През 1994 г. тя играе себе си във филма „Лисабонска история“ на световно известния германски режисьор Вим Вендерс. Тогава Madredeus са световно музикално явление, а Лисабон е европейска столица на културата. Тя е Тереза Салгейро и тази неделя за първи път ще пее в България в София лайф клуб със собствената си група. Първото интервю на певицата преди събитието е специално за „Хоризонт“.
Първият въпрос преди първия ѝ концерт в България е какво се е променило в живота и в музиката ѝ:
„Филмът на Вендерс „Лисабонска история“ беше преди сума ти години, през 1994. Преди 25 години. Страшно много неща се промениха. първо вече не съм с групата Madredeus. Когато ги напуснах, си казах: аз няма да напусна моята любов, тази музика, ще я следвам това е страстта ми и тя, музиката, ще бъде моят пълен ангажимент и професия. Работих с много интересни музиканти и пътувах много за среща с различни музикални стилове - например в Бразилия, където имам възможност да работя с португалския език, в Мексико, в Италия, която също чувствам много близка.
Моят първи соло албум след като се разделих с Madredeus, отново беше свързан с тази невероятна, древна и дълбока култура в португалската музикална традиция. И това, което исках, е да намеря музиканти, с които да правя своята собствена музика и това правя от 2012 година насам“.
Оттогава Тереза създава два албума - като автор и на музиката, и на текста и обикаля света, за да представи своя репертоар както и песни от Португалия и от други страни за които Тереза е направила аранжименти. Това пътуване, този воаяж около света има огромно значение за творческия път на Тереза.
„Бях на 17 години когато започнах да пея с Madredeus, започнахме да пътуваме още през 1989 година. така че моят живот е това - да пътувам и да пея. Това е невероятна привилегия да се докосвам до всички тези култури и до публиката в толкова различни страни“.
Човешкото е универсално, хората не се различават в същността си
Тереза е убедена, че човешкото е универсално, че хората не се различават в същността си: „Имаме една и съща обща нужда от където и да идваме на този свят - да намираме израз на нашата чувствителност, нашите виждания за света, за живота да изразяваме нашите мисли и чувства, начина по който възприемаме и живеем живота си. Както и да изразяваме нашата собствена способност за творчество и промяна на света, в който живеем към добро. защото е много ключово да се опитваме на направим света едно малко по-добро място за живеене. Място в което красотата да намира своя дом. защото красотата е пълната манифестация на живота.
На въпрос дали прави жертви в името на гласа си, тя заявява:
„Не, трябва да призная, че, разбира се аз съзнавам какво е моят глас. И знам, че колкото повече минава времето трябва съм все по-внимателна към него. С възрастта все повече става чувствителна към границите на гласа. И трябва да съм внимателна, но в същото време съм късметлийка, защото не пуша, не пия твърде много, имам нормален живот, и много работя с гласа си и за гласа си. Но,.... как да кажа, отнасям се и с лекота към това. Не се тормозя и дисциплинирам излишно. Избягвам това, което може да увреди гласа ми, моят инструмент на практика, но не се фанатизирам също така, не се вманиачавам. Гледам да има баланс между грижата и релакса“.
В последния си сингъл „Alegria“ използва поезията на един велик португалски писател - Жозе Сарамагу.
„Този сингъл всъщност излезе преди дни, написах музиката към поемата на Жозе Сарамагу, нашият уникален Нобелов лауреат за литература. За първи път я изпълних в Мексико, на фестивала на книгата, организиран от фондацията на Сарамагу и неговата съпруга, която е и моя приятелка. Имах мелодията, търсех думите ѝ и изведнъж ги открих в тази поема, въпреки че обикновено сама си пиша текстовете.
Знаех, че това трябва да е песен за щастието. Намерих поемата на Сарамагу и видях че напълно пасва на музиката, надграждахме текста към музиката заедно с музикантите в аранжимента.
