30 години след падането на Берлинската стена и 29 години след обединението, Германия продължава да е разделена на Изток и Запад. Особено отчетливо го показаха регионалните избори в две източногермански провинции в неделя. В бившата ГДР дълги години бившата комунистическа партия беше отдушник за социалното недоволство и носталгията по миналото. Години наред хората на наемния труд гласуваха или за „Левицата”, или за традиционната Социалдемократическа партия. Това вече не е така – крайнодясната „Алтернатива за Германия” успя да се наложи като партията на протеста, която в Източна Германия вече е втора политическа сила. За причините, довели до това разместване на пластовете, и отражението на изборния резултат в Бранденбург и Саксония върху федералното правителство на Ангела Меркел, нашият специален пратеник в Дрезден Весела Владкова разговаря с един от най-уважаваните политолози в Германия проф. Ханс Форлендер.

- Вече две години партиите в голямата коалиция на канцлера Меркел губят вот след вот. След последните регионални избори в Германия, в провинция Хесен миналата есен, Меркел подаде оставка като председател на ХДС. Започна „началото на края” на нейната политическа кариера. Сега оставки няма да има, макар и двете партии в нейната коалиция в Берлин да получиха звучни шамари в източните провинции Бранденбург и Саксония. „Избирателите казаха, каквото имаха да казват. Не го прошепнаха, но не го и изкрещяха”, написа уважаван колега журналист в социалните мрежи. И обобщи много точно извода от изборите в неделя, смятани месеци наред за ключови. Колко отслабиха те кабинета на Меркел, проф. Форлендер?

- Това впечатление се затвърди, тъй като социалдемократическата партия, партньор на канцлера Меркел в голямата коалиция, продължава да губи подкрепа. Конкретно в Саксония тя остава под 10 процента, което е шокиращо за най-старата партия в Германия. Такъв изборен резултат естествено хвърля сянка върху федералното правителство. Защото социалдемократите не са спрели да се колебаят, дали да останат коалиционен партньор на Меркел или да се оттеглят. За социалдемократите е препоръчително да напуснат голямата коалиция, за да намерят себе си. Но не вярвам да го направят.

- Всички - и политици, и журналисти - коментират загрижено стабилната подкрепа за крайнодясната „Алтернатива за Германия” на Изток. В Бранденбург за нея гласуваха една четвърт от избирателите, а в Саксония дори всеки трети. Защо бившата ГДР се оказа бастион за тази популистка партия с националистически уклон?

- Причините са няколко. Като начало нека кажа, че „Алтернатива за Германия” има с около 10 процента по-голяма подкрепа в източните провинции, отколкото в Западна Германия. Ако в западните провинции за крайната десница гласуват около 10-15 процента, то тук, на изток, всеки четвърти слага кръстчето си за нея. Първата и основна причина, естествено, е бежанската криза от 2015 г. Тя даде сериозен тласък на „Алтернатива за Германия”, която до тогава беше по-скоро евроскептична партия. Тогава хората смятаха, че не трябва да плащат за греховете на гърците и на банкерите по време на гръцката и на финансовата криза.

В Източна Германия се добавя и една особеност. Към чисто икономическите страхове се добавят и обществено-културни страхове. Какво имам предвид? През последните 30 години източна Германия преживя дълбоки, кардинални обществени и политически промени. След обединението провинцията се обезлюди, изчезнаха цели сектори на икономиката, населението като цяло е застаряващо. Актуална тема в предизборната кампания например е предстоящият отказ от въгледобива, който е основен поминък за големи части от бившата ГДР. Закриването на мините води след себе си безработица и изчезването на цял един бранш с неговите социални и икономически специфики.

