Проф. Константинос Скарос: Демократите искат да „внесат“ гласоподаватели в САЩ

Имиграция и расизъм - тези теми доминираха новинарските заглавия отвъд океана тази седмица. Президентът Доналд Тръмп отново предприе мерки за ограничаване на миграцията към САЩ, особено от страните от Централна Америка. Духовете разбуниха и негови нападки в Туитър срещу четири дами от Конгреса от Демократическа партия, като ги прикани да се върнат в родните си държави, въпреки че само една от тях е родена извън САЩ. Предизвикващите разногласия действия на Тръмп коментира проф. д-р Константинос Скарос от университета „Лебанон Вали Колидж“ в щата Пенсилвания пред Силвия Петрова.

Според проф. д-р Константинос Скарос - правист и преподавател, автор на книги за имиграцията и законите в САЩ, най-новата от които е озаглавена „Спрете да ги наричате имигранти“, проблемът с имиграционните промени започва още от терминологията. Той смята, че трябва да се прави разлика между придобилите гражданство, следвайки закона и онези, тайно преминали границата:

„Първо, трябва да спрем да наричаме всички, родени извън САЩ, но живеещи тук, „имигранти”. Според имиграционния закон, „имигрант” може да бъде само натурализиран американски гражданин или законно постоянно пребиваващо лице, наричано още притежател на зелена карта. Това означава, че всички други родени извън САЩ лица са или законно пребиваващи немигранти, търсещи убежище, бежанци или както аз ги наричам - притежаващи статут за временна защита, или лица, пребиваващи незаконно“.

Според новите имиграционни промени, обявени и влезли в сила в началото на седмицата, търсещите убежище - възрастни или деца, които преминават през трети страни по пътя си към САЩ, вече няма да имат право на убежище. Изключение се прави за жертви на трафик на хора или отказана защита при поискано убежище в трета страна. Групи, защитаващи правата на имигрантите приемат новото правило като явен опит за разрушаване на системата за убежища в страната. Според проф. Скарос обаче:

„Президентът Тръмп единствено иска да приложи вече съществуващи закони. Което и е негово пълно право по закон. Той също така иска да стигне до същината на проблема - да помогне на хората да намерят убежище в най-близката до тях страна, а не първият им избор. Ако в страната ти се води война и трябва да я напуснеш, за да спасиш живота си - това е разбираемо, но не означава, че трябва да отидеш където ти пожелаеш - тук е разликата“.

Групи и обединения в защита на имигрантите и търсещите убежище вече започнаха със съдебните дела срещу промените, засягащи най-вече мигрантите от Централна Америка. Това се случи и миналата година. Коментарът на проф. Скарос:

„В Америка се води тъжна игра в момента. Съдилищата подхождат безнадеждно активистки, а всъщност трябва да се неутрални. Те са съдии, не играчи. Не могат да променят закони, защото си мислят, че нещо е несправедливо. Това е работа на Конгреса. Апелативните съдилища отхвърлят предложенията на Тръмп и Върховният съд от своя страна опровергава някои от тях. За съжаление, става дума повече за позьорство и игра на политика, отколкото за реално зачитане на принципите на правовата държава“.

Според администрацията на Тръмп имиграционните закони са били игнорирани прекалено дълго и е нужен по-твърд подход, тъй като демократите в Конгреса не са успели да гласуват приемлива имиграционна реформа. Как обаче се стигна до тук и причините за действията на демократи и републиканци, разяснява проф. Константинос Скарос:

„Напълно съм съгласен, но не са само демократите, а и републиканците. Демократите имат две основни причини да игнорират незаконното влизане и оставане в страната - на първо място искат да „внесат“ гласоподаватели, които ще е по-вероятно да гласуват за Демократическата партия. Уверени са, че по един или друг начин, тези хора или техните деца, ще гласуват за тях някой ден. На второ място те негодуват срещу американска култура, основаваща се на западноевропейски юдейско-християнски ценности, те искат мултикултурно общество, но това не трябва да бъде наложено на хората, а те се опитват да направят точно това. И дори не са толкова „за” мултикултурата, колкото са против западноевропейското. Но и републиканците са виновни за липсата на прогрес при имиграционната реформа. Те искат да експлоатират евтината работна ръка за макроикономически растеж и просперитет. Това е причината те да обичат притежаващите статут за временна защита - защото те работят много за една част от реалната цена на труда. ”

