Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Александър Велев: Профилактиките никога не включват всички предаватели

Криза в Радиото - защо спря излъчването?

Георги Лозанов: Солидарността към Силвия Великова окуражи медийната среда

Снимка: Ани Петрова, БНР

Радиото на 13 септември влезе в криза, заяви пред БНР медийният експерт Георги Лозанов – бивш председател на СЕМ.

„Кризата е свързана с две събития. Едното е отстраняване и после връщането на Силвия Великова като съдебен репортер и водещ. Другото е спирането на целия ефир“ , обясни Лозанов в интервю за предаването „Неделя 150“ на програма „Хоризонт“.

„Неубедителни обяснения“

„По отношение на двете събития се появиха някакви обяснения, които са неубедителни. За второто – обяснението за профилактика, много трудно може да бъде доказано. Ако се окаже, че е по някаква друга причина и в резултат на някаква персонална воля, някой е спрял радиото по политически или други причини, той си е навлякъл огромна беля, защото това е нещо, което пряко попада под санкцията на закона и то под тежък състав, защото е свързано с националната сигурност. Ако през това време, когато ефирът беше замлъкнал, беше станало, да кажем, някъде голямо наводнение и в резултат на липсата на информация, която по закон трябва да бъде доставена чрез БНР, бяха загинали хора, практически този, който е дръпнал шалтера, ще е извършил убийство“. Каза Лозанов

Според него обяснението и за Силвия Великова е било неубедително.

„Профилактиката се прави планово“

Бившият генерален директор на БНР Александър Велев подчерта, че всичко, което се прави като профилактика, се прави планово. Планът за профилактиките се представя до 1 ноември на текущата година за следващата година, добави той и обясни:

„Профилактиките никога не включват всички предаватели. Представете си как 60 екипа на 60 места ще бъдат на всеки предавател, за да правят профилактика едновременно – това е невъзможно, НУРТС не разполага с такива възможности… Ако имаше такъв план за спиране на всички предаватели в един и същи ден, щяха да ми сигнализират. Такова нещо няма. Ако има инцидент, то се спира веднага, когато възникне инцидентът – инцидентът е технически проблем, който е неотстраним и ефирът замлъква. Такъв инцидент трябва да е вътре в Радиото. А когато го обявяваш предварително, трябва да има някаква причина. Това е абсурд“.

Александър Велев отбеляза още, че в 90-годишната история на Радиото не е имало такъв случай.

„Не е имало натиск“ в изминалите 3 години

Той декларира, че докато е бил директор на Радиото през изминалите 3 години, натиск не е имало:

„Работата на генералния директор е да отстоява позиция и да запазва медията от такъв натиск. Той е буферът между недоволните и журналистите в медията. Той трябва да им осигури свобода да се развиват и работят спокойно вътре. Свалянето или воденето на предаване, ресорите – това е вътрешна политика на медията, която се решава в диалог вътре, създават се правила, а не с натиск отвън. Това не е недопустимо, но трябва да има аргументи и трябва да е обосновано защо се прави една смяна. Когато една смяна е за да се запуши устата на един журналист, тогава това е цензура“.

„При натиск Радиото се съпротивлява“

Когато властта се опитва през определени хора, поставени в Радиото, да упражнява натиск и контрол, да вкара в нови рамки програмата, Радиото се съпротивлява, подчерта Александър Велев и добави мнението си:

„В Радиото не може да се влезе като слон в стъкларски магазин. Човек трябва да знае защо влиза в Радиото, трябва да знае какво прави, трябва да познава ситуацията, хората и трябва да е един от тях, трябва да има авторитет, за да може да управлява тази медия. Тук работят хора с високи професионални качества, дългогодишни журналисти, които няма да позволят подобни действия, няма да позволят цензурата отново да се завърне“.

Окуражение за медийната среда

Опитът да бъде свалена Великова от ефир и солидарността към нея окуражава медийната среда да пази своята позиция спрямо властта, каза Георги Лозанов. Според него изслушването на генералния директор Светослав Костов пред СЕМ трябва да се предава пряко.

Изборните кампании стават все по-рисковано за медиите събитие, каза в заключение Георги Лозанов.

Генералният директор на БНР Светослав Костов отказа участие в „Неделя 150“, като обясни, че докато тече проверката на ДАНС, ще се въздържи от публични изяви.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Петър Ганев: Балтийските страни влязоха от валутен борд в еврозоната без промяна в курса

Балтийските страни влязоха от валутен борд в еврозоната с абсолютно същия курс , с който беше фиксирана валутата им към еврото. С този пример започна коментара си пред БНР икономистът Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика (ИПИ), като добави: Еврозоната дава по-голяма вероятност да нямаме голям макроикономически..

публикувано на 27.02.25 в 13:26

Иван Стойков: За да има ефект инициатива срещу банките, тя трябва да е масова

Днес е новият бойкот на търговските вериги, който този път обхваща и банките. Призивът днес е освен да бъдат бойкотирани хипермаркетите, хората да не плащат и с банкови карти. В 18 часа пред БНБ организаторите ще изнесат допълнителна информация, свързана с банковите такси, както и ефекта от днешния бойкот. "Погледнато назад във времето, към..

публикувано на 27.02.25 в 11:21
Пламена Игнатова

Пламена Игнатова: Борисов е в най-трудната ситуация

Бойко Борисов в момента е в най-трудната ситуация, защото трябва да задоволи всички желаещи страни с техните неформални и неофициални искания.  Това коментира пред БНР Пламена Игнатова от Клуб Z. " От една страна трябва да задоволи Ахмед Доган и неговите хора , защото мнозинството не е стабилно. Трябва да задоволи и неформалното влияние на..

публикувано на 27.02.25 в 10:15

Мироопазване или мироналагане – какво предстои в Украйна?

За какво за се готвим, ако между Украйна и Русия настъпи мир, заявки за което се чуват основно от САЩ на Доналд Тръмп и Русия на Владимир Путин? ООН прие декларация, която може да се отчита като  една от първите стъпки за мира. Според Христо Христов – старши национален представител на България в Ирак по време на втория ни контингент там, има..

публикувано на 27.02.25 в 10:09
Венелин Стойчев

Защо лекарствата за деца у нас не са безплатни?

" Когато децата плащат цената – публичното финансиране на лекарства за деца между солидарността и предразсъдъците" – така е озаглавено проучване, поставящо на фокус темата за заплащането на тези лекарства. Изследването, проведено от Института по философия и социология на БАН, е част от по-голяма инициатива - "Цветно утре за нашите деца", дело..

публикувано на 25.02.25 в 12:06

Надежда Цекулова: Голямата червена лампа са медицинските сестри и акушерките

Бележник 2025 ще покаже какъв е успехът на държавата в грижата за децата. Националната мрежа за децата продължава подготовката на 14-ото издание на годишния мониторингов доклад. И тази година анализът ще бъде изготвен от десетки независими експерти и ще включва оценка за напредъка на държавните институции в 9 области. Експертното проучване ще се..

публикувано на 25.02.25 в 11:46

БНБ с нова серия отговори за присъединяването към еврозоната

Българската народна банка публикува нова серия с въпроси и отговори за присъединяването на България към еврозоната .  Секцията се намира горе в ляво на сайта на институцията, като всеки потребител може да намери данни за превалутирането, промените в банковите резерви и нормативните промени, свързани с въвеждането на единната европейска валута.  В..

публикувано на 24.02.25 в 16:10