Поемата се казва „Алегрия“, което означава радост. Това, което усещах от самото начало, е, че във времената, в които живеем, пълни с неравенства и бруталност към човешките ни права, когато е толкова трудно за толкова много хора да имат минимума, за да живеят ,в тези наистина тежки условия е истински важно да манифестираме нуждата от радост, дълбокото щастие и възторга от това, че сме живи. нещо, което всеки от нас трябва да носи в себе си. Правото на радост и на щастие е това, с което се раждаме“.
Последният албум на Тереза Салгейро се казва „Хоризонт“: „Хоризонтът е тази линия, която ни омагьосва. Пределът на видимото, пределът на това, което можем да докоснем. Хоризонтът е предизвикателство - тази подновяваща се покана към нас да вървим към него, за да разберем какво е оттатък. това, което е отвъд Хоризонта е символ на нашите мечти и сънища. недостижимото, което искаме да постигнем. Линията на Хоризонта е вечната покана за вечно движение, но и знак за това, колко сме крехки и уязвими от всичко, което ни заобикаля“.
За първи път Тереза ще пее в България тази неделя в София лайф клуб, където ще представи песни от самостоятелните й албуми “O Horizonte” и “O Misterio”, песни на Madredeus и други португалски класики.
Интервюто можете да чуете в звуковия файл.
"Христос Воскресе! Макар че, нямам навика да казвам това, защото съм комунистическо дете, родена съм 1934 г., израснала съм в комунистически режим и нямах понятие от религиозните празници, сподели за БНР оперната прима Райна Кабаиванска, един от най-значимите сопранови гласове през втората половина на XX век, музикална педагожка и общественичка. Тя живее..
Калина Митева работи в Спешното отделение на Врачанската болница. Тя е хирургична медицинска сестра. От 25 години е презвитера. Тогава съпругът й Димитър е бил ръкоположен за свещеник. "Или както близките ме наричат - баба попадия". От малка е впечатлена от лекарите и медицинските сестри, които са я лекували, тъй като много е боледувала...
"Бъдете изобретатели, откриватели в любовта! Не бъдете епигони, чиновници и бюрократи в собствените си чувства!" Това е едно от завещанията на Блага Димитрова – една от изключително талантливите български поетеси , чиито творби носят необичайна дълбочина на прозренията и вдъхновяват поколения читатели. Родена през 1922 г., тя от ранна..
Младен Мисана започва да пише в ранна детска възраст. Когато бил на 4 години, на стиховете му се е радвала баба му Райна, която го е отгледала. Тя събудила и интереса му към математиката, и към литературата. Росица Копукова и Младен Мисана са неразделим поетичен дует Публикува творбите си през 2013 -та година, дотогава те..
Любовта на публиката е най-големият дар , каза пред БНР любимата на поколения българи певица Силвия Кацарова, която днес празнува 70-годишен юбилей . По този повод тя подготвя нов албум, който скоро ще бъде готов. Нейното желание е хората да не я приемат само като човек на изкуството, а като човек от техните редици. "Всички сме еднакви,..
Глория Костадинова - Петрова на 24 години от Враца е гост в рубриката ни "Горещи сърца" . От дете тя е отдадена на книгите, литературата и творческото писане . Участва в ученически конкурси за поезия и пише първия си роман, когато е петнайсетгодишна. Увлечението и страстта към литературата са споделени и в семейството ѝ . Със..
Смисълът на живота е предаване на опита на едно поколение на следващото. Това каза пред БНР писателят Михаил Вешим, който представи в предаването "Хоризонт за вас" новата си книга "Стари хипари и нови разкази" . "Това са едни разкази, на които първото издание беше преди повече от 10 години, сега към тях съм добавил още един цикъл от 10-ина..
Председател на "Величие" ще бъде полк. Николай Марков, а не аз. Това заяви Ивелин Михайлов, предприемач от Исторически парк във Ветрино и член на..
Имаме грях към преподаването на българския език и това е моя позиция като преподавател в средното училище. Виждам, че децата се стремят да..
Много е писано и говорено за първата национална експедиция до Еверест през 1984 г., когато петима българи изкачват върха по Западния гребен. Правени са..