Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Проф. Клаус Легеви: Успех на регионалните избори ще тласне „Алтернатива за Германия“ още по-надясно

Проф. Клаус Легеви от години изследва и проучва крайната десница в Германия и Европа.

В неделя в две източногермански провинции ще се проведат регионални избори, към които правителството в Берлин от месеци гледа с тревога. Защото последните социологически проучвания не изключват първа изборна победа за крайнодясната „Алтернатива за Германия“.

Особено добре посланията ѝ се възприемат в Бранденбург, провинцията, която загражда Берлин от всички страни. А в Саксония, където в неделя също избират Ландтаг, крайната десница вероятно ще бъде втора политическа сила.

В навечерието на изборите специалният пратеник на БНР в Дрезден Весела Владкова разговаря с политолога проф. Клаус Легеви, който от години, от самото създаване на „Алтернатива за Германия“, изследва и проучва крайната десница в Германия и Европа.

„Алтернатива за Германия“ не е това, което беше - така може да се обобщи метаморфозата, през която премина крайнодясната партия в Германия. Създадена през 2013 г. като антиевропейска и дяснолиберална партия, днес „Алтернатива за Германия“ се свързва на първо място с ксенофобските послания срещу бежанците.

Проф. Легеви смята, че сега „Алтернатива за Германия“ е крайнодясна партия.

„Тя е първата партия в следвоенна Германия, която е по-дясна от ХДС/ХСС. Тази партия постепенно влезе в местната власт, след това в регионалните парламенти на всички 16 провинции и накрая - в Бундестага и ЕП. И не виждам, влиянието ѝ „скоро да отслабне“.

Промяна в партията заради промяна на членовете ѝ

Според основателя на „Алтернатива за Германия“ Бернд Луке „изземането на партията от крайнодясното крило е бавен процес, който започна с това, че се промениха членовете на партията“. „Докато умерените партийни представители постепенно се оттегляха, в партията влязоха хора, които наложиха други теми. Така се появи темата миграция и русофилията, изразяваща се в симпатии към Путин“, посочи той.

„Алтернатива за Германия“ (АзГ)се самоопределяше като партия срещу еврото и програмата ѝ изобилстваше от икономически послания“, спомня си проф. Клаус Легеви.

„Различни бяха обаче и останалите утвърдени партии в Германия. „Алтернатива за Германия“ в началото си бе партия, представляваща интересите на средната класа, която не показваше никаква готовност за солидарност с южните държави в ЕС“.

„Искаме южните страни-членки на ЕС за напуснат еврозоната. Това изисква промяна на договорите за ЕС“, настояваше тогава основателят Луке.

А изследователят Легеви припомня:

„Това беше същината на АзГ. Партията бе създадена от професори по икономика, като Бернд Луке например. Те изработиха програма с икономически акцент. Вярно е, че темата за етническата чистота и елитарността на германците винаги е присъствала, но не беше доминираща и се нареждаше след либералните идеи и патриотичните аргументи за връщане на германската марка. Винаги съм твърдял, че тази партия върви категорично към радикализация, както и стана“.

Проф. Легеви обясни защо от критиките към общата европейска валута партията се прехвърли към откровено ксенофобски послания

„Това е свързано основно с бежанската вълна 2015 г., която на практика легализира националистическите идеи на партията. Лидерите на „Алтернатива за Германия“ преминаха към реторика, позната ни от архивните записи от 30-те години. Заговори се за разпродажбата на страната на бежанците, като аргументите отново бяха икономически. „Защо те получават всичко, а ние нищо?“ - това питаха от името на средния германец партийните лидери“.

Крилото на Бьорн Хьоке иска цялата власт

Според проф. Легеви „в момента, в който трите регионални вота в Източна Германия - в неделя в Бранденбург и Саксония и в края на октомври в Тюрингия - завършат с успешното представяне на „Алтернатива за Германия“ с над 20 процента подкрепа, крилото, оглавявано от Бьорн Хьоке ще превземе окончателно партията. Той вече заяви категорично, че това е планът му“.

Самият Хьоке каза, че след като е вложил цялата си енергия в предизборната кампания в Саксония, Бранденбург и Тюрингия, и „след като след вота в Тюрингия напишем история с изборната си победа, ще се отдам с целия си устрем и плам на кандидатурата си за председател на партията“.

Традиционните партии, които днес управляват в голяма коалиция в Берлин - социалдемократите и консервативния съюз от ХДС/ХСС - от години губят подкрепа.

Проф. Легеви обясни защо „Алтернатива за Германия“ не се опитва да заеме нишата, която те оставят, а се движи надясно.

„Защото ще е още по-успешна, ако стане още по-радикална. Ако „Алтернатива за Германия“ беше останала на антиевропейското и либерал-националното си ниво от основаването си, досега щеше да е изчезнала от политическата сцена. Едва националистическата и елитарна идеология изкара партията в предните редици. Когато партийните лидери заговорят на митингите си за миграция, присъстващите изпадат в екстаз. Защото те се притесняват, че Германия губи идентичността си. Именно тези страхове обслужва Бьорн Хьоке и неговото радикално, национал-социалистическо крило, което вече представлява около 40 процента от членската маса на „Алтернатива за Германия“. Или с други думи - ако някога присъствате на такива митинги и видите, как някой играе ролята на фюрера, ще ви избие студена пот“.

