"Не" на зависимостите тук и сега
"Човекът казва така: „Това е моят автобус, моят часовник, моят мобифон, моят компютър. Без да си дава сметка, че всъщност той е техен. Че всъщност дотам сме го докарали в бързината си, в повтаряемостта на ежедневието, че тази зависимост, която не е никак страшна, става по-дълбока“, отбеляза Николай Табаков. Творецът обаче вижда спасение в това, че „човекът е единственото живо същество на тази планета, което умее да каже „Не“.
„Той може да каже „Не“ на ситуациите и да премине от бита в битието. Естествено, ако умее. Ако не умее, той се премества в друг тип ситуация, която пак започва да го притиска.“
Днешният човек трябва да осъзнае, че е в центъра на всичко, а всички „умни неща“, които го заобикалят, са просто сменени оръдия на труда. Самият човек не се е променил чак толкова от древността до днес и религиите добре знаят това, затова и са толкова трайни, смята авторът.
Текстът в основата на нещата
Литературата е майка и баща на всички изкуства. Дори чалгата не може без литература, защото й трябва текст, казва още Николай Табаков и дава пример с филмирането на „Война и мир“, което било амбициозен и мащабен проект, но не се харесал на зрителите, защото преди това 200 милиона души, изчели романа на Толстой, вече се били превърнали в негови съавтори и имали своя версия на образите и събитията.
Когато като автор тръгваш към своя читател, слушател, зрител от сърце, когато тръгваш направо, директно, отсреща това се усеща, убеден е Николай Табаков, който вижда в съвременната българска проза стремежа да се харесаш на всяка цена.
За кюфтетата и тиражите
„Ами тя, литературата е като кюфтето. Едни харесват пържени, едни – печени. Едни с повече лук, едни – с повече мерудия. Не можеш да угодиш на всички читатели. Не е и нужно. Излишно дрънкане на оръжия слушаме насам-натам и мераци за големи тиражи.“
Николай Табаков е роден в граничното родопско село Мандрица. От известно време живее в селото на Николай Хайтов - Яворово. Нарича София „делова“, място, добро за живеене, когато работиш конкретика. „Имам някаква свобода да избера къде да живея. Ако София е делова, Яворово е романтично. Там е друго, човек се докосва до природата, до приятелите си, до животните...“
Сред кокошки, няколко кучета, сред гълъби и пуйки писателят е открил онова, което му е липсвало в детството. „Това е забавление. Това е чудо на чудесата – да си насадиш един домат и да го видиш как расте, да си го откъснеш за салата на ракията – кой ти го дава това? Фантастична история!“
В Яворово приличат на Хайтов
Николай Табаков вярва, че тръгвайки от един прототип, творецът иска „да направи нещо друго“. А в Яворово хората приличат на покойния писател – „те са чешити, дръпнати, всеки има мнение, всеки си го защитава, не се дават на никой, опасни са“, разказва с усмивка Табаков.
Хората без чувство за хумор трудно живеят и не са особено щастливи хора, твърди той. „Човек ако се шегува с тоя живот по-лесно го преодолява, защото той не ни е даден за радост, даден ни е за изпитание.“
Как минаваме през вечността на живота
Животът не минава за нула време, убеден е писателят.
„Ние интуитивно знаем, че към вечността се върви през смъртта. Добре, кое е точната противоположност на смъртта? Естествено животът. Ако застане човек на брега и се заслуша, чува този шум от постоянното движение на вълните, ЕКГ-то на природата, няма край. Всяка пролет се връщат щъркелите. Всяка пролет се раззеленяват дърветата. Животът е точно толкова вечен, колкото е смъртта. Номерът е къде съм аз. Дали искам да вървя към вечността с примирението на правилата, спуснати ми някак си тленно, отгоре, или искам да вървя през вечността на живота? Тоест, да направя вътре в живота си нещо толкова смислено, че това да ми даде път към вечността от тук…“
На 1 ноември, за Деня на будителите ще бъде представянето на книгата "Нула време" във Варна, а на 8 ноември авторът ще гостува във Велико Търново. Ще последват Ямбол и Свищов.
Калина Канева е българска учителка, журналистка , авторка на изследователски и публицистични книги и материали. Главната тема в нейното творчество са са руско-българските културни и исторически връзки. Работила е в издания като в. "Антени". Част от най-известните и трудове са "Симетрия на времето. Срещи и разговори с акад. Дмитрий Лихачов"..
В рубриката "Горещи сърца" ще влезем в тъкачен стан, за да се убедим колко важно е да не изпускаш нишката. И това е валидно и за живота, и за тъканите. "Като се скъса основата и веднага се получава дупка. Така е и в живота." В нашия свят, залят от фабричен текстил, героят ни в "Горещи сърца" тъче на бабиния му стан. Ангел Милчев е един от малкото..
Александър Симеонов е от Плевен , занимава се с музика от дълги години и е вокалист на плевенската група "Страйкърс" . Другото признание за него идва от работата му като детски учител в Детска градина "Надежда" . Какво музикално предизвикателство е подготвил, как децата му влияят за творчески идеи и за още неща от живота: "От дълги години се..
Краткият февруари е винаги изненадващ, винаги динамичен. Носи със себе си много нова енергия, която събужда природата и я води към пролетта. Неговият ритъм напомня за звука на цигулката , ту остър и силен, ту мек и нежен. Може би точно така публиката в големите концертни зали в Париж и Рим, Мадрид и Берлин се е наслаждавала на звука на..
Педя човек - лакът брада си има нов дом - Къщата на куклите. Арт-Къща с музей „Куклите” е уникален в България музей на куклите с над 3000 кукли, Творилница и парти център за рождени дни. Представени са порцеланови кукли, антикварни, ритуални, съвременни, марионетки, сувенирни кукли от България и от света, винтидж, колекционерски и др...
Най-ранните спомени на Георги Господинов свързани с Българското национално радио, са от предаванията "България - дела и документи“ и "Ранобудно петленце". БНР връчи годишните си награди "Сирак Скитник" Авторът на "Времеубежище" описа сигналите на тези предавания като "особен отключвател на памет" и разказва за първото си радио..
Близо 200 деца ще вземат участие в 24-тия галаконцерт на лауреатите в конкурса "Млади фолклорни таланти" на предаването "Рано в неделя". Концертът..