш преждата с беленица, пояснява майсторката на царевични съдове. Като всяко ръчно изработено нещо и плетенето на кутии за бижута и вази с царевична шума е трудоемко и бавно занимание. Важно е да има мерак, тогава работата спори, убедена е Бистра.

В цялата работа най-трудно се оказва набавянето на царевичната шума. Царевица вече отглеждат само кооперациите или арендаторите. Защото днес брането на царевица не е от времето на бабите и след като се събере реколтата, пускат вършачката и всичко се смила още на място за силаж.

„Все още се намират и възрастни хора, които обработват земята, но е на залязване ръчната обработка на царевица", допълва Бистра Николова.

Не е нужна някаква специална обработка или поддръжка на изделията от царевична шума, смята тя. "Те са дълготрайни. Могат да изтраят 40, 50, 100 години, може и повече, защото са ми показвали преди от много отдавна рогозки, които са запазени."

"Тези жени, които участваме в сдружение „Седянка“, се стремим да обучаваме младите, които имат желание, за да могат да се запазят традициите, обичаите и да се предават на поколенията“, разказва още Бистра Николова.
   
Днешните жени нямат време и спокойствие, коментира възрастната майсторка от Велико Търново и дава за пример, че кана от шушлопа с височина към 40 сантиметра се изплита най-малко за два дена, но се изисква плетене от сутрин до вечер. 

Повече за изкуството от царевични листа можете да чуете в звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Куманско селище откриха археолозите от Историческия музей в Горна Оряховица

Куманско селище откриха археолозите от Историческия музей в Горна Оряховица при проучванията на средновековен некропол, източно от крепостта „Ряховец“ и в непосредствена близост до депото за отпадъци на железничарския град. По покана на Националния исторически музей горнооряховските археолози ще покажат находките си през годините от..

публикувано на 21.07.24 в 06:36

Гай Анжел спасява хора от удавяне вече 26 години

Яфо дълго време е бил „българската столица на Израел“. Всяко момче е мечтаело да бъде велик футболист в представителния отбор на града - Макаби - Яфо, чийто треньор е бил от „Левски“ - София. Е имало е и такава, чийто поглед е бил вперен в синьото море, ограждащо западната част на града. Сред тях е бил е Гай Анжел, който не веднъж от ранна пролет до..

публикувано на 21.07.24 в 06:09
Живка Милова

Живка Милова учи българчетата на родния им език под звездите на Фамагуста

Какво е да учиш българчета на български език под звездите на Фамагуста, как се пишат новини за българите далеч от родината и как българската държава подкрепя тези две дейности, разказва Живка Милова в разговор с Ася Пенчева. Паралимни е кипърски град в окръг Фамагуста и освен прекрасните плажове и луксозни хотели, има и българско..

публикувано на 21.07.24 в 05:54
Калинка Александрова Янчева

Рецепта за дълголетие - 99 годишната баба Калинче от село Варвара

" Да обичаш, да не мразиш никого, да не мислиш лошо" - това е най-добрата рецепта за дълголетие според 99-годишната баба Калинче от пазарджишкото село Варвара.  Калинка Александрова Янчева е родена на 13 април 1925 година . С нея ни среща адв. Николай Баташки, когото слушателите познават от месечното издание на Правната рубрика на..

публикувано на 18.07.24 в 16:53

Без сценарий - околоселските пътешествия на Десислав Лафчиев

"Идеята се зароди още във Факултета по журналистика. Тази тема със селата открай време ми е доста интересна. Исках да направя поредица за българските села ." Така обясни своята страст по околоселските пътешествия журналистът Десислав Лафчиев в интервю за БНР. " Без никакъв сценарий да тръгнеш към случайно село , без да знаеш какво ще..

публикувано на 15.07.24 в 11:09

Пътуване във времето с калоферската дантела и традиции, подчинени на род, Родина и роден край

"Аз като калоферец имам много причини да се гордея освен със славното историческо минало на града, но и с настоящето на града", каза за БНР Наньо Чолпанов от Народно читалище "Христо Ботев" - Калофер. Със стихове на Ботев и Яворов започна разговорът с Чолпанов, за който Калофер и България са раят на Земята . "Тук имаме уникална природа -..

публикувано на 15.07.24 в 11:08

Етнология на спорта "като истинския живот" - всичко, навсякъде, наведнъж

Европейското първенство по футбол и "Копа Америка" белязаха лятото на 2024 г., но истинската любов към царя на спортовете не се побира в календара и статистиката от големите първенства . Същността ѝ личи в селския и аматьорски "ритнитоп" , както са се изразявали в зората на играта по нашите земи, но и в очаквани и неочаквани..

публикувано на 14.07.24 в 19:24