Етнографският музей на открито "Етър" в Габрово гостува на Регионалния исторически музей "Академик Йордан Иванов" в Кюстендил с изложбата "Мозайка от занаяти". Поводът е 55-годишнината от откриването на музея "Етър". В залата на джамията "Ахмед бей" са показани над 200 експоната от традиционните занаяти, характерни за района на Централна стара планина. Някои са практикувани от векове, други са изчезнали, а трети са определени като занаяти в риск. Откриването е днес в 17.30.
Сред богатата палитра от занаятчийски изделия може да бъде видяна чантата на търговеца Ради Минев Червенаков от Боженци например. Тя наподобява дисаги и може да бъде носена не само на рамо, но и да се закача на седлото на коня. Според наследниците на търговеца Червенаков чантата е произведена в периода 1850-1856, а техният прародител е бил близък приятел с Петко Рачов Славейков. В изложбата са включени интересни свидетелства за развитието на традиционния занаят златарство през 19-и и 20-и век.
"Лодкарството – това е едно от характерните специфични занаяти в "Етъра". Той по принцип е един от така да кажем пренесените по-нови занаяти в Габровско, защото той се появява в нашия край след Балканската война. Техниката на изработка не е както чановете, които се леят, а тук се изчуква ламарина и звънът е по-интересен", каза Росица Динева – уредник в секция "Занаяти" в Етнографския музей на открито "Етър".
По време на изложбата може да се види и занаятът басмаджийство.
"Изработва се предварително една дървена матрица, щампа, която се изработва от марангозите, върху памучен плат. Тази матрица се боядисва и се образува всъщност шарката, която остава върху забрадката на жената. Занаяти други, които вече за съжаление загубват своето значение, това са папукчийството, изработването на традиционните обувки в миналото, които също са представени с технологичните процеси на изработка. Табачеството, формата на обработка на кожа, която е характерна за миналото, също е представена при нас. Почваме от занаятите, които са характерни за миналото, от античността каквото е грънчарството, тъкачеството, ковачеството до такива занаяти, които са културно наследство, или занаяти, които вече отиват към изкуството – каквато е дърворезбата, каквато е иконописта. Занаятите, характерни за нашия край, каквито са ножарството, гайтанджийството, дървостругарството", допълни Росица Динева.
В района на Кюстендил също има традиционно развитие на занаятите:
"Различното е, че във всеки край има конкретен занаят, който през различните периоди изживява своето цветущо развитие. В Габрово са едните занаяти, в нашия край са други. Това е конкретиката и спецификата. Ние правихме една изложба "Из кюстендилската чаршия", където при нас е медникарството развито, където е грънчарството, където е тъкачеството. Разбира се, част от занаятите са разпространени из цялата ни етническа българска територия, но в зависимост от начина на живот, икономическото развитие, бита на населението, всеки от занаятите изживява различен период на разцвет", каза Веска Спасова – уредник в Регионалния исторически музей "Академик Йордан Иванов" в Кюстендил.
Целия репортаж можете да чуете в звуковия файл
На 13 септември трупата на Драматичен театър "Сава Огнянов" в Русе ще открие творческия сезон с премиера на пиесата "Опит за летене" по Йордан Радичков. Две премиери през септември, фестивал през октомври и поредица от режисьорски дебюти предстоят на сцената на Драматичния театър в Русе и тези събития са на път да върнат театралната..
Боян Христов е музикален продуцент, текстописец, певец, аранжор, вокален педагог. Работил е с едни от най-големите имена в българската поп музика: Мария Илиева, Любо Киров, Поли Генова, ХилдаКазасян, Михаела Филева, Марияна Попова и др. Боян Христов е роден в Пловдив в семейство на музиканти: майка му е класически музикант, а баща му свири в..
В рубриката "Летни книги за безсънни нощи" темата е летни четива и летни истории с Гери Турийска - писателка, текстописец, певица, радиоводещ, издател, идеен двигател и основател на “Пощенска кутия за приказки”. Музиката и литературата в живота ѝ вървят ръка за ръка. ГериТурийска е автор на текстове на Мария Илиева, Рут Колева, Нина Николина,..
На 1 септември се навършиха 125 г. от рождението на създателя на българския професионален балет Анастас Петров - първия български балетист, първи хореограф, педагог със своя школа, подготвил най-известните наши балетисти, организирал първата балетна трупа у нас, поставил първия български балет. Накратко: Във всяко начинание в тази област на..
"Приземяване"- под това мото в Стария град на Пловдив отвори врати за посетители Националните есенни изложби. 9 са авторите, които участват във форума за съвременно изящно изкуство, чието начало е поставено в далечната 1967 година. Сред тях са работещи в сферата на живописта, графиката, художествено стъкло, рисунка, фотография, скулптура...
В Созопол са в разгара си Празниците на изкуствата „Аполония“. Те започнаха официално на 28 август и ще продължат до 7 септември. Изданието е специално, защото с него се отбелязват 40 години от началото. Много шедро е това издание на „Аполония“ – на събития, нови проекти, емоции. Като на празник, защото голямото семейство на изкуствата..
След огромния си успех у нас през месец април, най-грандиозната пътуваща продукция на мюзикъла "Фантомът на операта" от А. Л. Уебър отново се играе в зала 1 на НДК /от 29-и август до 5-и септември/. Предаването за музикално-сценични изкуства на програма “Хоризонт“ на БНР “Каста дива“ Ви предлага отзвук от първия спектакъл от новата поредица и..
В този момент изглежда, че Сърбия прави важни стъпки по посока Европа . Оценката е на Весела Чернева, заместник-директор на ЕСВП. По думите..
Съединението е било обявено по начин най-благороден. Това събитие се осъществява кротко, макар че е велико . Това каза в интервю за БНР историкът..
Идеята на Съединението е националното обединение и темата за Македония задължително трябва да присъства. Това каза пред БНР историкът проф. Пламен..