Полицията в Сливен проверява няколко сигнала за незагробени животински вътрешности, вероятно на ликвидирани прасета, заради мерките за ограничаване на АЧС. Сигналите са подадени на телефон 112 от протестиращите при село Крушаре. Посочените места са землищата на селата Крушаре и преминаващата наблизо река Тунджа, Бозаджии и град Кермен. 

И днес продължава блокадата на пътя Сливен - Ямбол край село Крушаре, организирана от протестиращи срещу заповедта за умъртвяване на нерегистрираните прасета. Междувременно вчера изтече срокът, в който стопаните от региона трябваше доброволно да ликвидират прасетата от типа "заден двор" заради африканската чума.

В река Тунджа до село Крушаре бяха открити три чувала с животински останки. Кметът на селото Димо Станков коментира създалата се ситуация.

"Жалко е, че наистина има хора, които нямат елементарна култура дори да ги загробят в дворовете си".

Лидерът на протестиращите Валентина Василева обвини държавата, че не е осъществила достатъчен контрол, след като е наредила изтребването на животните.

"Работата на държавата беше да осигури санитарен начин на извозване на тези отпадъци, защото хората наистина не знаят какво да ги правят".

Кметът на град Кермен Живко Жечев заяви пред БНР, че лично е направил проверка на сметището, след публикация в социалните мрежи, и е намерил няколко чувала с животински вътрешности.

"Отреагирахме веднага. Обезпаразитихме ги. Загробихме останките".

Всички намерени отпадъци предстои да бъдат изнесени от местата, където са намерени и загробени.

Няма да има протести в Пазарджишко въпреки заканата на кметовете на 30 села от региона, някои от които изненадващо от днес са си взели отпуски. 80% от отглежданите в задните дворове прасета вече са умъртвени.

Д-р Иван Щерев от "Биоконтрол корпорация"-Разград обясни пред БНР, че дезинфекцията има три степени, като основната цели да не се разнесе вирусът навън. Първата стъпка е дезинфекция по време на унищожаването на животните. Втората - дезинфекция на огнището. Тръгва се оттам, където са загробени животните, и свършва в халетата. Третата стъпка също е от вън - навътре. Извършва се биологична проба - халетата се заселват със здрави животни и те се наблюдават дали ще се появи заболяването.

"Няма опасност заразата от африканска чума по свинете да се разнася в подпочвените води след загробването на убитите животни", категоричен бе той. 

„Не се притесняваме от проверките на прокуратурата в Българската агенция по безопасност на храните. Нашата фирма няма нищо общо с обществените поръчки, за които бяха публикувани предположения за злоупотреби", каза д-р Щерев от фирмата, която получи средствата за дезинфекция и обеззаразяване по обявената миналата седмица обществена поръчка на БАБХ. Тези дейности се извършват в свинекомплексите в Николово, Бръшлен и русенското Голямо Враново, където бяха открити огнища на африканска чума по свинете. "Ние от години работим с БАБХ, особено в кампаниите срещу болестта син език при преживните животни и никога не сме имали проблеми", добави още д-р Иван Щерев.