Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Колко бездънна е бездната на страха

„Страшни приказки за мрачни вечери“ - най-доброто от фолклориста Алвин Шварц

Редакторът Благой Иванов
Снимка: Иван Русланов

Фолклористът Алвин Шварц е събрал зловещи разкази, предания, стихотворения и градски легенди в сборника „Страшни приказки за мрачни вечери“.

В предаването "Изотопия" отговорният редактор на книгата Благой Иванов предупреждава, че тези истории са съпътствани от страшни твари като индианския бог Уендиго или трансформиращите се герои – например баща, който се преобразява в крокодил.

Трилогията „Страшни приказки за мрачни вечери“ е най-популярна сред читателите на Алвин Шварц. „Той се интересува страшно много от фолклор, митология. Автор е на безобразно много неща, но сякаш те ще останат завинаги в сянката на неговите три томчета на страшни приказки“, разказва Иванов.

Когато се заема със страшния си проект, авторът посвещава цяла година на проучване. „Той е изчел една огромна библиотека с книги, за да може след това да систематизира и да рафинира това, което е изчел и което пасва на концепцията на книгата.“

Благой Иванов се съгласява, че единственото по-страшно от текстовете в книгата са илюстрациите, дело на Стивън Гемъл.

„Човек с огромно портфолио, илюстрирал и приказки, и фантастични истории. Най-популярен, подобно на автора Алвин Шварц, ще остане именно с тази трилогия от страшни приказки за мрачни вечери.“

Популярността донякъде се дължи и на скандал.

„Тъй като тази по-груба, по-сурова, шокираща естетика, която той създава, илюстрирайки историите на Шварц, провокира по-пуритански настроени родители и учители в Северна Америка в края на 80-те и началото на 90-те. Буквално има организирани протести, подписки срещу това книгите на Шварц да присъстват в библиотеките на училищата.“

Редакторът Благой Иванов

Според Благой Иванов проектът на Шварц е комуникация между миналото, настоящето и бъдещето и създава мостове между фолклора и новите истории или интерпретациите на стари.

По световните кина вече е и филмовата адаптация по „Страшни приказки за мрачни вечери“, режисирана от норвежеца Андре Овредал. Продуцент е Гийермо дел Торо. Продукцията е американска. Дел Торо е обединил страшните истории в общ наратив посредством сюжет, който да бъде оригинален за филма.

Голямото предизвикателство за екипа била естетиката на илюстратора Стивън Гемъл. „Те са искали да вкарат в този филм неговите твари, които той е нарисувал по толкова запомнящ се начин. Проблемът бил, че Гемъл, когато прави за всяка една от приказките илюстрациите, прави по една конкретна илюстрация, няма много варианти на тези неща, които той рисува, няма някакъв последователен многоъгълен концептуален арт, на който може да стъпи дизайнът на филма."

„Това, което те правят, е да вземат всяка една от тези илюстрации, всяко едно от тези чудовища, които са в книгата, и да ги прехвърлят на филм, като дори са сканирали самите илюстрации и след това са ги обработвали дигитално, за да ги превърнат в 3D образи и върху тях вече с 3D скенери да изработят костюми, грим, маски, за да могат да са оптимално близко до естетиката, която Алвин Шварц и Стивън Гемъл са целяли от самото начало“, обяснява Благой Иванов. 

Втората част на „Страшни приказки за мрачни вечери“ ще се появи на книжния пазар в края на септември. Третата е предвидена за началото на ноември.

Какво друго се крие в страшните истории чуйте в звуковия файл. 




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Калинка Александрова Янчева

Рецепта за дълголетие - 99 годишната баба Калинче от село Варвара

" Да обичаш, да не мразиш никого, да не мислиш лошо" - това е най-добрата рецепта за дълголетие според 99-годишната баба Калинче от пазарджишкото село Варвара.  Калинка Александрова Янчева е родена на 13 април 1925 година . С нея ни среща адв. Николай Баташки, когото слушателите познават от месечното издание на Правната рубрика на..

публикувано на 18.07.24 в 16:53

Без сценарий - околоселските пътешествия на Десислав Лафчиев

"Идеята се зароди още във Факултета по журналистика. Тази тема със селата открай време ми е доста интересна. Исках да направя поредица за българските села ." Така обясни своята страст по околоселските пътешествия журналистът Десислав Лафчиев в интервю за БНР. " Без никакъв сценарий да тръгнеш към случайно село , без да знаеш какво ще..

публикувано на 15.07.24 в 11:09

Пътуване във времето с калоферската дантела и традиции, подчинени на род, Родина и роден край

"Аз като калоферец имам много причини да се гордея освен със славното историческо минало на града, но и с настоящето на града", каза за БНР Наньо Чолпанов от Народно читалище "Христо Ботев" - Калофер. Със стихове на Ботев и Яворов започна разговорът с Чолпанов, за който Калофер и България са раят на Земята . "Тук имаме уникална природа -..

публикувано на 15.07.24 в 11:08

Етнология на спорта "като истинския живот" - всичко, навсякъде, наведнъж

Европейското първенство по футбол и "Копа Америка" белязаха лятото на 2024 г., но истинската любов към царя на спортовете не се побира в календара и статистиката от големите първенства . Същността ѝ личи в селския и аматьорски "ритнитоп" , както са се изразявали в зората на играта по нашите земи, но и в очаквани и неочаквани..

публикувано на 14.07.24 в 19:24
Софийската синагога

Улица в Тел Авив ще носи името на главния равин на България Ашер Хананел

Тел Авив е един от най-бързо развиващите се градове в света. Уличка в Източната част  на града, която досега носеше само номер, вече е наречена на основателя на Еврейския исторически институт в София, сега част от Института по Балканистика при БАН, Ашер Хананел. Той е бил и главен равин на България по време на Втората световна война. В своето слово..

публикувано на 14.07.24 в 06:05

Как живеят хората в украинското българско село Камчик?

19-та световна среща на българските медии, организирана от БТА, отведе журналистите в украинското българско село Камчик. Как живеят хората там и как пазят в сърцата си вече близо 200 години България? Валентина Кашчи - единствената учителка по български език във Всеукраинския център за българска култура  Отзвук от 19-та Световна среща на..

публикувано на 13.07.24 в 07:15
Гергана Василева Румен Иванов

Гергана Василева - маратонецът с множествена склероза и с кауза в помощ на себе си и на другите

Гергана Василева е маратонец множествена склероза и с кауза в помощ на себе си и на другите.  От 15 години Гергана Василева живее с диагнозата множествена склероза, но болестта не й пречи да бъде маратонец, колоездач, съпруга, майка и журналист. Нито за миг тя не се отказва да  живее пълноценно. Предстоят й 6 маратона, на 6 континента заедно с Румен..

публикувано на 10.07.24 в 17:33