Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Проф. Клаус Легеви: Успех на регионалните избори ще тласне „Алтернатива за Германия“ още по-надясно

Проф. Клаус Легеви от години изследва и проучва крайната десница в Германия и Европа.

В неделя в две източногермански провинции ще се проведат регионални избори, към които правителството в Берлин от месеци гледа с тревога. Защото последните социологически проучвания не изключват първа изборна победа за крайнодясната „Алтернатива за Германия“.

Особено добре посланията ѝ се възприемат в Бранденбург, провинцията, която загражда Берлин от всички страни. А в Саксония, където в неделя също избират Ландтаг, крайната десница вероятно ще бъде втора политическа сила.

В навечерието на изборите специалният пратеник на БНР в Дрезден Весела Владкова разговаря с политолога проф. Клаус Легеви, който от години, от самото създаване на „Алтернатива за Германия“, изследва и проучва крайната десница в Германия и Европа.

„Алтернатива за Германия“ не е това, което беше - така може да се обобщи метаморфозата, през която премина крайнодясната партия в Германия. Създадена през 2013 г. като антиевропейска и дяснолиберална партия, днес „Алтернатива за Германия“ се свързва на първо място с ксенофобските послания срещу бежанците.

Проф. Легеви смята, че сега „Алтернатива за Германия“ е крайнодясна партия.

„Тя е първата партия в следвоенна Германия, която е по-дясна от ХДС/ХСС. Тази партия постепенно влезе в местната власт, след това в регионалните парламенти на всички 16 провинции и накрая - в Бундестага и ЕП. И не виждам, влиянието ѝ „скоро да отслабне“.

Промяна в партията заради промяна на членовете ѝ

Според основателя на „Алтернатива за Германия“ Бернд Луке „изземането на партията от крайнодясното крило е бавен процес, който започна с това, че се промениха членовете на партията“. „Докато умерените партийни представители постепенно се оттегляха, в партията влязоха хора, които наложиха други теми. Така се появи темата миграция и русофилията, изразяваща се в симпатии към Путин“, посочи той.

„Алтернатива за Германия“ (АзГ)се самоопределяше като партия срещу еврото и програмата ѝ изобилстваше от икономически послания“, спомня си проф. Клаус Легеви.

„Различни бяха обаче и останалите утвърдени партии в Германия. „Алтернатива за Германия“ в началото си бе партия, представляваща интересите на средната класа, която не показваше никаква готовност за солидарност с южните държави в ЕС“.

„Искаме южните страни-членки на ЕС за напуснат еврозоната. Това изисква промяна на договорите за ЕС“, настояваше тогава основателят Луке.

А изследователят Легеви припомня:

„Това беше същината на АзГ. Партията бе създадена от професори по икономика, като Бернд Луке например. Те изработиха програма с икономически акцент. Вярно е, че темата за етническата чистота и елитарността на германците винаги е присъствала, но не беше доминираща и се нареждаше след либералните идеи и патриотичните аргументи за връщане на германската марка. Винаги съм твърдял, че тази партия върви категорично към радикализация, както и стана“.

Проф. Легеви обясни защо от критиките към общата европейска валута партията се прехвърли към откровено ксенофобски послания

„Това е свързано основно с бежанската вълна 2015 г., която на практика легализира националистическите идеи на партията. Лидерите на „Алтернатива за Германия“ преминаха към реторика, позната ни от архивните записи от 30-те години. Заговори се за разпродажбата на страната на бежанците, като аргументите отново бяха икономически. „Защо те получават всичко, а ние нищо?“ - това питаха от името на средния германец партийните лидери“.

Крилото на Бьорн Хьоке иска цялата власт

Според проф. Легеви „в момента, в който трите регионални вота в Източна Германия - в неделя в Бранденбург и Саксония и в края на октомври в Тюрингия - завършат с успешното представяне на „Алтернатива за Германия“ с над 20 процента подкрепа, крилото, оглавявано от Бьорн Хьоке ще превземе окончателно партията. Той вече заяви категорично, че това е планът му“.

Самият Хьоке каза, че след като е вложил цялата си енергия в предизборната кампания в Саксония, Бранденбург и Тюрингия, и „след като след вота в Тюрингия напишем история с изборната си победа, ще се отдам с целия си устрем и плам на кандидатурата си за председател на партията“.

Традиционните партии, които днес управляват в голяма коалиция в Берлин - социалдемократите и консервативния съюз от ХДС/ХСС - от години губят подкрепа.

Проф. Легеви обясни защо „Алтернатива за Германия“ не се опитва да заеме нишата, която те оставят, а се движи надясно.

„Защото ще е още по-успешна, ако стане още по-радикална. Ако „Алтернатива за Германия“ беше останала на антиевропейското и либерал-националното си ниво от основаването си, досега щеше да е изчезнала от политическата сцена. Едва националистическата и елитарна идеология изкара партията в предните редици. Когато партийните лидери заговорят на митингите си за миграция, присъстващите изпадат в екстаз. Защото те се притесняват, че Германия губи идентичността си. Именно тези страхове обслужва Бьорн Хьоке и неговото радикално, национал-социалистическо крило, което вече представлява около 40 процента от членската маса на „Алтернатива за Германия“. Или с други думи - ако някога присъствате на такива митинги и видите, как някой играе ролята на фюрера, ще ви избие студена пот“.

