Какво е да си скейтър в България или за философията на „дъската“

„Така съм започнал – изцяло по улиците. И то не по улиците на София, а в по-малък град, където абсолютно нищо няма“, спомня си началото Мартин Атанасов.

Започнал без страх, защото имал огромен интерес – когато бил едва на седем.

„Видях един приятел пред нас. Аз бях с колело, той със скейт. И му казах: „Искаш ли колелото, аз да взема скейта, да го покарам малко?“ И ми се стори много по-яко от колелото. След това накарах майка ми да ми купи скейт и се запалих.“

Имаш рани, удряш се, но в началото не е толкова страшно, колкото после, когато започваш да пробваш по-сериозни трикове, разказва Мартин. Скейтбординга изобщо не е сред най-травматичните спортове, твърди Марин Сладкаров, който е проучвал темата. "Рискът е премерен, ако си фокусиран. Учиш се как да падаш."  

Последно Мартин Атанасов е участвал в състезание в Прага – „Мистик къп“, кръг от световна купа. Четири години по ред участва и в турнири в Словения. „Първите две взех първо място при аматьори, третата взех трето място при аматьори…“ Пет минути преди тазгодишния рън си счупил дъската.

Скорост, стил, трудност, какви трикове правиш и как ги правиш - всичко това се гледа на едно състезание, обяснява Сладкаров, който се занимава и със сноуборд и преподава в Спортната академия. От тази година там има официално специалност "скейтборд".

В скейтборда има различни стилове на каране – основните са park и street. В определени страни е измислено много добре къде да се кара скейтборд, има паркове навсякъде, единодушни са Марин и Мартин. И за двамата обаче е тръпка да карат в пространства, които не са проектирани специално за скейтборд.  

От няколко години в повече общини се обособяват пространства, подходящи за скейтърите, признава Марин и дава пример с градчета на Запад, където скейт площите са навсякъде. Бургас, Добрич, Царево, Самоков вече имат бетонни скейт паркове, посочи той.

Тренират, където могат и където е удобно. Ако искаш да караш, намираш и начин, допълва Марти. На рампите тук виждаме предимно момчета. По света обаче има и много добри скейтърки на световно ниво, разказва менторът, според когото не всеки може да кара и трябва да имаш любов към скейтбординга.

Какво се промени от скейт времената през 80-те до момента? Сега има много по-добри условия за каране, категоричен е Марин Сладкаров. Тогава Варна била култово място да се кара скейт, защото с корабите идвали и хубави скейтове.

„Имаше после един период, в който нямаше и магазини. Беше много трудно да се снабдиш с дъска“, помни Марин.

Сега базова екипировка може да излезе между 150 и 300 лева. Мартин днес има спонсори, които го снабдяват с всичко необходимо за екстремното му хоби. За да се направи сметка колко е скъпо да се практикува това, трябва да се уточни как и колко сериозно караш, отбелязва още Марин Сладкаров.

„Ако караш като него, непрекъснато, имаш нужда от подкрепа, няма как. Въобще не говорим за пътуване и състезания. Но от друга страна, ако направиш паралел с нещо друго – сноуборд, каквото и да било друго, купувай си един скейт и ето ти я улицата…“