Търсещите убежище в САЩ се увеличават - през 2009-а е имало почти 36 000 заявления, от които близо 8400 са били одобрени. През 2018-а заявленията вече надхвърлят 162 000, а одобрени са били над 13 000. Имиграционните съдилища са претоварени - за изслушване чакат над 800 000 случая. Това означава, че много хора няма да представят исканията си в съда с години. Междувременно, утре се очаква да започнат масови претърсвания в 10 града, сред които Чикаго, Ню Йорк, Лос Анджелис и Хюстън. По думите на американския президент, те ще са насочени срещу 2000 имигранти без документи и с криминално минало, на които вече е била наредена депортация. Критиците на Тръмп смятат, че това е ход за набиране на подкрепа сред консервативната маса, както и че претърсванията са в разрез с дългата история на САЩ на гостоприемство към бежанци и мигранти. В резултат цели селища се обявиха за градове-убежища. Това обаче е противоконституционно, казва проф. Скарос:

„Никой президент не е определял проблема с имиграцията по-добре от Тръмп за последните 100 години. Абсурдно и безобразно е за политически цели хората да подкрепят незаконната политика на отворени граници - само вижте какво стана на първия дебат на демократите претенденти за кандидат-президент. Същото е и с градовете-убежища, където кметовете нарушават Конституцията като отказват да споделят информация за притежаващи статут за временна защита с органите за контрол на имиграцията. Това е все едно да скриеш човек на тавана или в мазето си, за да не го хванат - незаконно е.”

Освен имиграционната реформа, тази седмица имаше и друг скандал около Доналд Тръмп - в серия от постове в Туитър, той нападна четири дами от Конгреса, като им каза да се върнат, откъдето са дошли. Въпреки че не бяха назовани поименно, се счита, че става въпрос за Рашида Тлаиб от Мичиган, Илхан Омар от Минесота, Аяна Пресли от Масачузетс и Александрия Окасио-Кортес от Ню Йорк. От тях само Омар не е родена в САЩ,  но има гражданство. И за пореден път Тръмп отново беше обвинен в расистки възгледи. Противоконституционно е да се прилагат расистки политики, но не и да имаш подобно мнение. Има правна разлика, казва проф. Скарос, и допълва:

„Тръмп преуспява благодарение на полемиката. Той обича драмата. Ако му бях съветник, щях да му кажа да смекчи тона. Но съм сигурен, че не би ме послушал. Срамното в Америка е, че всеки малък коментар, които не се хареса на радикалната левица се превръща в „расизъм”. Независимо дали Тръмп е обидил страните, от които идват тези жени, това не е расистко. Да наречеш една страна по определен начин не е расистко. Ако Тръмп беше нарекъл всички представители на една раса с обиден термин, това щеше да е расистко. Ако кажеш нещо лошо за САЩ или България, това не е расизъм спрямо американците или българите. Но ако дам обидно определние за всички българи или американци, това ще е расистко. Например демократите изведнъж нарекоха Русия наш враг. Това означава ли, че те са расисти спрямо руснаците? Разбира се, че не. Двойният стандарт не работи добре като се замислиш.”

А използва ли се интернет като пропагандно средство за манипулирането на общественото мнение относно имиграционната политика?

„Интернет, социалните медии и по-голямата част от останалите медии в днешни дни са средства за пропаганда. Те манипулират общественото мнение не само за имиграцията, но и по много други въпроси. Журналистиката и новините изисква обективност - нека читателите или слушателите решат сами за себе си. За съжаление не се случва това. Като пример мога да дам съобщенията, че Тръмп е нарекъл мексиканците изнасилвачи и гангстери. Той не е казал това, а е казал, че Мексико изпраща в САЩ изнасилвачи и гангстери. Изваждането от контекста на различни неща не е насочено само срещу Тръмп. Случва се и при демократи, и при републиканци, и при предишни президенти. Но когато става дума за Тръмп често е по-лошо, тъй като той намали значението на медиите, използвайки Туитър, и им се подиграва и ги определя като „враг на народа”. 

Мнението на проф. Константинос Скарос можете да чуете в звуковия файл.