В същото време искам да подчертая, че в годините след обединението източните провинции преживяха небивал икономически подем. Но същевременно ножицата между големите градове и провинцията се разтвори много и в малките населени места останаха хора, които се чувстват изоставени от държавата. Добавете към това и все още ясно очертаното разделение между източна и западна Германия, или по-точно между хората. Много източногерманци се чувстват като граждани втора ръка. Сякаш са недолюбвани от западногерманците, които просто не ги приемат като равни. Естествено, това не е генерален извод, но със сигурност важи за онези с по-ниско образование и съответно по-нисък социален статус, които в повечето случаи живеят в малките населени места. Именно те са гласоподавателите на „Алтернатива за Германия”.

Има и още един фактор и това е тоталитарното минало. Особено възрастните хора в Източна Германия все още мислят в старите клишета – те са срещу Запада, срещу капитализма, срещу чужденците. Носталгията по миналото все още е силна.

- Близо всеки втори източногерманец смята, че дава на обществото повече, отколкото получава, разбирай заплата и пенсия. Факт е обаче, че доходите в източните провинции и 29 години след обединението са по-ниски, отколкото на Запад. Това е източногерманската специфика, вероятно разпознаваема в цяла Източна Европа. Но възходът на крайнодесните популисти не е ново явление в света. Какви общества са предразположени към това, да се превърнат в лесна плячка за популистите, проф. Форлендер?

- Две условия трябва да са изпълнени: да има търсене и съответно предлагане. Търсенето в случая са ксенофобските, ислямофобските и авторитарните настроения. А предлагането е политическият субект, който обслужва тези настроения, а на следващ етап инструментализира тези страхове, като ги превръща в политически дивиденти. Това е схемата на „Алтернатива за Германия”. Бежанската криза през 2015 г. беше просто един катализатор.

Тази тактика ми напомня на старата немска приказка за Хамелнския ловец на плъхове, всъщност флейтист, облечен в причудливи дрехи, който под примамливите звуци подмамва децата. И в политиката е така, когато една партия дава прости, популярни отговори на сложни процеси и подмамва избирателите. Основен инструмент на такива партии са социалните мрежи, където с простички твърдения се примамват много хора. Примерите за това за „Алтернатива за Германия” по адрес на мигрантите са безчет.

- Нека припомним, че „Алтернатива за Германия” е трета политическа сила в обединена Германия и водеща опозиционна партия в Бундестага. Макар всички останали партии в страната да я изолират, тя е фактор в Германия, която се възприема като последната крепост на политическия разум. Какво значение имат развитията тук за Европа?

- Това, което се случва в Германия, ни е добре познато от други европейски страни. В този смисъл изоставаме. Вижте Франция, или Италия, или скандинавските страни, или Източна Европа. Но когато в Германия крайната десница надига глава, трябва да сме по-внимателни заради историческото ни минало.

Наблюдавам политизиране и поляризиране на обществото. А точно това за Германия е непознато явление. То има и своите положителни аспекти, защото мобилизира и демократичните сили, които през последните години може би бяха изпаднали в летаргия. Седмица преди изборите тук, в Дрезден, имаше внушителна демонстрация срещу крайнодесните популисти, която събра близо 40 000 души.

- Миналата есен, когато Ангела Меркел подаде оставка като председател на Християндемократическия съюз, Вие казахте, че това е началото на края. Тогава тя подаде оставка в резултат на регионалните избори в Хесен. След шамара в Източна Германия, макар и не така звучен, както очаквахме, ще има ли оставки, проф. Форлендер?

- Засега оставки няма да има. Ангела Меркел остава канцлер, не на последно място, защото все още не е ясно, кой ще я наследи. На християндемократите им предстои тежка дискусия по този въпрос, след като председателят на партията Анегрет Крамп-Каренбауер очевидно не успява да събере достатъчна и убедителна подкрепа. Да не забравяме, че ХДС е голяма партия с най-различни течения. Консерваторите сред тях не одобряват политиката на Меркел, която придвижи партията към центъра, така че битката за политическия курс на ХДС не е приключила. Парадоксално е, но именно Ангела Меркел е тази, която в момента може да удържи центробежните сили в партията, така че нейно евентуално предсрочно оттегляне би имало тежки последици за християндемократите.