"Галъп" изследва консерватизма на съвременния българин

"И затова ние питаме системно през последните месеци за черти от портрета на съвременния българин. През лятото коментирахме какво е отношението на българите към обществени авторитети, към държава, към църква. Преди това коментирахме какво е отношението на българите към демокрацията. Съвсем скоро ще публикуваме данни какво е отношението на българите към пазара. В традиционния годишник на „Галъп интернешънъл“ ще вложим и сравнения с 90-те години на миналия век“, обясни пред "Хоризонт" социологът Първан Симеонов.

Българинът продължава да е привързан към зимнината и домашната ракия

„Повече от половин век след бързата индустриализация в страната и началото на края на българското село, поставен някъде в средата на миналия век, връзката на българина с природата, със земята, със селото е много здрава все още. Между 2/3 и 3/4 от българите  имат на ръка разстояние, буквално, домашно приготвен запас. Над 60% на сто от хората ще ви кажат, че и познават близки или родственици, които отглеждат овошки, отглеждат животни. Има такава мода и може би не е само мода, а осъзнаване на предимствата, съзнателно бягство от недъзите на растежа. Но вижда се ясно, че отвъд всичките тези моди, всичките тези био, огранични, натурални, много градски неща, отвъд тези моди българинът си е достатъчно био, натурален, биоорганичен… И се оказва, че тези навици продължават да са жилава част от нашето ежедневие. Разбира се, не за всички. По-младите хора, по-космополитните хора, хората в по-големите градове, получаващи повече пари, са по-откъснати от тази натурална основа, но все пак между две трети и три четвърти от пълнолетното население на България продължава да пази този досег“, коментира част от изследването Първан Симеонов в предаването "Хоризонт до обед".

Благоразумно, предпазливо, здраво стъпило на земята общество

Нашето общество по повечето важни ценностни индикатори отвъд домашната ракия, които засягат правила, мироглед въобще, реагира по-консервативно, без да стига да крайности. Тоест, става дума за едно благоразумно общество, едно предпазливо общество, здраво стъпило на земята общество. Да, понякога, особено в сравнение със съседите, нашето общество изглежда малко инертно, но съседите пък доста си чупиха главата от екзалтации, докато българите бавно и полека преследваме своите цели.“

Домашният майстор остава в миналото

Едно от любопитните неща, които се открояват в това изследване е, че техническото, технологичното развитие на света прави така, че всичко свързано с домашен ремонт, домашна поправка вече остава в ръцете на специалистите.

„Твърдението "Предпочитам да направя ремонтите вкъщи сам“ не събира мнозинство, за разлика от твърдението „Предпочитам ракията да е домашна и да е моя“. Това означава, че технологичното развитие на света е такова, че някои неща наистина безвъзвратно остават назад в миналото“, подчерта Първан Симеонов.

Българинът остава индивидуалист

Проучването показва, че балконът остава предпочитано място за простиране на прането, защото просто няма къде вътре.

„Едва ли хората много мислят за естетиката на фасадите. Въобще общностното живеене у нас – градовете да имат един малко по-ансамблов вид, малко по-дисциплиниран – това е едно от най-слабите ни места като общество. Няма у нас една с една тераса да си прилича.“

Заявеното предпочитание пък гостите да си събуват обувките при влизане социолозите тълкуват така:

„Ние нямаме доверие на това „навън“. „Навън“ не е чисто, затова ги караме да се събуват. Вторият много важен извод: индивидуализмът. Такива колективни инстинкти не сработват много-много. Тераса с тераса не си прилича не просто защото има пране, а защото всеки нещо самодейно е остъклил, санирал.“

Изследването показва, че не сме много доволни от средата, в която живеем, изтъкна Първан Симеонов.