Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Барабанистът Джон Мередит:

Композирах метъл по речта на Грета, защото като дете и аз исках да променя света

Музикантът открива паралели между метъл музиката и проблемите на климата

Грета Тунберг с коментар за песента на Джон Мередит

Ню Йорк - градът, в който Грета Тунберг обвини световните лидери, че са отнели детството и мечтите й. Там се намира и студиото на барабаниста Джон Мередит, в което е записана песента, вдъхновена от речта на 16-годишната тийнейджърка. Видеото събра милиони гледания в интернет само за дни, макар че за музиканта, композирал песента, не се говори много. В специално интервю за „Изотопия” Джон Мередит обясни защо пламенната рeч на момичето го е вдъхновила.

„Здрасти! Как си?” са първите думи на барабаниста Джон в единственото му засега интервю за българска медия. Оказа се, че музикантът има приятел, който му преподал урока. Родният език на Джон е английски, но все повече научава индонезийски, защото е част от индонезийската метъл банда Suaka, основана от Rully "Roots" Rochmat и Patrick "QQ" Salomo.

След като ни изненадва с познанията си по български, Джон прави важно жанрово уточнение за композицията. Най-честите определения за нея са Swedish Death Metal и дори Death Climate Metal. Вторият вариант е идея на последователите на Джон в Туитър, където и Грета му отговори с шега, че ще се занимава само с дет метъл, защото е надраснала „това с климата”.

"Климатичен метъл"?

„Това не е шведски дет метъл. Може би има някаква препратка към родината на Грета. Вероятно трябваше да го нарека Swedish Black Metal. Композицията е много по-близка до този жанр”, категоричен е Джон, който отговаря с усмивка на въпроса дали се чувства баща на жанра „климатичен метъл”. „Гневът на Грета и тийнейджърската й ярост ми напомниха за мен самия. Когато бях малък, исках да променя света”, допълва Джон и признава, че се е влюбил в дет и блек метъла именно в тази възраст.

За тежките жанрове са много характерни теми като смъртта, страданието и апокалипсиса, каквито можем да открием и в речта на Грета. „Метъл музиката, която слушах дори от 80-те, винаги е била изключително социално чувствителна. Засягат се и екологични теми, особено по отношение на ядрената енергия. В наши дни можем да ги открием в творчеството на Gojira. В техните текстове темите за екологичната катастрофа или за мерките за опазването на околната среда са изключително засегнати. Не мисля, че съм повдигнал нова тема за метъл сцената”, казва скромно Джон.

Грета – с вдъхновяваща ярост и спорни убеждения

„Речта й много ме заинтригува. Именно затова реших да напиша песен по нея. По отношение на идеите й как да спасим света и да опазим околната среда, мисля, че има място за много сериозен дебат”, категоричен е музикантът и дава пример с дискусиите около ядрената енергия и залитането по възобновяемата: „Аз лично не съм противник на ядрената енергия. Тук, в Съединените щати, имаме много соларни и вятърни централи и се оказа, че увреждат сериозно природата и изобщо не са толкова ефективни. Само че ние не сме специалисти по темата. Важното е, че искаме едно - да спрем замърсяването и да намерим по-добър начин, за да опазим богатствата на планетата”, категоричен е Джон.

група Suaka

Забраненият Heavy Metal

В песента по речта на Грета има нещо особено по отношение на публиката. Видеото на Джон е гледано и от метъл фенове, и от категорични противници на тежката музика. Обикновено, ако метъл парче се чуе от хора, които не харесват такава музика, те реагират негативно. 

„Мислил съм много върху този въпрос. Моите родители бяха силно вярващи християни. В детските ми години хеви метълът беше забранен вкъщи. И не само - всеки вид музика, свързана с мрака”, разказва Джон. Според него със сигурност има промяна в настроенията, но „ако хората не искат да слушат агресивна музика като пънк и метъл, това си е тяхна работа”.

Метълът е забранен и в детските години на Рули и Патрик от Suaka. Името на групата значи „подслон“, „убежище“.

