Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Ирина Владикова: 15 септември е светла дата за българите зад граница

Учебната година започва с нови учебници, подготвени специално за обучение в чужбина

Снимка: Българско училище "Д-р Петър Берон" - Прага

„15 септември е много светла дата за българите зад граница, защото училището е важна институция за българина. Българинът е мъдър човек и отваря училища.“ Това каза в предаването „Хоризонт до обед“ Ирина Владикова, председател на Асоциацията на българските училища в чужбина и директор на българското училище „Св. Св. Кирил и Методий“ във Виена. Тя се позова на данни от МОН от лятото, според които българските училища зад граница са вече над 400.
   

„Тази година се радваме на съвсем нови учебници, подготвени специално за българчетата, които се обучават зад граница. В колективите на тези учебници влязоха наши колеги и това е особено радостно, зощото те знаят най-добре нашите необходимости, нашите специфични особености при обучението по български език – майчин, роден, чужд – една голяма смесица от тези разновидности на обучението, което не е лесна работа и сме особено щастливи, че имаме тази възможност тази година да започнем по тези учебници.“

Относно новия метод за финансиране на обучението зад граница Ирина Владикова посочи, че с промяната във финансирането се дава стимул на „тези, които по-разнообразно, по-интересно намират начини да привличат повече ученици в своите училища“, така че броят на децата, изучаващи български език да бъде все по-голям и все по-голям и да няма дете, което да не може да изучава своя майчин език.

Владикова акцентира върху засиленото финансиране на обучението на кандидат-студенти, като определи това като „нова, силна страна в работата с Министерството на образованието и науката“, защото дава възможност на завършващите българските задгранични училища да могат да продължат висшето си образование в България.

Ирина Владикова очерта и тенденцията на намаляване на броя ученици в българските училища в чужбина с нарастването на възрастта на децата. В училище „Св. Св. Кирил и Методий“ във Виена например се записват средно 60-65 първолаци, 30-35 са децата в пети клас, а в 12 клас остават едва 5-6 деца.

„Това е обяснимо, защото обучението в Австрия в гимназиалната степен е много тежко, много натоварено. Тези деца се явяват в края на 12 клас на седем матури и тази подготовка затруднява посещението на българското училище.“

И тази учебна година за гимназията в Босилеград започва с дългогодишен проблем - записалите се в паралелките за обучение на майчиния български език са без учебници. Има такива одобрени и приети от експертни комисии, но отпечатването им се бави, обясни пред „Хоризонт“ директорът на единственото средно учебно заведение в града Владимир Григоров.

Повечето от  завършилите гимназията в Босилеград се явяват на приемен изпит за български ВУЗ по български език и литература и история.  В 9 клас тази година 12 ученици ще се обучават на български език. Заложената и от българска, и от сръбска страна граница от 15 деца за сформиране на паралелка е висока, коментира Ирина Владикова.

Цялото интервю с Ирина Владикова и репортаж на Кирил Фалин за обучението в Босилеград слушайте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Снимката е илюстративна

Защо сухото мляко става все по-търсено от българските млекопреработватели?

Трябва да се замислим какво става със свежото мляко , което се произвежда от фермерите, категоричен е и Симеон Караколев, съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация. Тази година масово се отказва изкупуване на козе мляко , потвърди той. За три години вносът на сухо и кондензирано мляко от Украйна е нараснал..

публикувано на 24.04.24 в 09:19
Античният град Хераклея Синтика в местността Рупите

Античният град Хераклея Синтика в Рупите вече с туристическа инфраструктура

Античният град Хераклея Синтика в местността Рупите , който привлече интереса на стотици хиляди посетители както на място, така и във виртуалното пространство, вече разполага и с туристическа инфраструктура.  За консервацията на разкритото до момента и социализацията на обекта община Петрич започна изпълнението на мащабен проект , чийто първи етап е..

публикувано на 21.04.24 в 07:50
Президентът на Хърватия Зоран Миланович (на преден план) и премиерът Андрей Пленкович

Аделина Марини: Хърватия навлиза в конституционна криза

Хърватия навлиза в конституционна криза . Това заяви пред БНР журналистът Аделина Марини от изданието "EUinside" след парламентарните избори в Хърватия. Те противопоставиха в остър сблъсък премиера консерватор Андрей Пленкович и президента социалдемократ Зоран Миланович. ХДО печели изборите в Хърватия, но и втората политическа сила..

публикувано на 20.04.24 в 12:05
Министър-председателят на Израел Бенямин Нетаняху

Пол Роджърс: Нетаняху извлече полза от напрежението с Иран

Когато Израел се закани да отвърне на нападението на Иран с дронове и ракети, иранският президент Ибрахим Раиси от своя страна се закани, че "дори и най-малката инвазия на Израел ще предизвика масивна и твърда реакция". Иранското военно ръководство започна да говори за "ново уравнение" в отношенията след като на 1 април Израел удари..

публикувано на 20.04.24 в 09:55
Симеон Матев

Симеон Матев: От началото на годината валежите в пустинята са много повече, отколкото у нас

Валежите от началото на годината в пустинята са многократно повече, отколкото са в нашата страна.  Това съобщи пред БНР климатологът Симеон Матев. "Това е изненада. Има конспиративни теории какво се случва.  Чисто научно човек все още не може да предизвика такива валежи, каквито паднаха в Дубай.  Може да ги увеличи с 10-15%, но не и да..

публикувано на 18.04.24 в 17:35
Димитър Събев

Димитър Събев: Демографски планините ни са по-стабилни от равнините

В демографско положение  българските планини са по-стабилни от равнинните територии  на страната. Това заяви пред БНР гл. ас. Димитър Събев от Института за икономически изследвания при БАН, журналист, доктор по икономика, писател. Българските планини са много разнообразни. Между 30 и 60% от територията ни е планинска.  Ние сме планинска..

публикувано на 18.04.24 в 11:15

Конференция за хората с увреждания откроява пробойни в системата за подкрепа

Като държава отдавна сме поели ангажимента да спазваме Конвенцията за правата на хората с увреждания, които обаче продължават да бъдат изключвани и много често стават жертва на насилие . Това каза в интервю за БНР адвокат Анета Генова, основател на фондация "Кера", преди конференцията "Правата на хората с увреждания: защита от насилие,..

публикувано на 18.04.24 в 10:17