Антон Радичев: На сцената актьорът трябва да мисли, не да говори наизуст

Той се гордее със способността си да пренася на сцената нещата от живота, но казва, че не импровизира „просто така, заради самата импровизация“, а в стила на автора, на режисурата, на образа.

"Опит за летене" го изстрелва при звездите

Наричат го „Радичков актьор“. Играл е и в трите негови пиеси, поставяни в Народния театър „Иван Вазов“ – „Опит за летене“, „Януари“ и „Суматоха“. За „Опит за летене“ получава първата национална награда за актьорско майсторство, независимо, че бил най-млад от целия състав и в компанията на големи имена. Въпреки възторжените реакции на публиката, го готвели за втора награда, когато на едно от представленията се появил самият Тодор Живков.

„След представлението се качихме горе в клуба, седнахме. Там са седнали на една дълга маса, около него актриси, актьори, големи – народни, заслужили и т.н. Аз в една кьошенце там съм седнал. И той казва: „Абе, много ми хареса това момче, дето играеше петлето, бе! То играе като мене, бе! Навремето съм играл и аз, ха-ха-ха-ха…Къде е това момче сега? Не мога да го видя тука.“ Те викат: „Тони, за тебе става въпрос, стани!“ И аз станах с една чашка с винце и му казах: “Наздраве, другарю!“

Получил похвали и пожелания от първия ръководител, се сдобил с първата награда и пътувал със спектакъла на Младен Киселов и в чужбина – в Атина, Виена, Белград, както и в Русия.  

Работник в тухларна фабрика и в "Нефтохим"

Антон Радичев е отраснал в краен квартал на столицата тогава – „Ту(х)ла махала“, където имало тухларни фабрики, днес това е районът на Южния парк.

„Оттам нататък започваха Манастирските ливади. Тичахме непрекъснато по ливадите, играехме футбол. Среден ученик бях. Математиката страхотно ми вървеше. Бях цар.

„Ходех редовно в тухларните фабрики, работех от време на време – товарех тухли на каруци, разкарвахме ги по къщите. Имаше затворници, там работеха, и на затворниците им купувах цигари…“

Като ученик тренирал лека атлетика. Искал да стане първо треньор, после се отказал от леката атлетика. Минавайки през школата за радисти в казармата, станал началник на радиостанция и бил един от най-добрите на общоармейските състезания. След казармата мечтаел да обикаля света с кораби и да бъде радист на кораб. Отишъл да работи в бригада, която участвала в изграждането на „Нефтохим“ – Бургас. Лепил плочки, бил общ работник.

Вместо радист на кораб станал актьор

„И непрекъснато на лопатата или дръжката на количката си репетирах – цели вестници си ги минавах с морзовата азбуката. И в един момент получавам писмо, че трябва да отида във Варна, улица „Червеноармейска“ №1, спомням си много добре, и да се явя там на изпит. Обаче получавам съобщението с една седмица закъснение, след като е минал изпитът. Изпуснах изпита. След това кандидатствах ВИТИЗ(сега НАТФИЗ – бел. ред.). Във ВИТИЗ ме приеха… и сега вече 45 години направих в Народния театър „Иван Вазов“. Направо от ВИТИЗ ме взеха в Народния театър… Получавам едно писмо от Народния театър и си помислих, че някой си прави майтап.“

Оказало се съвсем сериозно – трябвало да започне репетиции за „Деца на слънцето“ от Максим Горки.

Хората в салона не се интересуват какво му е на актьора в душата

Най-лесно учи текст като се качи в планината – на Витоша в делничен ден, защото събота и неделя има много хора и му искат автографи и да се снимат с него. „Влизам в гората и там, с пиесата под мишница, чета, уча. За няколко часа научавам толкова много текст…“

В киното е снимал повече от 40 филма, но на ролите си в театъра отдавна е изгубил точния брой.

„Невинаги ми е смешно, невинаги ми се иска да проявявам чувство за хумор, но когато хората в салона са си дали паричките, за да гледат едно представление, каквото и да ми се е случило, както и да се чувствам… никой не го интересува какво ти се е случило на теб. Всеки си е дал средствата да гледа едно представление, за да може да се разтовари и поне за час и половина да забрави своите проблеми. Не трябва да натоварваш хората със своите проблеми, трябва да ги забравиш.“