Какво ли не се случи отново в поредната бурна политическа седмица в Обединеното кралство. Премиерът Борис Джонсън разпусна парламента за пет седмици. Но впоследния работен ден бе приет закон за блокиране на Брекзит без сделка, като депутатите гласуваха и против искането на премиера за провеждане на извънредни общи избори. Джонсън гръмко заяви, че „е по-добре да бъде мъртъв в канавката,отколкото да поиска отлагане на Брекзит“.
В британските съдилища междувременно сеповедоха битки законно или незаконно е решението на премиера да разпусне парламента. Съд в Лондон постанови, че Джонсън не е нарушил закона, но по-късно съд в Единбург обяви, че той е подвел кралицата с мотивите за разпускането и енарушил закона. Нашият кореспондент в Лондон Веселин Паунов разговаря с журналисти от Ройтерс Гарет Джоунс.
Можете ли да дадете някои разяснения всложната материя на съдебни битки и конституционно право и да ни кажете какви са очакванията?
Ситуацията, в която се намираме, е невероятно сложна. От съдилищата в Обединеното кралство никога не е било искано да се намесват в политическия процес по този начин, поне откакто аз се помня. Върховният съд трябва да се произнесе във вторник по законността на решението на Борис Джонсън да разпусне парламента. Нямаме идея какво ще бъде решението на съда, но мнозина предполагат, че той ще отхвърли заведеното дело срещу Джонсън, защото се прави разлика между политически процеси и юридически процеси. Това определено е политическо решение на премиера.
Решението на съда в Единбург обаче взриви обстановката, така че продължава да не е ясно какво ще се случи. Съдебната система в Шотландия все пак е различна.
След всички последвали обжалвания Върховния съд ще има последната дума във вторник, като решението му ще бъде обвързващо. Ако Върховният съд постанови, че премиерът е действал незаконно, тогава парламентът трябва да поднови работата си и дебатът за Брекзит да бъде подновен с пълна сила в Камарата на общините.
Но ако съдът реши, че премиерът е действал в рамките на правомощията си и не е подвел кралицата и самите депутати, тогава парламентът ще остане разпуснат до средата на октомври.
Какви могат да бъдат последиците за Борис Джонсън в чисто личен план, ако съдът не се поизнесе в негова полза?
Потенциално доста сериозни, ако съдът сметне, че е подвел кралицата, парламента и нацията, на практика. Всичко зависи от причините за
разпускането на парламента. Ако съдиите решат, че той е разпуснал парламента, за да избегне дебата за Брекзит, това ще бъде много сериозно. Той твърди, че е направил нещо, което се случва всяка година или всеки път преди речта на кралицата. Странното нещо около това разпускане, разбира се е, че е толкова дълго, пет седмици, докато нормалната практика е за около седмица.
Джонсън твърди, че дългото разпускане е заради навлизането на партиите във времето за провеждане на техните конгреси, но ние сме и по средата на най-голямата политическа криза във Великобритания след края на Втората световна война. И критиците на Джонсън казват, че е безотговорно да предотврати събирането на парламента в такова време. Последиците за Джонсън със сигурност ще бъдат сериозни, но колко сериозни е трудно да се каже заради безпрецедентността на събитията. Той може и да се размине само с някакво извинение, че е действал в името на добра воля и че никога не е смятал да наруши закона.
А защо да не подаде оставка, например?
Това е възможност, но ако той подаде оставка, то ще бъде по-скоро по политически причини, за да прехвърли бремето върху опозицията. Ако той подаде оставка, парламентаристите разполагат с 14 дни да застанат зад друго служебно правителство. За момента не е ясно дали има някой, който би получил доверието на мнозинството в Камарата на общините. По принцип всеки, който получи одобрението на половината депутати плюс един, може да стане премиер. Много се говори за потенциалните кандидати. Джереми Корбин настоява той да бъде временен премиер, защото е лидер на най-голямата опозиционна партия. Корбин обаче е спорна фигура. Той е крайноляв и със сигурност торите-бунтари, от чиято подкрепа той се нуждае, едва ли биха го подкрепили като премиер дори за кратко време. А ние говорим за временно правителство, чиято единствена работа би била да удължи процеса по Брекзит.
Разбира се, ние сме толкова погълнати от нашите вътрешнополитически разправии и борби, че често забравяме, че има още 27 държави, които трябва да дадат единодушно одобрение за всяко отлагане на Брекзит. Знаем, че страни като Франция са много нетърпеливи Великобритания да напусне ЕС, макар че и за Франция ситуация е трудна, заради икономиката, защото пристанищата в Северна Франция ще бъдат сериозно засегнати при твърд Брекзит. Има спекулации, че Джонсън може да сключи сделка с един от другите лидери от ЕС, става дума за премиера на Унгария Виктор Орбан, който да наложи вето на отлагането на Брекзит и тогава по закон страната би трябвало да излезе от ЕС на 31 октомври. Тогава всичките тези съдебни и политически маневри тук в Лондон ще се окажат абсолютно несъстоятелни, защото ние имаме нужда ЕС да се съгласи с отлагането.
Борис Джонсън настоява за излизане на 31 октомври. Той е готов за излизане без сделка, но твърди, че може да постигне споразумение. Доколко може да му се вярва като се има предвид, че сериозни преговори не се водят, въпреки че излезе информация, че той лично отива в понеделник в Брюксел?
Мисля, че мнозина от нас са доста скептично настроени. Аз обаче мисля, че той иска да постигне сделка, защото си дава сметка за големите рискове за нашата икономика.
