Изложба алармира за негативното влияние на фермите за кожи върху околната среда

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Интервю на Таня Милушева с Петя Алтимирска в предаването ''Преди всички''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В градинката пред "Кристал" в София днес ще представят изложбата "Влиянието на фермите за ценни кожи". Тя е организирана от Националната гражданска инициатива за забрана на добива на ценни кожи. Изложбата се състои от платна, комбинация от графично поднесена информация, най-важните факти по темата и красноречиви изображения, без травмиращи кадри. 

"Влиянията са много. Най-напред, разбира се, това е негативното влияние, което е върху животните. Неимоверното страдание, в което те живеят през целия си живот. Тесните пространства, невъзможността да упражняват естественото си поведение, да бъдат близко до каквито и да било природни ресурси. Това е изключителна жестокост към тези животни", каза за предаването "Преди всички" Петя Алтимирска, природозащитник от организацията "Кампания и активизъм за животните в индустрията". 

Над 130 000 норки умират всяка година във ферма за ценни кожи у нас. "Това влияние върху околната среда, то се изразява в замърсяване на подпочвените води, на почвите, на въздуха, на здравето на хората, които живеят в близост, на здравето, ако щете, на животните, защото такива обекти много често стават причина за разпространяване на болести", допълни още Алтимирска.

Въпросът с фермите за норки дава ясна представа как в България се неглижира проблемът със заразните болести по животните, включително свинската чума. Американски норки у нас се отглеждат по-масово от 2013-2014, а все още няма програма за изследване на заразните болести, които те пренасят. Няма и програма за справяне с тях. "Съответно означава, че контролните органи не знаят какво да контролират, защото те не са изследвали вида, не знаят какви са спецификите. И точно този проблем, с превенцията, всъщност, ние го виждаме в случая с чумата по свинете", коментира природозащитничката.

Препоръки на Центъра за оценка на риска за тези заболявания съществуват от 2017 година. Често бягащите норки могат да разпространяват зарази, а изискванията за обезопасяване на отпадъците от фермата също не се изпълняват стриктно. Пример са откритите над 100 тона заровени норки в мина в Сливенско. Подаден е сигнал към прокуратурата в града, но все още няма официален коментар от институциите. 

Освен неморален, бизнесът с ценни кожи представлява заплаха за биоразнообразието и околната среда и не е устойчив. Това се потвърждава в доклад за социалните политики на Европейската банка за възстановяване и развитие от април тази година. Там фермите за ценни кожи са изброени редом с незаконни дейности като трафик на наркотици и оръжие, и няма да получават финансова помощ от банката.

През юни миналата година природозащитниците внасят петиция с над 51 000 подписа и законопроект, чрез който да се забранят фермите за ценни кожи. Оказва се, че бизнесът разполага със силно лоби в парламента и затова законопроектът все още не е обсъждан от народните представители. 

"Имаме уверението на група депутати, че ще бъде внесен сега, в следващата пленарна сесия през септември. Ще видим дали ще се случи, защото такива обещания вече получихме много. За нас е много важно, преди всичко, този законопроект, така, както е направен, да бъде внесен за обсъждане. Ние искаме да разберем какво е мнението на народните представители по този въпрос. Съществуват ли такива хора, които наистина са съгласни този бизнес да се развива у нас и България да се превърне в едно място, в което, всъщност, се изнася и се изхвърля абсолютно вредния и непотребен, и жесток бизнес от цяла Европа", коментира Петя Алтимирска пред "Хоризонт".