Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Предстои обсъждане на административното ниво на децентрализацията

Община Ямбол
Снимка: bg.wikipedia.org

Децентрализацията в България изостава сериозно. Графиките представят недвусмислено - фискалната децентрализация у нас през миналата година е на по-ниско ниво от това, което е изследвано през 1995-а. Това означава, че разходите на общините спрямо брутния вътрешен продукт са по-ниски сега, отколкото в края на миналия век.

Предстои обсъждане на административното ниво на децентрализацията и въпросите за намаляване на броя на общините.

"Към настоящия момент имаме 265 общини. По-скоро бихме искали чрез анализа и чрез всичко, което получаваме като препоръки да търсим възможността и за отваряне на този дебат. Той неминуемо предстои, но в малко по-дългосрочен период, защото една административно-териториална реформа трябва да е подплатена с много ясни аргументи и да стъпва на много ясни принципи и посока за развитие на страната. Първата стъпка трябва да бъде посоката за въздействие върху регионите, да се потърси възможността за делегиране на правомощия за вземане на решения на регионално и на местно ниво в истинския смисъл на думата със съответната фискална и финансова независимост и от там нататък смятам, че доколкото демографията включително и тенденциите в демографията предопределят необходимостта от конкретни реформи и стъпки в тази посока това също ще бъде тема на разговор за бъдеще", каза за БНР заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Деница Николова.

Позицията на общините

"Това е политически дебат и тема, която се повдига периодично през годините, но трябва да се реши на държавно ниво този въпрос, но в никакъв случай не трябва да свързваме едното и другото, едната тема за децентрализация, другата тема за административно-териториална реформа. Има примери нашите общините на фона на европейските структури в никой случай не са малки. Ние имаме 31- 32 хиляди човека средно жители на община, докато в голямата част от европейските държави да не давам за пример Франция, където са 500-600 човека, да не давам за пример и Германия, Полша и така нататък. Нашите общини средния им размер е от едромащабните в Европа", коментира Благой Станчев от Националното сдружение на общините.

Не всички държави членки на Европейския съюз имат подход за децентрализация.

"Има както такива ориентирани по-централизирано по отношение на провеждане на политиките както е България, имаме и много добри примери свързани с проведена регионална реформа по начина, по който да имаме пълна децентрализация, такива са Полша, Германия, Франция. Има много още добри примери и практики, от които да се поучим", каза Деница Николова в предаването "Хоризонт до обед".

Стратегията за децентрализация у нас е все още в началната си фаза на изпълнение

"Ние от няколко години дебатираме по темата, но с оглед на това, че на първа стъпка трябваше да бъде укрепена финансовата дисциплина на местното и на областното ниво, много трудно можеше да се стигне до стъпката на реална децентрализация. Мисля, че вече сме в хипотезата, в която имаме структурирана много сериозна финансова дисциплина от общините и ще вървим към следващата стъпка, която е надграждаща", допълни Деница Николова.

Благой Станчев от Националното сдружение на общините припомни, че местната власт настоява за рестарт на децентрализацията:

"Защото за съжаление в последните години тази тема изчезна от публичния дебат, изчезна и от политическия дебат. Практически никоя от политическите сили не го поставя като приоритет, а за нас е важно това да се случи. При децентрализираните държави във всяко отношение и във всякакви измерения най-вече по отношение на доверието на гражданите към политическото управление, към властите и към централната. Може да звучи парадоксално, но разширяването на децентрализацията води до по-голямо доверие и към централната власт".   

Повече можете да чуете от звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Пламена Николова: Инвестициите в ранното детство се отплащат многократно

" Ранното детското развитие е нова тема. Тя започна да се разпознава като нещо изключително важно ". Това каза пред БНР Пламена Николова от Фондация за децата в риск по света и автор в мониторинговия доклад "Бележник 2025" на Националната мрежа за децата. Оценката, дадена за политиката в сферата на ранното детско развитие за миналата година в..

публикувано на 04.03.25 в 11:50
Марина Великова

Марина Великова подготвя 2 изложби след завръщането си от Антарктида

" Тази година успях да запиша много неща, включително грохотът на падащия ледник ", каза в предаването "Преди всички" музикалният редактор на БНР Марина Великова, която беше част от 33-ата експедиция на Антарктида. Тя разказа как е успяла да постигне това, а също и за своето "студио на открито" на Антарктида. " Имам записани 3 такива..

публикувано на 04.03.25 в 10:56
Емилия Милчева

Емилия Милчева: България вече не може да мине с номера със снишаването

Живеем в историческо време, защото трябва да се избере позиция. Това е историзмът на днешния момент, че не може България вече да мине с номера със снишаването. Това каза пред БНР журналистката и политически анализатор Емилия Милчева. "Нищо не печелим от снишаване и от това, че не намираме сили да вдигнем глава и да се наредим там, където би..

публикувано на 03.03.25 в 15:04

Проф. Стив Ханке: Влизането на България в еврозоната е лошо решение

- Защо това бързане, според вас, да се влезе в еврозоната, господин Ханке? - Това галопиране идва от политиците. Те го искат, но желанието им е подплатено с нездрави намерения. Това е грешна политика. Защото и голяма част от българите са се обявявали за запазване на лева. Но политиците вървят в противоположната посока. Възмутително е, че го..

публикувано на 28.02.25 в 18:59
Красимира Хаджииванова

Красимира Хаджииванова: Не познаваме достатъчно децата

" В други държави децата придобиват много повече социални и житейски умения на много по-ранна възраст, които са полезни и практични, а тук липсват. Българското училище не ги учи децата на тези неща. Не ги учи какво ги очаква в живота . Не ги учи на това, което след 10 години ще е реалност за тях".  Това коментира пред БНР Красимира Хаджииванова от..

публикувано на 28.02.25 в 16:34

Пчелари и земеделци се обявиха срещу ветропарковете в Добруджа

Пчеларски организации, сдружения с нестопанска цел и зърнопроизводители се обявяват срещу изграждането на ветрогенератори и фотоволтаици върху земеделска земя. През последните няколко месеца с увеличаването на инвестиционните намерения за построяването на нови ветропаркове, в Добруджа нараства и недоволството срещу тях . Някои от общинските съвети..

публикувано на 28.02.25 в 15:50

Петър Ганев: Балтийските страни влязоха от валутен борд в еврозоната без промяна в курса

Балтийските страни влязоха от валутен борд в еврозоната с абсолютно същия курс , с който беше фиксирана валутата им към еврото. С този пример започна коментара си пред БНР икономистът Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика (ИПИ), като добави: Еврозоната дава по-голяма вероятност да нямаме голям макроикономически..

публикувано на 27.02.25 в 13:26