Мария Донкова: Трябва да започнем да развиваме училищната автономия

Държавата търси 25 хиляди ученици, които не са открити на адресите им, а 19 хиляди са намерени, но родителите им са отказали да ги пуснат на училище. Малко над 60 хиляди ще са първокласниците тази година, от тях за около 25-30% майчиният език не е български.

Ето какво казаха пред БНР майка и учителка в училище „Кирил Нектариев“ в пловдивския квартал „Столипиново“.

"Те са деца, всичко искат да направят, защото аз работя и не мога да се занимавам с нея. По-често майка ми я докарва до тук."

За отсъствието от училище на деца от бедни групи преподавател в училище "Кирил Нектариев" в пловдивския квартал „Столипиново“ заяви в предаването „Хоризонт до обед“:

"Този проблем го има в цяло "Столипиново", не само в нашето училище. По-голямата част идват, но има и такива, които просто е много трудно да ги накараме да идват, редовно говоря. Позволяват си неизвинени отсъствия, спират се семейни добавки при пет неизвинени, идват, после пак изчезват и така."

Според учителя трябва да има по-строги санкции и към родителите, когато не пращат децата си на училище.

"Трябва да се включат по някакъв начин и социалните служби. Да не бъда крайна, да не кажа и полицията, защото те имат единствено страх от полицията. Никой друг не може да ги стресне. Примерно да има към училището човек от районното, който при наша молба да идва с нас до дома на детето, което не посещава, за да има някакъв респект." 

Едва от 2-3 години се прави нещо по проблема с децата, които не ходят на училище

След като поне 15 години само отчитахме факта, че определен брой не ходят на училище или отсъстват толкова често, че де факто резултати от учебния процес няма как да има при тях, в последните две три години решихме да започнем да правим нещо по въпроса, освен да предаваме годишни отчети на конференции. Това коментира Мария Донкова-програмен директор на Фондация "Пайдея".

"За съжаление го подхванахме от грешната страна и започнахме да се борим със статистиката, да се опитваме да намалим числата. И разбира се най-лесният начин за това са санкциите, контролът. Като гледаме какво правим - съществуването на механизма за обхващане на децата в образователната система и реинтегриране на отпадналите, които са до 16 години, виждаме наистина много сериозно усилие, но това са много ресурси за малко резултати, но траен резултат", допълни Мария Донкова.

Това, което пропуснахме да направим и го заобикаляме повече от 30 години, е реална училищна автономия, която да позволява на училището да се свърже с местната общност по някакъв значим начин и да пренареди учебната програма, така, че да може децата да влизат през своите си интереси в ученето.

"В момента нашите най-добри училища, които се използват за еталон, които се дават за пример, са училища за онази една трета от децата и родителите, на които проекта им за успех в живота е свързан с ученето на добро висше образование. На всичките си деца ние предлагаме само един вид образование и проверяваме какво са научили само по критериите на висшето академично образование", каза Мария Донкова.

За две трети от хората проектът за бъдещето не е свързан с най-доброто висше образование, което може да получи детето.

"Наистина, печелившото решение да спрем до тук със санкциите, да прилагаме това, което сме направили последните три години, но да започнем полека да развиваме училищната автономия, реална. Много често се бърка делегираните бюджети с училищна автономия. Делегираните бюджети представляват прехвърляне върху директора на  отговорността за разпореждането с парите на училището за годината. Този директор трябва да приложи програмите на МОН, да подготви децата за изпитите на МОН, да избере учителите по критериите на МОН за това, кои трябва да са му учители. Той не е автономен."

Максимума свобода, който имат българските училища е да се регистрират като иновативни училища, кандидатствайки пред МОН за такъв статут и могат евентуално с около 10 процента от учебната програма да разполагат, да я пренаредят, да направят нещо, което съответства на интересите на техните деца. Това бавене на децентрализацията и  на училищната автономия пречи на местните общности да направят връзката със своите училища и заедно с учителите да направят така училищната програма, че да съответства на нуждите на техните деца. 

Повече можете да чуете в звуковия файл.