Един американец в София

Интервю на Ирина Недева с Марк Деймиш в предаването ''Преди всички''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Един американец в...София. Американският пианист Марк Деймиш, който вчера събра погледите и концентрира вниманието на минувачите по столичния булевард "Витоша", днес ще изнесе втория си безплатен концерт в Дома "Борис Христов".

Марк Деймиш успешно съчетава три на пръв поглед несъвместими роли - тази на пианист, който обикаля света с концертите си за мир, на прокурор и адвокат по медицински и трудови дела и на кмет на едно от богатите предградия на Чикаго.

Музика и пиано, прокуратура, Студена война, горещ мир, Русия, замърсяване на въздуха, а и какво ще свири в България, защо винаги избира нещо специално за местата, където прави своите соло концерти - Гершуин в Америка, Едит Пиаф във Франция, Шопен във Варшава, Прокофиев в Русия. За всичко това той намери отговори в предаването "Преди всички" по програма "Хоризонт".

"Избрах нещо страстно, като "Апасионата" на Бетовен, "Appalachian Spring" на Арън Копланд, в която чуваме изгревите и залезите в планините, ще представя и една моя творба за самотата, какво означава да си самотен. Ще изпълня и "Да имаш приятел", защото ние имаме нужда от приятели и се надявам заедно да изпълним една велика песен - "Всичко, от което се нуждаеш, е любов". Така че всичко ще е за емоциите и страстите на днешния ден", обясни той.

"Всичко, от което се нуждаеш, е любов" идва от времената на войната във Виетнам и протестните пацифистки движения. И днес ли е важно?

"Повече от важно е и днес, както и тогава. Още повече днес имаме нужда от любов".

Защо София? Защо България? Най-накрая ли или за първи път?

"Всъщност тъкмо разказвах, че бях в България през 1992-ра година - в Плевен и разглеждах Панорамата, защото се интересувах от руско-османските войни за душата на България, но тогава нямах възможност да дойда до София. И във всичките тези 27 години съм си казвал, един ден ще се върна и ще отида в София".

Как от успешен и наследствен юрист, адвокат, прокурор Марк Деймиш решава да се върне към пианото - това е дълга история, но си струва разказа, защото е наистина рядко срещан жизнен път:

"Вече 44 години правя пиано турове по света, а свиря на пиано от 4 годишен. Но и да си юрист, и да си кмет и да си музикант се иска едно и също - опитваш се да подобриш живота на другите хора. Като прокурор се опитвах да подобрявам живота на хората като пращах лошите в затвора. Когато бях кмет, се опитвах да подобря живота на другите като направя града по-добър от този, който заварих, когато станах кмет. Започнах да правя соло пиано концерти по света пред 1975 година, защото исках светът да стане по-мирно и хармонично място. Когато започвах, всички мислеха, че винаги ще има Берлинска стена. Аз не мислех така. Вярвах, че с общуването между обикновените хора и с помощта на музиката, литературата и танца, хората могат да станат по-близки един до друг на индивидуална основа, независимо какво правят техните правителства".

"Вашингтон пост" описа соло пиано кариерата на Марк Деймиш като "второто действие" на прокурора. "Гласът на Америка" го нарича "политикът на малкия град и прокурорът на голямото сити", сам той обаче нарича себе си Форест Гъмп пред "Чикаго трибюн", с рядко срещана доза самоирония:

"Не съм толкова бляскав, даже музиката не беше водещият ми предмет в колежа, но продължих да го правя, а хората продължиха да идват и да се забавляват. Много е важно да си овладяваш егото, да продължаваш да работиш и да се стараеш да правиш най-доброто на което си способен. Това, на което ме учеха родителите - прави най-доброто, на което си способен".

Какво е най-трудното когато си кмет, когато си прокурор и когато си пианист:

"Много е важно и за трите да постигнеш съгласие между хората. Когато се опитваш да прокараш законодателство да разбереш какво е важно за една или друга група хора и да ги убедиш защо този или онзи закон е важен за всички. Както когато свириш на пиано и се опитваш да достигнеш всеки един от публиката, така че в края на концерта ти и публиката да станете едно цяло. Мисля, че това е най-трудното - да постигнем съгласие в общите ни цели като хора и като човечество".

Има ли нещо общо между юрисдикцията, правосъдието и музиката?

"Помня една важна фраза когато учех за прокурор - „прави каквото е редно да се прави“. Не наказвай невинния, не прощавай на виновния в рамките на позволеното от закона. С музиката е същото - прави точното нещо, това, което трябва да правиш - изсвири вярната нота, намери вярната скорост за точното място и когато отиваш на места по света, както съм сега тук в България, опитай се да представиш себе си и страната си по най-добрия начин"

Странно ли е, когато виждате страни, където правосъдието не е в добра форма, а музиката - в далеч по-добра форма?