"Те се опитват да създадат революционна обстановка"

„Говорим за отхвърляне на парламентарната демокрация. Те се опитват да създадат революционна обстановка. Бьорн Хьоке иска всичко - той иска цялата власт. Но честно казано, не вярвам, че ще му се получи“, продължи проф. Легеви.

На фона на предстоящите избори в три източногермански провинции за избирателите в бившата ГДР „Алтернатива за Германия“ сякаш е последната надежда, аварийната спирачка, така че да разтърсят управляващите в Берлин, които са загърбили новите провинции на Изток.

„Да, така е. И това е достатъчно тревожно. Темата е много чувствителна. Още тогава, преди 30 години, бях привърженик на идеята за Велико народно събрание, което да даде нова Конституция на една новосъздадена Федерална република Германия. А не да обединява с бившата ГДР. Въпреки всички недостатъци на тази идея, тя щеше да ни помогне да се обединим. Защото днес ние продължаваме да сме силно разделени на Изток и Запад“, каза проф. Легеви.

Потвърждава го и Фрауке Петри, бившата председателка на „Алтернатива за Германия“, донесла завиден изборен резултат за партията в Източна Германия, но впоследствие принудена да се оттегли заради умерения си курс.

„Не мога повече да закрилям избирателите на „Алтернатива за Германия“. Повечето от тях знаят много добре, за какво иде реч. Техният избор е съзнателен. Те не са невинни. Няма такова нещо, като наказателен вот. Не може да загърбиш социалдемократите и да гласуваш „наказателно“ за крайната десница“, каза проф. Легеви.  

Цялото мнение на проф. Клаус Легеви може да чуете от звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Дончо Папазов

Дончо Папазов: Истински промени няма да има без масови протести

"Ще имаме истинско трайно решение само когато осъзнаем, че не може да има промени без масови протести . Тези протести ще избутат нагоре партия, която би направила промените и биха заставили другите." Това мнение изрази пред БНР мореплавателят Дончо Папазов. Той е категоричен, че всичко значимо в нашата политика от 90-те години насам идва..

публикувано на 21.07.24 в 13:36
Делян Георгиев

До края на месеца ще бъде готов паркинг до 15-а поликлиника в район "Изгрев"

За първи път в район "Изгрев" бе организиран тридневен фестивал по повод празника на района. Район "Изгрев" посреща празника си с тридневен фестивал - музикален, кулинарен и филмов Кметът Делян Георгиев разказа в предаването "Рано в неделя", че по традиция отбелязват празника на района на Петровден. "Получи се изключително добър тридневен..

публикувано на 21.07.24 в 07:18

"Лято в музея" започва във Враца

Какви настолни игри са играли древните римляни и какво освен забавление и приятни емоции в свободното време са им носели те? Отговори на тези и други въпроси ще бъдат дадени в музея във Враца в идния вторник. Тогава от 10:30 часа ще се проведе поредното занимание от инициативата за деца и младежи "Лято в музея". За идеята на тази..

публикувано на 21.07.24 в 06:54
Ирена Киркова

Ирена Киркова: Чувството за вина ни пречи да си починем ефективно

"Според определението "почивка" е възстановяване на силите след умора или продължителен труд , или свободно от редовната работа време, разказа за "Нощен Хоризонт" психологът от Варна Ирена Киркова . Тя е от Българската школа за психоанализа. "В контекста на психологията обаче, почивката в най-общ план се разглежда като дейност, която успокоява и..

публикувано на 18.07.24 в 09:15
Ивайло Мичев, Явор Наумов – заместник началник на станцията, Петър Чилов, Христо Михалев, Даниел Инков, Румен Иванов

От покрива на България - връх Ботев: Оцеляваме трудно, но с екипност!

"Качихме се четирима колеги, техничари, но нямах никаква представа тогава къде заминавам, при какви тежки зимни условия, коментира за БНР и инж. Маринов.  "Качихме се там с вертолет и заварихме там хора без електричество, само с един дизел-агрегат, с мощност 30 киловата, само за техниката и съоръженията, всичко друго беше студ и мраз, така започна..

публикувано на 15.07.24 в 14:25

Мъж в инвалидна количка: Най-лесно се придвижвам... със самолет

Най-достъпни са Варна и Бургас, защото дотам може да се стигне съм самолет. Тази горчива равносметка прави Митко Александров, млад мъж в инвалидна количка. Митко  мечтае София да бъде достъпен град подобно на други големи градове по света, където е бил. Митко е програмист. Според него Санкт Петербург е най-достъпният град за хора с..

публикувано на 15.07.24 в 09:38

Кои нови системи за сигурност станаха задължителни за автомобилите от 7 юли?

Множество нови системи за сигурност станаха задължителни за автомобилите от 7 юли . Включително и т.нар. "черна кутия", която ще записва данни за движението определено време при и след пътен инцидент.  Последните  данни на Агенция за пътна безопасност  отчитат, че средната възраст на автопарка в България е над 20 години , а в Европейския съюз..

публикувано на 14.07.24 в 21:10