Археологическият обект Лесичерски стълб тъне в забвение

Известният още като Марков камък стълб се извисява от две хиляди години в нивите на село Лесичери в община Павликени. Достъпът до него дори за специалистите е силно затруднен, а иманярските набези го застрашават. 

„За първи път за този обект споменава Петко Рачев Славейков, дава интересни сведения за името на стълба и къде се намира. Впоследствие става доста по-известен заради гравюрите на австро-унгарския пътешественик Феликс Каниц, който минава през 1871 година през днешна северна България. Той прави скица, впоследствие тази скица се превръща в гравюра и малко по-късно има и оцветени акварели“, разказва Калин Чакъров за предаването "Нощен хоризонт".

В края на 80-те и началото на 90-те години при археологически разкопки, освен запазения стърчащ над 12 метра паметник откриват още един, както и архитектурни комплекси. Според археолога Иван Църов, това е погребален комплекс, който се превръща в място за обожествяване на починалия и неговото семейство.

Паметникът е по всяка вероятност от периода на втори век сл. Хр., пояснява младият археолог. Относно височината на паметника той коментира, че това е изключително голяма височина за археологически обект у нас.

„Доскоро нямаше по-висок от него, но един обект край пловдивското село Маноле надвиши тези размери. Но Лесичерският стълб все още остава най-високият надгробен паметник от римската епоха у нас. Той стърчи вече близо 2 хиляди години на това място. Правени са неколкократни опити той да бъде разрушен през годините с цел увеличаване на площите за обработка на земята, прочистване на нивите от камъни. Тези опити са неуспешни. За още по-голямо съжаление интервенциите, съвременните, върху него продължават. Има подкопаване на основите вследствие на иманярски изкопи, обработка на земята все по-близо до стълба със селскостопански машини.“

Това застрашава паметника и неговата цялост, категоричен е Калин Чакъров. Той предупреждава иманярите, че подкопавайки основите на паметника, рискуват да падне върху тях. И добавя, че е кощунство да копаеш в основата на толкова добре запазен дълголетен паметник.

Има много загадки и изненади, които може да предложи това място при по-задълбочено археологическо проучване, изтъкна Чакъров.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.