"Не мога да кажа дали има закономерност - виждал съм доста репресивни страни с добри музиканти, но често силно репресивни общества в правосъдната си система са доста репресивни и по отношение на музиката, така че понякога има такава връзка…

Интересно е дали като кмет на Нордбрук, Чикаго Марк Деймиш е бил част от Републиканската партия и дали днес, когато президентът Доналд Тръмп представлява републиканците, е по-лесно да си републиканец.

"Всъщност родителите ми бяха родени републиканци, но в моя град политическата система е такава, че се съблюдава принципа на съгласието между двете партии и няма много значение дали си републиканец или демократ. Така че трябва да постигаш съгласие и да търсим консенсус по отношение на политиките. Републиканската партия днес не е тази, в която аз се родих и израснах. И лично аз смятам, че днес е по-трудно да си републиканец. Дали е по-лесно или трудно е може би грешна дихотомия. Със сигурност е по-необичайно"

Докато е кмет, Марк Деймиш работи много по теми като замърсяването на въздуха, на местната река. И до днес смята, че защитата на природата е важна и за градовете.

Марш Деймиш започва своите концерти по света паралелно с работата си като юрист и кмет.

"Първият ми концерт беше в тогава Ленинград, в Съветския съюз през 1975, когато бях 19-годишен. Тогава имаше т.нар. Домове на дружбата. Свирих в тях в Москва Ленинград и Киев. Помня ги като да са били вчера. Невероятни места, страхотно впечатляващи зали с огледала и злато по стените, червени килими и фантастични пиана, а и бях вдъхновен от досега ми с толкова много млади хора и то по време, когато отношенията между Съветския съюз и Съединените щати бяха толкова лоши. Това беше важно за едно 19 годишно момче".

Не ви ли употребяваше съветската пропаганда за нейните цели?

"Тогава не го усещах. По-късно съм мислел за това, защото със сигурност хората, които издваха и пълнеха залите, може и да не са били обикновените хора от улицата, които си купуват билети. Нямах илюзии за това, но все пак имаше и непосредствени запознанства и взаимно опознаване, а за един млад човек това беше наистина важно - усещането, че общувах с обикновени хора. Но това е важен и сложен въпрос, на който нямам отговор даже днес".

Точно за това "днес" е въпросът към Марк Деймиш - когато днес прави концерти за мир, например в Москва, мисли ли за неща като окупацията на Крим или смазването на протестите:

"Не е лесно, но едно от нещата, които научих, докато правех концерти през 70-те години на ХХ век, когато САЩ и СССР имаха повече проблеми помежду си отколкото сега, беше че все пак Стената падна. Когато правиш концерти за мир, работиш не просто за този момент или за утре, а за една много по-дълга перспектива. Вярвам, че Съединените щати и Русия дори днес имат възможности за общи действия по отношение на тероризма, борбата с наркотиците, даже и да са на противоположни позиции по много ключови теми като Крим или междуконтиненталните ракети, отбраната и НАТО".

"Помня много ясно как свирих в Хирошима на около километър от мястото, където бяха падали бомбите. Организаторите ме помолиха да се противопоставя на някогашното решение на Щатите да хвърлят атомната бомба. Отговорих - аз не съм тук, за да правя политически изказвания или политически капитал, а за да събирам хората, да обединявам, а не да разединявам. Така че когато правя тези концерти по света, аз не пренебрегвам проблемите - това, че има проблем с Крим. Не игнорирам разликите, но не съм тук заради разликите, а заради това, което ни събира", казва Марк Деймиш, който освен, че събира със своите концерти хората, събира и средства за благотворителни каузи - за сираци, за жени с рак, за Червения кръст, за жертвите от земетресението в Япония, за оцелелите от Холокоста, за децата с левкемия, за библиотеката в Букурещ, невъзможно е да се изброят всичките.

Как ги избира?

"Някои са ми препоръчани от колеги, приятели или от американските посолства по света. Помня преди 5 години в Санкт Петербург. Залата беше напълно продадена, а парите отидоха за операцията на стомаха на едно седемгодишно момче, а на следващата година, когато свирих в Белия дом на Русия (сградата на правителството) и това момче беше там вече след операцията. Няма такава прегръдка. Аз и това дете. Така че, да, има големи каузи, има малки каузи, но никога няма да свиря за кауза, в която не вярвам".

Посланието на Марк Деймиш към София, където той идва след Никозия, Кипър, Йордания, Египет и преди да стигне до Истанбул, където към него ще се присъедини и една от неговите дъщери, на 1-ви септември:

"Посланието е същото. Всичко, от което се нуждаеш, е любов. И ако имаме повече любов в света към различните хора и ако се стараем да увеличим количеството любов, светът ще бъде едно по-добро място. Това е посланието".

От звуковия файл можете да чуете интервюто на Ирина Недева с Марк Деймиш, американски пианист, юрист, прокурор и дългогодишен кмет на един от най-престижните квартали на Чикаго преди безплатния му концерт тази вечер от 18 часа в Дома "Борис Христов".