Доц. Боян Хаджиев: Общото събрание на ООН се превърна в сбор от монолози

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Интервю на Георги Марков с Боян Хаджиев за предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Сигурността в района на Персийския залив на фона на изострената реторика между Иран и Съединените щати и дебатът по изпълнението на споразумението за ядрената програма на Техеран се оказаха една от основните теми, разисквани в кулоарите на Общото събрание на ООН тази седмица. Към тях можем да добавим и предложението на Иран за план за сътрудничество за сигурността в Залива. Иранският президент Хасан Рохани заяви, че така подава приятелска ръка на съседните държави. Намерението си президентът обяви след като САЩ изпратиха допълнителни военни части в Персийския залив след нападението на 14 септември срещу саудитски петролни инсталации, за която атака Рияд и Вашингтон обвиняват Иран.

Френският президент Еманюел Макрон и германският канцлер Ангела Меркел отново поеха ангажимент да сътрудничат за възобновяване на диалога между Вашингтон и Техеран по споразумението за Иранската ядрена програма, след като през май 2018 година Съединените щати едностранно се оттеглиха. Възможен ли е диалогът?

Темата коментира в предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“ доц. Боян Хаджиев - преподавател по Международни отношения в УНСС.

Трудно можем да задраскаме възможността за разговор САЩ-Иран, въпреки острите реплики между Рохани и Тръмп в ООН, чието Общо събрание се превръща в панаир на суетата, в който лидерите не демонстрират, че чуват другия или хората, които са говорили или ще говорят от трибуната. Получава се сбор от монолози, при който всеки се бори за доминация на виждането си, но няма диалог и комуникация, каза доц. Хаджиев.

И това според него е голям проблем.

„Логиката на санкциите е, че може да бъде предизвикана промяна на режима (в Иран – б.р.) – народът да се вдигне и да промени вътрешнополитическия ред. Другото е да се натисне икономически елитът – да се самоизяде или да станат някакви вътрешни конфликти, които да доведат до промяна“, отбеляза още той.

Проблемът със санкциите обаче е, че дават аргументи на хората, които са против диалога.

В Ирак ситуацията от 2003 г. е коренно различна – иранците вече доминират сериозно, успяха да постигнат свои позиции…Свалянето на режима на Саддам Хюсеин бе огромна стратегическа и геополитическа грешка с този опит да се изнася демокрация, подчерта доц. Хаджиев.