„Аз не съм пътешественик. Аз съм журналист, който пътува и си върши работата“, обобщава журналистът, който бе гост на предаването „Нощен хоризонт“.
Повечето хора го свързват с телевизионното предаване „Атлас“, което миналата година навърши 50 години. Последните му филми са посветени на съвременен Китай, а след 30 години наскоро е посетил отново Кападокия в Турция и е снимал филм за нея.
Автор е още на предаването „Един мъж – един микрофон“ по програма „Христо Ботев“ на БНР. В радиото се чувства у дома, защото преди повече от 50 години от там започва кариерата му. Все още помни и си пази първия си репортаж – за ботаническата градина в София. „Това е по-трудната медия, защото няма картина, която да ти помага, трябва всичко да се пресъздаде с глас – емоция… и това не е лесна работа.“
Написал е 11 книги, последната от които е посветена на магията на островите, които е посетил, а те са над 30. Книгата започва с Антарктида и завършва с архипелага Галапагос.
„Бил съм на две места, където животните не се страхуват от човека и не бягат от него – едното е Антарктида, другото е Галапагос. Има един час, много любим за мен, когато слънцето залязва и се прибират лодките от морето с улов. И е много забавно да видиш как на брега ги очакват всички - първо хората, дошли да си купят риба, след което пеликани, корморани наоколо, от водата излизат тюлени и всички те чакат да си получат пая. Но най-важното: никой не се страхува от никого. Същото е в Антарктида – пингвинът няма да ти позволи да го погалиш, но е на метър и половина от тебе и не бяга. Ето това е библейска сцена. Нямате представа колко е хубаво да попаднеш на такова място – тоест, хармонията е възможна. Зависи от нас, хората.“
Нищо не може да замести живия разказ – на очевидеца, пътешественика, документалиста, смята Симеон Идакиев.
„Някога, когато аз тръгнах да пътувам, нямаше почти никаква информация, което, сега си давам сметка, имаше своите достойнства. Защото когато се върнеш от един континент като Южна Америка и го покажеш в България, това е чиста новост. И до голяма степен на това се дължи и моята, донякъде популярност“, разказва журналистът.
По-трудно ли се правят филми сега, когато хората пътуват повече и знаят повече за света?
„Човек вече трябва да намери онзи начин, онази информация, която да заинтригува даже тези, които са били там“ – гласи краткият отговор на Идакиев.
Южна Америка е негова голяма слабост от години.
„Имам близки приятели в Коста Рика в Централна Америка, бродих много по Перу, ходих до езерото Титикака. В книгата „Омагьосаните острови“ съм описал някои от тези острови в езерото Титикака, например тези, които се обитават от племето уро – острови, изплетени от тръстика, на които те живеят. Това вече е туристическа атракция. Някога техните предци така са живеели, наистина – на осторви в езерото и само жените са слизали на брега, мъжете са ходели на риболов. Всеки, който се озове на Титикака, непременно ги посещава и тях.“
Няма безинтересни места на планетата, стига да имаш сетива да ги усетиш, убеден е Симеон Идакиев.
„Мръзнал съм много в Амазония например, не в Хималаите“, каза Идакиев, който помни и пребиваването си в Долината на смъртта в Калифорния, когато в пет следобед термометърът показвал 60 градуса на сянка.
Когато си на екватора, се изкушаваш да направиш класическата снимка – с единия крак стъпил в южното, а с другия – в северното полукълбо, допълва пъстрия си разказ журналистът.
Никак не са малко добрите хора по света, вярва Симеон Идакиев. И допълва, че когато пътуваш в друга държава, където има други нрави, други обичаи – трябва да се съобразяваш с тях, не можеш да правиш каквото си искаш.“
„В Хималаите се минава по определен начин покрай свещени места – така, че светинята да ти остане от лявата страна. Аз веднъж сбърках и тръгнах по другата пътека. Момчето шерпа, когото бях наел да ми носи багажа, защото там е много високо, с ужас възкликна: „Не, не, не - не оттам, върнете се!“ И аз се върнах и минах там, откъдето трябва, защото е много важно да си в съгласие с местните богове, не само с твоите.“
Още от времената, в които започва обиколките си из близки и далечни места, е воден от веруюто да не вдига „камерата към всяка палма“.
Снимките в галерията са от личния архив на Симеон Идакиев.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.Историята на "Изотопия" в памет на Красимир Куртев от "Акага" чуйте в звуковия файл. Снимки в публикацията: Facebook-страницата на "Акага"
През 2021 г. за първи път фондация "Лъчезар Цоцорков" провежда кампанията "Окрили доброто", която отличава скрити герои от цялата страна. За четирите години досега отличените скрити герои са над 230. "Проф. Лъчезар Цоцорков – патрон на фондацията, е един от най-големите български дарители и меценат на културата . С капанията "Окрили..
Насоки и идеи, стъпки и упражнения, които да ни помогнат по пътя за реализацията на нашите мечти, даде в интервю за предаването "Нощен Хоризонт" Анастасия Карнаух - журналист, предприемач и собственик на онлайн бизнеси, както и създател на групата "50 цели за 2025" , в която близки и далечни на нея хора се учат да "целеполагат", т.е. да..
"Нова година - нов късмет!", но в днешно време май е по-коректно да се каже "Нова година - нов цвят от Пантон!", тъй като избраният от тях нюанс Мока Мус буквално ще виждаме в близките над 300 дни навсякъде около нас, включително по дрехите, по аксесоари и дори по домовете ни. Как и нашият дом бюджетно да е в крак с актуалните цветови..
Самото му име загатва интересна фамилна история и автобиография - Аугусто Ечевери Чуковски има колумбийска, френска, българска и беларуска кръв, но се чувства изключително свързан с културата на Полша, защото детството му преминава там. Преподава полски език в Софийския университет, а освен това е и музикант. Как празнуват в Полша и Колумбия,..
Културата на Южна Америка присъства в живота и празниците на семейството на Мануела Панаретова . Тя е испанист, преводач, преподавател по испански и италиански език, а личният ѝ живот е свързан с Чили, където живее по време на брака си с чилиец. Как отбелязват Коледа и Нова година в нейната фамилия и как съчетават българската и чилийската..
Таня Лий e българка, а съпругът ѝ Джегук Лий е от Южна Корея. След като се запознават благодарение на общ познат от корейската общност в България, първоначално ги събират разговорите за Съединените щати и любовта им към тази държава отвъд Океана. Сега вече като семейство Таня, Джегук и синът им Дамин съчетават в ежедневието и празниците си..
Само въображението може да бъде ограничение - твърди Станислав Тунов, ръководител на фолклорен танцов състав "Шевица", който обединява интереса към..
Ако Борисов направи това правителство, ще му се получи хитро. Това каза в интервю за БНР Първан Симеонов, социолог и политолог, основател на..
Отношенията между Европа и САЩ по време на втория мандат на Тръмп ще бъдат много по-трудни, отколкото при други стопани на Белия дом. Тази..