"Те се опитват да създадат революционна обстановка"

„Говорим за отхвърляне на парламентарната демокрация. Те се опитват да създадат революционна обстановка. Бьорн Хьоке иска всичко - той иска цялата власт. Но честно казано, не вярвам, че ще му се получи“, продължи проф. Легеви.

На фона на предстоящите избори в три източногермански провинции за избирателите в бившата ГДР „Алтернатива за Германия“ сякаш е последната надежда, аварийната спирачка, така че да разтърсят управляващите в Берлин, които са загърбили новите провинции на Изток.

„Да, така е. И това е достатъчно тревожно. Темата е много чувствителна. Още тогава, преди 30 години, бях привърженик на идеята за Велико народно събрание, което да даде нова Конституция на една новосъздадена Федерална република Германия. А не да обединява с бившата ГДР. Въпреки всички недостатъци на тази идея, тя щеше да ни помогне да се обединим. Защото днес ние продължаваме да сме силно разделени на Изток и Запад“, каза проф. Легеви.

Потвърждава го и Фрауке Петри, бившата председателка на „Алтернатива за Германия“, донесла завиден изборен резултат за партията в Източна Германия, но впоследствие принудена да се оттегли заради умерения си курс.

„Не мога повече да закрилям избирателите на „Алтернатива за Германия“. Повечето от тях знаят много добре, за какво иде реч. Техният избор е съзнателен. Те не са невинни. Няма такова нещо, като наказателен вот. Не може да загърбиш социалдемократите и да гласуваш „наказателно“ за крайната десница“, каза проф. Легеви.  

Цялото мнение на проф. Клаус Легеви може да чуете от звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Снимката е илюстративна

Защо сухото мляко става все по-търсено от българските млекопреработватели?

Трябва да се замислим какво става със свежото мляко , което се произвежда от фермерите, категоричен е и Симеон Караколев, съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация. Тази година масово се отказва изкупуване на козе мляко , потвърди той. За три години вносът на сухо и кондензирано мляко от Украйна е нараснал..

публикувано на 24.04.24 в 09:19
Античният град Хераклея Синтика в местността Рупите

Античният град Хераклея Синтика в Рупите вече с туристическа инфраструктура

Античният град Хераклея Синтика в местността Рупите , който привлече интереса на стотици хиляди посетители както на място, така и във виртуалното пространство, вече разполага и с туристическа инфраструктура.  За консервацията на разкритото до момента и социализацията на обекта община Петрич започна изпълнението на мащабен проект , чийто първи етап е..

публикувано на 21.04.24 в 07:50
Президентът на Хърватия Зоран Миланович (на преден план) и премиерът Андрей Пленкович

Аделина Марини: Хърватия навлиза в конституционна криза

Хърватия навлиза в конституционна криза . Това заяви пред БНР журналистът Аделина Марини от изданието "EUinside" след парламентарните избори в Хърватия. Те противопоставиха в остър сблъсък премиера консерватор Андрей Пленкович и президента социалдемократ Зоран Миланович. ХДО печели изборите в Хърватия, но и втората политическа сила..

публикувано на 20.04.24 в 12:05
Министър-председателят на Израел Бенямин Нетаняху

Пол Роджърс: Нетаняху извлече полза от напрежението с Иран

Когато Израел се закани да отвърне на нападението на Иран с дронове и ракети, иранският президент Ибрахим Раиси от своя страна се закани, че "дори и най-малката инвазия на Израел ще предизвика масивна и твърда реакция". Иранското военно ръководство започна да говори за "ново уравнение" в отношенията след като на 1 април Израел удари..

публикувано на 20.04.24 в 09:55
Симеон Матев

Симеон Матев: От началото на годината валежите в пустинята са много повече, отколкото у нас

Валежите от началото на годината в пустинята са многократно повече, отколкото са в нашата страна.  Това съобщи пред БНР климатологът Симеон Матев. "Това е изненада. Има конспиративни теории какво се случва.  Чисто научно човек все още не може да предизвика такива валежи, каквито паднаха в Дубай.  Може да ги увеличи с 10-15%, но не и да..

публикувано на 18.04.24 в 17:35
Димитър Събев

Димитър Събев: Демографски планините ни са по-стабилни от равнините

В демографско положение  българските планини са по-стабилни от равнинните територии  на страната. Това заяви пред БНР гл. ас. Димитър Събев от Института за икономически изследвания при БАН, журналист, доктор по икономика, писател. Българските планини са много разнообразни. Между 30 и 60% от територията ни е планинска.  Ние сме планинска..

публикувано на 18.04.24 в 11:15

Конференция за хората с увреждания откроява пробойни в системата за подкрепа

Като държава отдавна сме поели ангажимента да спазваме Конвенцията за правата на хората с увреждания, които обаче продължават да бъдат изключвани и много често стават жертва на насилие . Това каза в интервю за БНР адвокат Анета Генова, основател на фондация "Кера", преди конференцията "Правата на хората с увреждания: защита от насилие,..

публикувано на 18.04.24 в 10:17