Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Предстои обсъждане на административното ниво на децентрализацията

Община Ямбол
Снимка: bg.wikipedia.org

Децентрализацията в България изостава сериозно. Графиките представят недвусмислено - фискалната децентрализация у нас през миналата година е на по-ниско ниво от това, което е изследвано през 1995-а. Това означава, че разходите на общините спрямо брутния вътрешен продукт са по-ниски сега, отколкото в края на миналия век.

Предстои обсъждане на административното ниво на децентрализацията и въпросите за намаляване на броя на общините.

"Към настоящия момент имаме 265 общини. По-скоро бихме искали чрез анализа и чрез всичко, което получаваме като препоръки да търсим възможността и за отваряне на този дебат. Той неминуемо предстои, но в малко по-дългосрочен период, защото една административно-териториална реформа трябва да е подплатена с много ясни аргументи и да стъпва на много ясни принципи и посока за развитие на страната. Първата стъпка трябва да бъде посоката за въздействие върху регионите, да се потърси възможността за делегиране на правомощия за вземане на решения на регионално и на местно ниво в истинския смисъл на думата със съответната фискална и финансова независимост и от там нататък смятам, че доколкото демографията включително и тенденциите в демографията предопределят необходимостта от конкретни реформи и стъпки в тази посока това също ще бъде тема на разговор за бъдеще", каза за БНР заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Деница Николова.

Позицията на общините

"Това е политически дебат и тема, която се повдига периодично през годините, но трябва да се реши на държавно ниво този въпрос, но в никакъв случай не трябва да свързваме едното и другото, едната тема за децентрализация, другата тема за административно-териториална реформа. Има примери нашите общините на фона на европейските структури в никой случай не са малки. Ние имаме 31- 32 хиляди човека средно жители на община, докато в голямата част от европейските държави да не давам за пример Франция, където са 500-600 човека, да не давам за пример и Германия, Полша и така нататък. Нашите общини средния им размер е от едромащабните в Европа", коментира Благой Станчев от Националното сдружение на общините.

Не всички държави членки на Европейския съюз имат подход за децентрализация.

"Има както такива ориентирани по-централизирано по отношение на провеждане на политиките както е България, имаме и много добри примери свързани с проведена регионална реформа по начина, по който да имаме пълна децентрализация, такива са Полша, Германия, Франция. Има много още добри примери и практики, от които да се поучим", каза Деница Николова в предаването "Хоризонт до обед".

Стратегията за децентрализация у нас е все още в началната си фаза на изпълнение

"Ние от няколко години дебатираме по темата, но с оглед на това, че на първа стъпка трябваше да бъде укрепена финансовата дисциплина на местното и на областното ниво, много трудно можеше да се стигне до стъпката на реална децентрализация. Мисля, че вече сме в хипотезата, в която имаме структурирана много сериозна финансова дисциплина от общините и ще вървим към следващата стъпка, която е надграждаща", допълни Деница Николова.

Благой Станчев от Националното сдружение на общините припомни, че местната власт настоява за рестарт на децентрализацията:

"Защото за съжаление в последните години тази тема изчезна от публичния дебат, изчезна и от политическия дебат. Практически никоя от политическите сили не го поставя като приоритет, а за нас е важно това да се случи. При децентрализираните държави във всяко отношение и във всякакви измерения най-вече по отношение на доверието на гражданите към политическото управление, към властите и към централната. Може да звучи парадоксално, но разширяването на децентрализацията води до по-голямо доверие и към централната власт".   

Повече можете да чуете от звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Надежда Николчева: Трябва да работим по изграждане на култура за ползването на смартфоните сред учениците

Пълната забрана за използване на телефони в училище няма да ни реши проблема. Това обясни пред БНР Надежда Николчева, зам.-директор на Първа английска гимназия, след като стана ясно, че н ад 16 хиляди ученици са преместени в друго училище в Гърция заради използване на мобилни телефони в клас.  Сред задълженията на учениците у нас, описани в..

публикувано на 29.01.25 в 11:27
Местността „Карандила“ в природен парк „Сините камъни“

Гергина Даскалова: С икономически интереси в "Сините камъни" ощетяваме Европа и света

"Има тенденция за изваждане на територии от природни паркове, както на Витоша и лифтовете, и тя трябва да бъде преустановена. Ние имаме огромно биоразнообразие, сложен релеф, какъвто няма в Европа. След Испания, България е на второ място по биоразнообразие. С тези икономически интереси ощетяваме не само България, но и Европа, и света". Това..

публикувано на 29.01.25 в 10:28

Настъпва Лунната Нова година

Над милиард и половина души по света отбелязват днес началото на Лунната Нова година.  Лунната Нова година зависи от циклите на луната, поради което датата е различна всяка година. През настоящата 2025-а 29-и януари е първият ден от Лунната година на змията. Празникът е известен също като Пролетен фестивал и Китайска Нова година, но се отбелязва не само..

публикувано на 29.01.25 в 05:34

Все по-недостъпната Витоша – какво да се прави?

Кметът на София трябва да убеди правителството част от бюджета на НЗОК да се отдели за укрепване на здравето на живеещите в София, като няколкостотин милиона се инвестират в спортни съоръжения, най-вече в планините около София , които са "белият дроб" на столицата. Тази препоръка отправя в ефира на БНР Димитър Димитров, който е бил..

публикувано на 28.01.25 в 11:49

Ели Юрукова: Сърбия се намира в извънредно положение и без да е обявено

Сърбия се намира в извънредно положение и без да е обявено . Това каза пред БНР журналистката Ели Юрукова, която от години живее в Белград. "Сърбите казват, че са в извънредно положение, защото президентът Александър Вучич непрекъснато прави изявления по телевизиите, по два-три пъти на ден говори по всички телевизионни канали. Какво означава това?..

публикувано на 27.01.25 в 17:48

Има ли вече получени компенсации за липсата на ток по празниците?

Какво се случва след масово подадените жалби заради липсата на ток в Ловешко по празниците?  Служебното правителство отпусна 2 милиона лева за компенсации за потърпевшите от липсата на електричество в цялата страна. Нова година на свещи. В Ловешко се надяват през 2025-а да имат ток В Ловешко масово подават жалби в центровете на..

публикувано на 27.01.25 в 10:05

Слушателите за празника на БНР: Все така упорито и безпристрастно да информирате!

Пожелание към БНР отправи и диригентът на вокален ансамбъл "Езерец" Илиян Юручки в Благоевград и секретар на народно читалище "Никола Вапцаров - 1866-та. Още по темата слушайте в звуковите файлове.

публикувано на 25.01.25 в 16:12