Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Професор Петя Кабакчиева: Повечето висшисти са в Югозападния регион

Образованието трябва да се развива по посока на едно отваряне към света. Живеем в глобално общество и българските, и чуждестранните студенти няма да се затварят в един локален пазар на труда, а трябва да мислим в категориите на глобален пазар на труда. Това коментира професор Петя Кабакчиева, председател на Националната агенция за оценяване и акредитация и на Акредитационния съвет

"От друга страна, знаете, че има криза, демографска криза, която води до намаляване на броя на студентите. Една от възможностите е точно привличане на студенти български, пък и чуждестранни от другите страни", каза Петя Кабакчиева.

Има инициатива на ниво Европейски съюз, която се нарича "Европейски университети" с идеята студенти от различни университети, от различни страни да обиколят всички университети, включени в този консорциум и да получат така да се каже европейска диплома. Тази инициатива започва от октомври тази година със 17 консорциума, в които са включени такива университети, за съжаление България не е успяла да включи университет в такъв консорциум.

"Завършилите висше образование в страните от Европейския съюз между 24 и 34 години, целта е да станат 40 процента от цялото население. Нашата национална цел за 2020 година беше 36 %. В момента ние приближаваме, тя е 34, 7 %. Проблемът обаче е, че повечето висшисти са локализирани в така наречения Югозападен регион, разбирайте София. Там са близо 50 %. 50 % от населението в София на възраст от 24 до 34 години и околностите са висшисти. За сметка обаче, няма да Ви изненадам като кажа Северозападния район и Югоизточния район. Там хората с висше образование на тази възраст са два пъти по-малко- около 20 %. Ние имаме социални групи, които са много далеч от придобиването на висше образование. С други думи има реални социални неравенства в България, достъпът до висше образование", допълни Петя Кабакчиева.

Професор Петя Кабакчиева изрази несъгласие с тезата, че университетите в България са много и че трябва да се закрият някои от университетите.

"Провинциалните университети дават възможност на по-бедни деца от регионите, те все повече се превръщат в регионални университети да получат висше образование. Веднага ще ми кажете обаче, дали то е качествено. И сега това е другия  проблем. Значи от една страна трябва да се работи според мен по посока на привличане на повече деца и от определени етнически групи, и от регионите, които споменах във висшето образование и това трябва да го направи средното училище. Трябва да има кандидат-студентски курсове там, които да подпомагат тези деца да влязат във висшето образование. Вторият въпрос обаче, тези регионални университети да гарантират едно добро качество на образованието. Сега излезе рейтинга, поредния рейтинг световен, в който само Софийският университет е в 1400 университети, най-добри университети в света", каза още професор Петя Кабакчиева.

Тези рейтинги измерват научни достижения.

"Нашите висши училища трябва да дават едно прилично, добро образование, професионално образование. Не всички могат и не е нужно да включват завършващите ги в научна работа, изследователски процеси."

Част от работата на Националната агенция за оценяване и акредитация е да отказва одобрение за обучение по определени специалности във висшите на училища.

"Трябва да кажа, че нашата агенция е акредитирана от Европейската агенция за осигуряване на качеството и е член на Европейския регистър, което означава, че всички акредитирани от нея университети имат легитимното право да обучават студенти в рамките на Европейския съюз, но това се отнася и за всички агенции, които са акредитирани в рамките на Европейския съюз и са част от този регистър, което означава, че и чужди агенции могат да акредитират висши училища у нас. Казвам това, защото случая, който нашумя, сега пак имахме известни проблеми да видим дали те ще бъдат преодолени, беше Европейският политехнически университет в Перник, на когото агенцията отказа акредитация, българската агенция, за сметка на това той получи от германска агенция", допълни професор Петя Кабакчиева.

Националната агенция за оценяване и акредитация има структура, наречена "Следакредитационен контрол", която периодично проверява дали  са изпълнени препоръките дадени в началото на акредитационния процес. 

Повече можете да чуете в звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Кое спъва лечението на редките заболявания у нас?

Поставянето на диагноза за рядко заболяване зависи от подготовката на лекарите – дали познават проявленията на тези болести и дали ги търсят при пациентите . Това казва проф. Даниела Авджиева, началник на Клиниката за лечение на деца с генетични заболявания в специализираната педиатрична болница "Проф. Иван Митев".   Над 6000 са откритите..

публикувано на 26.02.25 в 07:17
сем. Бибас

Дани Миран: Това, което се е случило със семейство Бибас, е истински геноцид

Снимки на двете рижи момченца Ариел и Кфир Бибас станаха символи на протестите с искане за завръщане на заложниците, които бяха отвлечени в Газа през октомври 2023 година. Напразно в центъра на Тел Авив честваха първия рожден ден на Кфир. Момченцето е било жестоко убито още през миналия декември от терористи от непозната досега ислямистка..

публикувано на 23.02.25 в 06:22

Столична община и Българската хранителна банка осигуриха храна за над 600 бездомни

Близо 600 бездомни хора, настанени в трите центъра за временно настаняване в София, получиха основни хранителни продукти благодарение на съвместната инициатива на Столична община и Българската хранителна банка (БХБ). Кампанията, инициирана от заместник-кмета Надежда Бачева, не просто осигури най-необходимото за хората в нужда, но и изпрати силно..

публикувано на 23.02.25 в 05:44

Доц. Ралица Ганева: Да сравняваме 1 лев от 1984 г. с 1 лев от 2024-та не е коректно

255% е реалното увеличение на заплатите у нас от далечната 1949 г. до 2023 г. Изследване на преподаватели в Софийския университет "Св. Климент Охридски" проследява данни за потреблението и цените на 7 вида стоки за 74-годишния период . Трите периода във фокуса на проучването са комунизъм – до 1989-а, преход към пазарна икономика – до..

публикувано на 21.02.25 в 13:47
 Огнян Исаев

Над 50 на сто от учениците във Враца, които завършват основно образование, не получават диплома за средно

Защо част от учениците, завършили основно образование, не успяват след осми клас ? Например, в област Враца през 2023 година има 918 дванайсетокласници, а когато този випуск е завършвал седми клас през 2018 година учениците са били 1943-ма . Този и други въпроси, свързани с явно и скрито отпадане от училище, поставя и търси отговори проучване на..

публикувано на 21.02.25 в 07:30
Ваня Тагарева

Над 6000 безплатни профилактични прегледи годишно по предложение на Ваня Тагарева

Зам.-председателят на Столичния общински съвет (СОС) д-р Ваня Тагарева и зам.-председателят на ПК по „Здравеопазване“ д-р Антон Койчев представиха първата общинска програма за скринингови изследвания на сърдечно-съдовата система в България. Инициативата има за цел ранна диагностика и превенция на сърдечно-съдовите заболявания сред жителите на..

обновено на 16.02.25 в 06:46
проф. Димитър Костадинов - белодробни болести

В България всяка година от рак на белия дроб се разболяват между 4300 и 4400 души

България е на първо място в Европа по смъртност от рак на бял дроб, каза проф. Димитър Костадинов, началник на Бронхологично отделение в столичната болница „Св. Иван Рилски“. С над 50 хиляди смъртни случая е намаляла смъртността в САЩ след промяна на начина на живот на хората - намаляване на тютюнопушенето, промяна в начина на хранене,..

обновено на 16.02.25 в 06:35