"Многообразие, пристан, градска среда" е мотото на международна конференция, която ще се проведе в събота и неделя (21-22 септември) във Видин. Организатор е Софийският дискусионен форум.
"По традиция Софийският дискусионен форум е поканил изключителни имена от Европа, от всички краища на Европа. Ще издам малка тайна- архитект Даниел Дюше от Франция, който в момента е главен архитект на историческия квартал "Льо Маре" в Париж, водещ е на сектора "Градове и територии" във Висшата школа по специализация и опазване на културното наследство. От Чешката република - архитект Петър Щепанек, който по настоящем е директор на държавния фонд за околна среда на Чешката република и господин Ричард Карлтън, д-р Карлтън от Университета в Ню Касъл, който в момента работи в области, които са свързани с аспекти на грънчарската технология, той е работил във всички страни от Балканите, единствено не в България", каза Петър Стойнов от Софийският дискусионен форум
Има нарастващо убеждение през последните десетилетия, че културното наследство освен ценност, която трябва да се опазва е и един мощен ресурс за развитие и за качество на живот. Тя прави средата привлекателна, тя привлича хора и инвестиции, тя развива културен туризъм, създава нови работни места. Това каза професор Тодор Кръстев почетен член на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места, познат като ИКОМОС.
"Видин е един много ценен исторически град. Той притежава тези качества. Започва още от келтско време под името Денония, след това Рим- Бонония, средновековието, крепостната система, Баба Вида, османският период, джамията, Конака, "Кръстата казарма", новото време, европейският сецесион, стилове, които се отразяват в прекрасния паметник Синагогата, ценни сгради по търговската улица и стига до модернизъм в неговата българска модификация. Освен това той има едно уникално разположение в мрежата на европейските културни маршрути. Всъщност Дунавският път е един ключов културен маршрут, по който тече културен туризъм", каза професор Тодор Кръстев.
Във Видин има 260 паметника и културни забележителности.
"За да се реализира тази роля на културното наследство, за която споменах в началото в един жив исторически град, тук не говоря за Помпей, който е мъртъв град и който си стои на място, говорим за град, който непрекъснато се развива, е необходимо при тези обстоятелства едно равновесие между опазване и развитие", допълни Тодор Кръстев.
По времето на прехода започна мощен строителен натиск към центровете на градовете, където са най-ценните терени, където са и паметниците на културата.
"И тогава някои прецениха, че опазването става пречка за развитие. Законът за паметниците на културата, който беше безкрайно остарял, 20 години продължи. Националният институт за паметниците на културата, който споменахте от 2000 човека стана 60 човека, за да станат 40 човека. Застрашено беше експертното начало, т.е. невъзможността на Института да създава примерно правила, режими. Системата за опазване се промени, тя стана силно концентрирана, с възможност за политически решения за паметниците на културата и със слаби местни власти. И като последици, вие изброихте някои от тях- рушат се паметници, всеки ден срещаме новина за някакъв разрушен паметник, било в Пловдив, било във Варна, било в София, пожари от неизвестен извършител, небостъргачите, за които стана дума, неефективно използване на паметниците, минерални бани в София поемат съвсем други функции, изграждане на крепости до зъбер, които всъщност рушат автентичността", каза също Тодор Кръстев.
Повече можете да чуете в звуковия файл
ХІV Софийски фестивал на науката е към своя край, но в последния му ден можете да се удивите на каква възхитителна планета живеем с презентацията на гл. ас. д-р Калоян Цветков от СУ "Св. Климент Охридски" . Калоян се включва във фестивала за първи път, инак е изпечен географ, пътешественик и преподавател. В "Изотопия" той разкри в аванс..
; Кения (5199 м), по премиерен „Български път“ по южната стена на Батиан, от 7-а категория (UIAA), 18 – 20 декември 1991 г., заедно с Иван Масларов; Уаскаран (6768 м), Кордилера Бланка, Анди, през 1996 г., заедно с Кирил Тафраджийски и Господин Господинов; Транго Тауър (6257 м), или Безименната кула в Каракорум по Словенския маршрут през 1998 г.,..
45 години хиляди музеи по света вземат участие в инициативата „нощ или ден на музеите“. Винаги е през май и „хранителите на световната култура„ отварят безплатно врати за милиони посетители, които обичат да скитат из галериите им или за пръв път прекрачват прага им. В края на изминалата седмица бе „Денят на музеите в Израел“ (тази година е..
Потенциалът от българи в чужбина, които могат да се върнат в страната, е огромен. Това заяви в интервю за БНР Андрей Арнаудов, създател на платформата "Bulgaria wants you"/"България те иска". 81% от българите, живеещи в Берлин, обмислят завръщане в страната – сочат резултатите от онлайн анкета, проведена на кариерен форум там през..
През последните 130 години организираното журналистическо движение в България е преживяло множество промени и предизвикателства, но някои от основните въпроси, които вълнуват журналистите и обществото, остават вечни и неделими. Дори и през годините на големи промени, въпросите за моралността и етиката в журналистиката, както и за справедливото..
Епископската базилика на късноантичния Филипопол вече трета година е един от най-посещаваните културно-исторически обекти в Пловдив, а уникалните мозайки от 4-6 век , разположени на две нива предизвикаха интереса и на прочутата Бетани Хюз – професор, историк, телевизионна и радиоводеща, автор на книги. Филмът от поредицата й "Съкровищата..
За Димитър Димитров ви разказахме за първи път преди три години. Тогава неговата мечта да съгради храм в родното плевенско село Искър беше в самото начало на реализирането. Днес градежът на параклиса „Света Параскева“ е към края си. Преди три години Димитър Димитров малко притеснен ни разказа за завета на дядо си – да съгради храм в..
Не знам дали сме бухалка или пауново перце, но ние – КЗК, играем ролята на боксова круша за политическите сили. Някои политици, не споменавам имена,..
Отдавна направихме извода, че България се прощава с целта си да влезе в еврозоната през 2025 г. Това каза пред БНР Любомир Дацов, член на..