Миналото на Рули и Патрик и дългият път от Индонезия до Ню Йорк ли са в основата на текстовете на бандата, свързани с теми като отчуждението, бягството, яростта и несправедливостта? „Повечето текстове ги пише китаристът, който пее и основните вокали. Всъщност всички допринасяме, но така или иначе той е основният текстописец”, отговаря с усмивка Джон, но е напълно сериозен като казва, че точно тези проблеми стават все по-сериозни и нямаме право да мълчим и да се правим, че не съществуват.

За природните катаклизми и бежанците

Климатичните промени не са чужди на групата, най-малкото защото природни стихии често нанасят огромни щети в Индонезия. Променящият се климат е сред основните причини, които ще провокират огромни бежански вълни, смята музикантът. „Все пак всички сме човешки същества, страдаме заедно. Ето защо трябва да узреем до идеята, че всеки проблем може да бъде решен, ако сме заедно. Ключът е в единството”.

А иначе – Джон е член на Suaka от около десет години. Първият албум на индонезийската банда е от 2007-а - шест години след основаването й. „Момчетата са се установили в Ню Йорк, но не са бежанци или поне не в политическия смисъл на думата. Хеви метълът е бил забранен в Индонезия и когато са получили възможност, са дошли тук, за да правят музика. Основали са банда и са използвали майчиния си език. Сега между 30 и 50% от песните ни са изцяло или частично на индонезийски”, допълва Джон и с мъничко гордост обяснява, че и той знае няколко думи, научени при трите турнета в родината на Рули и Патрик.

Азиатската публика копнее за метъл

Последното азиатско турне на Suaka е най-вълнуващото за Джон. „Пътувахме из цяла Азия - Малайзия, Тайланд, Япония, Монголия, дори Непал. Индонезия е великолепна страна, изключително красива и много различна. Джакарта е огромен метрополис, но вътрешността на страната е много по-селска, по-близка до природата. Бали е прекрасно място за почивка, страхотен курорт. Наистина прекрасна страна, в която се влюбих. Много я обичам”. Думите на Джон звучат ентусиазирано, спомените от турнето са още много живи в паметта му.

В Европа и Съединените щати азиатската метъл сцена не е особено позната, но обратното не е вярно, категоричен е Джон. Рули и Патрик помнят първия концерт на Metallica в Индонезия през 1993 г. Той прераства в огромен бунт, защото хиляди фенове не успяват да си купят билет и щурмуват стадиона. Когато се установяват в Ню Йорк, основателите на Suaka смесват рок и метъл с индонезийски фолклор.

„Откакто се присъединих, правим повече страйт-ъп траш метъл, докато преди това те свиреха повече груув и ню метъл. Може да ги сравним с Korn и Sepultura. Между другото и аз обичам Sepultura. Имахме шанса да се засечем с тях в Монголия, което е наистина огромна чест”, спомня си Джон.

Без бира на срещата със Sepultura

„О, това е забавна история”, казва той. „Когато пристигнахме в Монголия, не бяхме спали 36 часа. Открихме, че точно тогава има тридневна забрана за продажбата на алкохол. Което принципно е ок, но нямаше как да изпием по бира със Sepultura. Успяхме да се видим само с Дерик Грийн и Елой Касагранде. Мисля, че другите момчета вече бяха отпътували, нали знаете - и те пътуват много. Но както и да е - те са страхотни. (…) Обожавам творчеството им, особено последния албум. Знам, че за много хора Sepultura е просто Макс (б. ред. – Макс Кавалера, един от основателите на бандата, който вече не е част от нея) и всичко до албума Roots, но за мен не е така. Всъщност Machine Messiah от 2017-а ми е любимият”.

обложката на новия албум на Suaka

На азиатското турне се случва още нещо много важно – композиран е новият аблум на Suaka - Suakatrocity. Заглавието очевидно е игра на думи от Sauka и atrocity – „зверство“, „варварщина“. „Записахме го в моето студио. Направихме всичко сами - от написването на песните до записите и всички останали неща, свързани с това да има албум”, разказва Джон и допълва: „Например една от песните в последния ни албум се роди така - китаристът просто я записа на телефона си, докато импровизирахме. Спогледахме се - това е песента. Няма нужда да правим нищо повече, освен да напишем текста”.

