50 години от провеждането на фестивала Удсток

Тази седмица се навършват 50 години от провеждането на фестивала Удсток, превърнал се в символ на една генерация и на хипи движението. За съжаление фестът, който трябваше да отбележи юбилея, беше отменен заради липсата на инвеститори и място за провеждането му. 

Над 400 хиляди души се събират преди 50 години от 15 до 18 август на прогизналите от дъжда люцернови поля на около 200 километра северозападно от Ню Йорк. Те противопоставят мира, цветята и любовта на цяло едно десетилетие, изпъстрено с войни, политически убийства и насилие.

Първоначално организаторите са предвидили входният билет за феста да струва 18 долара. Но този план бързо е променен след образувалите се огромни стълпотворения. Така музикалното събитие става със свободен достъп в съответствие с духа му, спомня си Майкъл Ланг, един от организаторите:

"Най-ясно си спомням как нещата, които слагаме в града, за да съхраним личното си пространство, изчезнаха, всички тези стени паднаха. Имаше истинско чувство за общност, за семейство, чувство на сигурност и увереност".

На сцената се качват звезди като Дженис Джоплин, култови банди като "Ху", "Кридънс клиъруотър ривайвъл", "Кросби, Стилс, Наш енд Йънг", "Сантана", Джими Хендрикс.

Още от първите акорди над публиката се излива библейски порой, но това не смущава хипарската публика. 

Като достоен финален апотеоз на феста е футуристичното инструментално изпълнение на Джими Хендрикс на националния химн, разказва фотографът на Удсток Хенри Дилц:

"Това е Джими Хендрикс, който закри фестивала. Беше невероятна кулминация, когато засвири националния химн".

Удсток ни връща в 1969-а, когато рокът беше за младите, дрехите в преливащи цветове бяха готини, а дългата коса беше символ на гражданска позиция. Празненство на рок музиката и утопичните идеали, културно мерило на цяло едно поколение, символ на идеализма на младите американци – са само част от определенията, с които фестивалът ще остане в историята.