И не само икономиката, а и въпроси като сигурността в Северна Ирландия, ако излезем без сделка. Защото това означава незабавна поява на граница на остров Ирландия със всички потенциални рискове от това. Това ще означава сериозно нарушаване на доставките на храни и лекарства. Много компании ще фалират, защото разчитат на безпроблемния пълен автоматичен достъп до европейските пазари.
Премиерът, разбира се, се вкара в ъгъла с настояването, че ще напуснем на 31 октомври със сделка или без сделка. Няма много сведения за водене на преговори, откакто той стана премиер. Единственото, което отново изплува на върха е ирландския въпрос за „предпазния механизъм“. Има признаци, че вероятно има желание за компромис и от двете страни. И от страна на ЕС чрез Ирландия, чието правителство отчаяно се стреми към избягване на Брекзит без сделка. Трудно е обаче да се каже как Джонсън ще постигне сделка до 31 октомври.
Дали обаче маневрите около „предпазния механизъм“ с някои слухове, че северноирландските юнионисти могат да се съгласят с идеята за вътрешна граница в Ирландско море, което те засега отричат, не ни връщат към сделката на Тереза Мей?
Въпросът изглежда е дали Борис Джонсън ще успее да убеди Демократичната юнионистка партия да приеме запазване на някои разпоредбите на ЕС върху Северна Ирландия. Това може и да доведе до компромис. Но ние наистина говорим на практика за споразумението на Тереза Мей за излизане, с някои промени за ирландската граница. Джонсън има нужда от опозиционните партии да прокаратова споразумение. Сделката на Мей бе отхвърлена три пъти в парламента. Затвърдолинейните брекзитиъри обаче не става дума само за „предпазния механизъм“.
Те не са доволни и от други аспекти в сделката. Например, оставането в митническия съюз, макар и за кратко време.
Джонсън вероятно обаче ще каже: „Вижте, това все едно е споразумение за преходния период. То е поправка към сметката по развода,потвърждава, че ние напускаме структурите на ЕС и ще можем да изковем бъдещо търговско споразумение, което ще отнеме години“. Джонсън между другото гласува за сделката на Мей при третия опит, но това бе просто, защото той и някои брекзитиъри се опасяваха, че могат да загубят Брекзит напълно. Но някои негови колеги вдясно в Консервативната партия гласуваха три пъти срещу сделката на Мей и ако Джонсън я подложи на гласуване четвърти път, дори с някои подобрения, далеч не е ясно дали тя ще бъде прокарана. Разбира се, Джонсън дори е в по-слаба позиция сега, отколкото Тереза Мей, защото загуби мнозинството си в парламента.
Отлъчи 21 депутати от неговата Консервативна партия. Други напуснаха партията през последните месеци.
Интервюто можете да чуете в звуковия файл.Множество културни и спортни прояви , посветени на Националния празник 3 март, започват в Плевен. Те са организирани от Община Плевен и Регионалния военно-исторически музей. След близо 20-годишно прекъсване в Плевен отново ще има тържествена заря-проверка на 3 март, на пл. "Възраждане", която ще започне в 18.30 часа. Преди тържествената..
Дневният ред на Народното събрание и началото заседанието може да претърпят промени заради обявения нов протест на "Възраждане" срещу въвеждането на еврото у нас. От партията поканиха всички български граждани да се включат и да заявят пред депутатите мнението си за влизането на България в еврозоната. Очаква се протестът да започне в 8..
България ще защити националния си интерес най-добре в еврозоната . И от чисто практически съображения, и от гледна точка на сила. Това заяви пред БНР политологът Христо Анастасов. Петко Петков: Еврото е "куха тема" и политици я използват, за да трупат дивиденти Юлиан Войнов: Конкуренцията в еврозоната трябва да доведе до реформи,..
Законопроектът за Бюджет 2025 ще бъде разгледан и в Комисията по образование и науката в парламента. Предвижда се да се запази политиката за увеличение на възнагражденията на педагогическия персонал в средното образование, както и заплатата на учителите да достигне 2800 лева. Възнагражденията на академичният състав през 2025 г. също ще..
Украйна се е съгласила с предложената от Съединените щати сделка за украинските редкоземни минерали. Споразумението може да бъде подписано в петък, предаде агенция Франс прес, като се позова на високопоставен украински представител. Американският президент Доналд Тръмп заяви, че украинският му колега Володимир Зеленски иска да дойде във..
Очаква се парламентарната работа да започне с продължението на дебата по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за равнопоставеност на жените и мъжете. Припомняме ви, че депутатите гласуваха разискванията да се предават пряко по БНТ и БНР, но поради липсатс на кворум миналата седмица, законът остана неприет. Законът транспонира..
Със заявка за 2.09 процента от БВП влиза в комисията по отбрана бюджетът на армията. Във вторник президентът Румен Радев предупреди, че бюджетът не може да продължи изпълнението на модернизационната програма. Кабинетът "Желязков" посочи, че отбраната е един от приоритетите в бюджета за тази година. Министърът на отбраната Атанас..
" Най-уязвимите области в България, с най-високи енергийни нужди и най-много проблеми от гледна точка на социалната уязвимост са София област, Разград,..
Не подкрепяме и трите бюджета, заяви пред БНР инж. Иоанис Партениотис - вицепрезидент на КТ "Подкрепа". На НСТС вчера всички социални партньори..
"Възраждане" фактически загубиха политическия дебат за еврото, но с агресията показаха несъстоятелност и неадекватност. Това каза пред БНР доц...