Индонезийски метъл ще разтърси Съединените щати

Съвсем скоро Suaka ще започнат американското си турне с Burgerkill.„Това е може би най-известната индонезийска метъл банда. Те са имали мащабни концерти в Индонезия, както и много голямо азиатско турне. Познати са и на европейската сцена, но почти не тук – в САЩ. За нас организацията е доста трудна, защото трябваше да им уредим визи и да подсигурим всичко за пътуването им. Месеци работим по това турне”, обяснява Джон. Турнето ще бъде в 16 града, с малки концерти в барове и клубове, но обещанието е категорично: „Индонезийски метъл ще разтърси Съединените щати!”. Както се случи и в ефира на „Хоризонт“.

Чуйте как в звуковия файл. 


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Снимката е илюстративна

"Коренът ни вика да се приберем." От чужбина до село - защо?

След години живот в чужбина млади семейства в Габровско избират да живеят на село и да се върнат към корените си. Те ще се съберат на среща в Трявна в рамките на кампанията "ЗАвръщането" , започнала в края на 2022 г. Историите си ще разкажат млади хора, завърнали се от Англия, Германия и Дания. Целта на кампанията и на срещата е да се..

публикувано на 24.04.24 в 06:59
Елица Йорданова

Елица Йорданова - между Канада и България

В 43 - ти епизод на рубриката "Америка-илюзии и реалности" гост е учителката по музика Елица Йорданова , която живее в Мисисага, един от сателитите на Торонто повече от 30 години, но не е спряла да се връща в България и да създава нови културни мостове между  двете страни. САЩ са единствената страна, с която граничи Канада . Всички други..

публикувано на 22.04.24 в 09:59
Глория Костадинова - Петрова

Глория Костадинова - Петрова: Разказваме вдъхновяващи истории от врачанския край с щипка хумор

Глория Костадинова - Петрова  на 24 години от Враца е гост в  рубриката ни "Горещи сърца" .  От дете тя е  отдадена на книгите, литературата и творческото писане . Участва в ученически конкурси за поезия и пише първия си роман, когато е петнайсетгодишна.  Увлечението и  страстта към литературата са споделени и в семейството ѝ . Със..

публикувано на 22.04.24 в 09:22
Анна Ризова и театралната школа

Анна Ризова в рубриката "Горещи сърца": Уча децата, че трябва първо да обичат себе си!

За нея няма невъзможни неща. Но най- важното за нея е да накара децата, а и възрастните да повярват в силата на изкуството и познанието. Тя е на 30 години, вече е усвоила няколко професии. Завършила е театрално изкуство, докторант е по "Кинознание и телевизия", преподава на студенти в Югозападния университет, работи като експерт "Реклама" в Радио..

обновено на 21.04.24 в 09:30
Ивайло Шопски

Ивайло Шопски от НД "Традиция" за очите към Дунава в българската история

Днес се навършват 148 години от избухването на Априлското въстание . По този повод за героичното време в българската история след подвига на априлци говорим с Ивайло Шопски от Националното дружество "Традиция" . Отбелязваме 148-мата годишнина от избухването на Априлското въстание по стар стил Да се обърнем към народното..

публикувано на 20.04.24 в 18:17
Анна Йончева, основател на инициативата

Анна Йончева: Благодарна съм за всичко научено от семействата на деца с увреждания

Преди 5 години на една детска площадка в София една майка вижда как дете съветва друго дете да не играе с момиче в инвалидна количка, защото момичето е заразно. Така Анна Йончева решава да направи децата с увреждания видими, за да могат другите деца да свикнат с тях и да играят заедно.  Тя е фотограф-любител, основател на проекта „Различните деца“,..

публикувано на 19.04.24 в 15:53

"Представи си - Не е нужно да гледаш, за да видиш". Проект на студенти от НБУ за незрящи

Студенти по журналистика от 4-ти курс в Нов български университет предизвикват въображението на незрящите, за да ги отведе там, където не могат да отидат. Това се случва в проекта "Представи си - Не е нужно да гледаш, за да видиш", създаден от млади хора за техни връстници със зрителни проблеми. Премиерата на студентското радиопредаване беше..

публикувано на 19.04.24 в 11:15