В интервю за предаването “Преди всички“ той заяви:

“Процесът, появата на африканска чума е известна на България от две години, а може би и повече, а след като миналата година тя слезе и до Румъния и там има над 1500 огнища, беше ясно, че неминуемо ще се прехвърли и в България, защото сме твърде близко с Румъния. Оградата, която беше изградена е бутафорна, тя пазеше само сухопътната граница. Знаем, че прасетата без проблем преодоляват Дунав и че тази зараза дали чрез прасета, дали фуражи, дали чрез туристи може да пристигне и в България. Истината е, че винаги е добре да се осигурят превантивни мерки – те винаги са по-малко от тези, които бихме дали за обезщетение на собствениците, загубили тези прасета…“.

Той коментира и въпроса кой закъсня:

“Тези превантивни мерки, за които говорим, трябваше да бъдат свършени през тази година и от специалистите от една страна, и от политиците като вземане на решение и финансиране. България има само една референтна лаборатория – вие си представяте вземането на проби, изпращане в София – вече имаме доста огнища. С обработката на тези проби примерно закъсняваме с ден-два, които могат да се окажат фатални. През това време чумата може да се разпространи в други задни дворове или в комплекси. Защо имаме само една лаборатория, няма отговор на този въпрос. По отношение на биосигурността на свинекомплексите, освен мерките, които бяха предприети от тях, а те вложиха не малко средства, опитвайки се да запазят стоката си, да запазят бизнеса си – имаше едно погрешно решение, според мен. Решението да не се обезщетяват собственици, чиито прасета не са регистрирани, според мен е изключително погрешен ход…“ .

Интервюто на Таня Милушева с Румен Христов можете да чуете от звуковия файл.