Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Вещиците от Витоша се включват в „Софийски магьосници“

Мартин Колев
Снимка: Иван Русланов

„Софийски магьосници“ се превърна в една от най-успешните български поредици. Към магическия свят на любимите герои читателите отново ще поемат с третата част „Вещиците от Витоша“. 

Авторът Мартин Колев определя произведенията си като градско фентъзи. „Обикновено става въпрос за големи градове като Москва, Ню Йорк, Лондон, а вече и София. Магическите същества или магьосниците живеят в тайна от другото население. Появяват се и митологични същества“, разказа Мартин за предаването „Изотопия“.

Голямата идея за „Софийски магьосници“ се появява преди около пет години. Мартин признава, че от дълги години иска да разкаже за своя личен свят на магията: „Обичам да чета творби с магьосници и битки от малък, но винаги, когато се е появявала такава поредица, която много ми е харесвала, се разочаровах от това, че тези истории се развиват в други държави“. Тъжно му е било и от това, че не е могъл да посети любимите си магически места по пътя към училище.

Относно сюжета на поредицата си Мартин повдига завесата: „Имаме история за магьосници, които живеят в София. Те са във враждуващи фракции, които се наричат зорници и здрачници, символизират светлината и здрача“.

Някои от тези магьосници започват да изчезват загадъчно и зорниците и здрачниците трябва да се обединят, за да разкрият загадката на изчезванията. Впоследствие се появяват самодиви, нестинарки, а вече и витошките вещици, обобщава младият писател. 

„Първоначално много ми се искаше да включа Витоша като някакъв по-голям герой в историята. Исках и Витоша да се появи, защото освен, че е символ на София, има и много интересна роля в пейзажа. Обикновено я възприемаме като украса на хоризонта, но когато отидем там, виждаме колко различна е атмосферата.“

Мартин много искал да включи в книгата и вещици. Магичните същества, носещи не толкова приятна слава, решава да ситуира именно на Витоша.

Изкуството е голяма част от израстването на Мартин Колев. Баща му също пише, а майка му се занимава с артистична дейност, преди да започне работа в читалище. Мартин е бил и книжар в една от големите вериги. Наблюдава отблизо връзката между книгата и читателя: 

„Да си говориш с хората директно, когато идват и си търсят нещо интересно за четене, е много полезно, защото имаш възможност да си говориш за книги.“ Едно от посланията, които разбира по време на битието си като книжар, е, че всеки един от читателите търси своя вид магия. Нещо, което да им помогне да избягат от сивото ежедневие. „Друго важно нещо, което открих тогава и продължава да ме напътства, е колко е важно да помниш, че никой не ти дължи времето си“, споделя Мартин Колев.

Още за неговия магичен свят чуйте в звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Железни момчета

"Железни момчета" и романтиката на българските железници

Цялата история на България може да се разкаже през историята на железниците. Това обясни пред БНР Емил Спахийски, сценарист на филма "Железни момчета". "Има изключителна романтика, свързана с времето на парните локомотиви. Оказва се, че тези машини, създадени от човешката ръка, са изражение на гениалността на инженерната технология...

публикувано на 22.04.24 в 19:34

"Каста дива" - едно предаване, което прави живота по-хубав

В 27-ото издание от 31-я сезон на предаването на програма Хоризонт за музикално-сценични изкуства Каста дива :  20.05-21.00 ч.: Специален гост: младата звезда на Националния музикален театър “Стефан Македонски“ Илона Иванова – единият от гласовете в саундтрака на видеоиграта Baldur's Gate 3, който беше отличен с награда на Британската..

обновено на 22.04.24 в 18:53

Еничарството – болната тема в нашата история

Най-новата книга на великолепната разказвачка Елена Петрова от Пловдив, която живее в Гърция, със заглавие "Храмът на греховете" засяга една жестока тема от нашата история - принудителното еничарство на българи по време на турското робство. Конкретни лица и образи превъплъщават по истински случаи темата за любовта и греховете, но..

публикувано на 22.04.24 в 13:45
Петър Петров, баритон (1919-2005)

Спомен за баритона Петър Петров

През април отбелязваме 105-годишнината на един много обичан баритон през 50-те и 60-те години на отминалия век - Петър Петров.  Предполагам, че всички, които са гледали спектакли на Софийската опера с негово участие, веднага ще си го спомнят - той беше много емоционален певец, веднага привличаше вниманието на публиката със сърцатата си..

публикувано на 19.04.24 в 19:25
Български камерен оркестър - Добрич с диригент Арто Чифчиян

Седмицата на камерната музика в Добрич с почит към диригента Константин Илиев

На 23 април в Добрич започва Седмицата на камерната музика "Константин Илиев".  С изданието тази година се отбелязва 100-годишнината от рождението на диригента Константин Илиев, един от основателите на фестивала, както и на местния камерен оркестър. Концертите са четири и се провеждат всяка вечер до 26 април включително в концертната зала..

публикувано на 19.04.24 в 18:51

Независимите артисти на път: Историята на "Астория"

Песен за заслепеното човечество, което иска да се предреши, но не може. Така, както не успява да се предреши в измислената история за несъществуващата Астория. Зойфер не е особено познат в България. Единствената книга с негови пиеси, публикувана на български, Валерия намира случайно в библиотеката на НАТФИЗ. " Стоеше на едно..

публикувано на 19.04.24 в 14:59
Донка Ангъчева и президентът на Шопеновото общество проф. д-р Теодор Каницер

Шопенова вечер от поредицата "Изкуството продължава да живее"

На 13 април публиката в Стъклената зала на Музикферайн имаше удоволствието да присъства на забележителна, емоционална  галавечер с изкуството на гениалния композитор Фредерик Шопен. Концертът беше организиран от изявената българска пианистка Донка Ангъчева като поредна блестяща инициатива в рамките на създадения от нея в Австрия проект „Изкуството..

публикувано на 19.04.24 в 12:54