В България не се стимулира качеството при строителството, коментира пред БНР архитект Николай Гълъбов, член на Американския институт на архитектите.
Преди време, след 12 години работа за държавна агенция в САЩ, той се е завърнал в страната ни с идеята това да бъде окончателно, но професионалният му път го върнал отново отвъд океана. "Една от целите ми, когато се прибрах, беше да споделям опита, за да може България да не е само най-красивото място като природа, но и като застроена среда. За мое съжаление 2016 година аз се "предадох", свърши ми вярата и отново емигрирах", разказа архитект Гълъбов в предаването "Преди всички" на "Хоризонт".
"За младите няма много перспектива тук. Бих казал, че и за повечето експерти, хората, които искат да работят качествено и да живеят качествено, България не е добра среда. Просто е много трудно тук да се оцелява. За мен колегите архитекти и инженери в нашата държава са герои."
Николай Гълъбов очерта като някои от основните проблеми около строителството у нас обърканата нормативна уредба и занижения контрол. "Първа точка, така да го кажем, е изборът на инженери и архитекти, които ще правят проекта. То трябва да става с конкурсно начало, да се избира не кой най-евтино ще направи нещо, а да се стимулират талантите, да се стимулират младите, хората с идеи."
Синдромът "най-ниска цена" води до ремонт на ремонта
"В България не се стимулира качеството. В България има един синдром - най-ниска цена, което много погрешно се разбира и като сложим допълнителните проблеми и корупционни практики, де факто се правят некачествено нещата и трябва да се прави ремонт на ремонта", подчерта архитектът. По думите му най-ниската цена предполага "бързо да се претупа нещо", в кратки срокове, и дори да са добри, колегите му не разполагат с време и възможност да подготвят цялостно и подробно нещата. Гълъбов даде пример как по сходни проекти, за които тук е отреден един месец, в Калифорния специалистите разполагат с между 6 и 12 месеца.
Арх. Николай Гълъбов вижда като една от причините за лошото изпълнение на проекти в България много занижения контрол.
"Надзорните фирми, не искам да ги критикувам, но според мен много по-критични трябва да са към качеството на строителството. Строителният процес е доста сложен, с много играчи и като концепция архитектът винаги е агент на собственика, той е консултант, той е човекът, на когото трябва да се доверят да вдигне летвата преди да се отиде на търг. Строителят, не че няма добри строители, но те са зависими от проекта и при тях основното е печалбата, качеството за тях не е толкова висок приоритет, при положение, че се търси най-ниска цена. Щом се търси най-ниска цена, те трябва накъде да отрежат corner-четата, както се казва на английски, за да се включат в това време и в този цена", коментира той.
В България има "объркана жестоко нормативна уредба с безсмислени процедури", заяви още специалистът.
"Липсата на електронизация, електронно правителство, тези процедури, тази бюрокрация и като сложим корупция и комисионерство, че всичко се прави някои да вземе под масата пари, отблъскват инвеститорите и де факто това само стимулира демографския проблем, който България има. Младите, експертите, хората, които знаят езици и търсят нормален живот, напускат. Аз се махнах по икономически причини."
Без детайлен архитектурен проект, директното сключване на договор със строителя води до едно: летвата пада много ниско и оставя отворена врата за корупция и лоши практики, подчерта още Николай Гълъбов. "Тъй като когато искаш цена от някого, а не му кажеш какво точно искаш да свърши за тази цена, точно това се получава."
Ключът е качеството, лошото качество излиза скъпо
Според архитекта, инженерингът е много подходящ за западни държави с по-ниско ниво на корупция, но за държава в нашата ситуация инженерингът е пагубен.
"Преди да се отиде на обществена поръчка, архитекти и инженери трябва да си свършат перфектно работата, надзорът да си свърши перфектно работата, да огледа чертежите, и след това да влезе строителят. Когато няма едно много точно задание, описание, графично, идеята я няма и строителятде факто става инженер и архитект. Той започва да прави по най-бързия начин това, което знае. Той е принуден."
Ключът е качеството, лошото качество излиза много по-скъпо, отбеляза Николай Гълъбов, който засегна темата за гаранциите в строителството и даде пример с Калифорния. "Това, което в Калифорния е като норматив, е минимум 20-30 години гаранция. Когато се инвестира, се гледа колко ще струва един обект след 30 години. Поддръжката е в пъти по-скъпа в годините, отколкото първоначалната инвестиция. Докато в България се гледа колко ще е най-евтино сега, в момента, и от там идват лоши материали, лошо изпълнение. Аз съм поразен от ниското качество на строителство в България."
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
Аз съм един щастлив писател , казва за себе си Димо Райков, който в края на месеца ще навърши 70 години. Животът му е разпънат между две епохи – на социализма и на прехода: "Може би оттам тръгва и моето щастие. 35 години в единия начин на живот, коренно различен от другия, и 35 години в другия. Това са две епохи, взаимно мразещи се,..
Тя е актриса, режисьор, театрален педагог. Тя е Вероника Христова и въпреки че преодолява ежедневни прегради с инвалидната си количка, живее за мига и за споделените преживявания. В „Горещо сърце“ ви срещаме с още един човек от екипа на Дневния център за хора с епилепсия в София – човек, който провокира децата да се забавляват и да..
Значимостта на личностите от миналото за съвременните творци, е темата на "Нощен хоризонт" в разговор с п редседателя на Съюза на българските писатели Боян Ангелов . Заедно с нeго се връщаме назад във времето към важни и вдъхновяващи моменти за мястото и ролята на родните ни класици в днешния свят , влиянието им върху нашата..
"Може би преди три години започнах да пиша романа , паралелно с разказите, които изненадващо за себе си, също започнах да пиша по време на пандемията, сподели за "Нощен Хоризонт" проф. Панайот Карагьозов, преподавал дълги години в СУ и автор на новата си книга- "Петте кьошета" . "Петте кьошета" е първият роман на проф. Панайот Карагьозов , който..
Весела и небрежно звучаща като италианска канцонета – така описва себе си оперната певица Кристина Александрова, гост в рубриката „Горещо сърце“. Тя е незряща и от няколко години работи като музикотерапевт с деца и младежи от Дневния център за хора с епилепсия в София. На 44 години Кристина Александрова продължава да сбъдва мечти, да се..
Павликени има своята нова спортна гордост. 77-годишната Надка Денчева смая всички и с майсторство и издръжливост спечели златния медал за ветерани на 50-ия национален мастърс турнир по тенис на маса в курортния комплекс "Албена". Бившата трактористка не се дава на младите , продължава да спортува, готви се за следващия си турнир и е запалена фенка..
Фотографията дава възможност да разказваш. Това каза в предаването "РадиоТочка" актьорът Владимир Карамазов, който е и награждаван фотограф. "В последната година и половина се пренасочих към най-смислената част от фотографията, заради която исках да стана фотограф, защото исках да започна да разказвам моите истории и темите, които мен ме..
Пожарът беше овладян благодарение на младите воденци, на земеделските производители, на доброволците . Това заяви пред БНР фотографът..
" Това е успех и за България, и за политическата сила, която ме е излъчила ", заяви пред БНР евродепутатът от "Обнови Европа" Илхан Кючюк, който вчера..
Въпреки сериозните проблеми, които българското земеделие има с липсата на напояване, години наред държавата насочва към южните ни съседки Гърция и..