Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Археологическият обект Лесичерски стълб тъне в забвение

Най-високият надгробен паметник от римско време у нас се нуждае от спешна консервация

4
Лесичерският стълб
Снимка: Личен архив - Калин Чакъров

Най-високият паметник от римската епоха в България - Лесичерският стълб, се нуждае от спешна консервация и укрепване на основите. Има реална опасност да се събори, защото е наклонен. Това обясни пред "Хоризонт" археологът Калин Чакъров, който от няколко години се грижи за паметника. 

Известният още като Марков камък стълб се извисява от две хиляди години в нивите на село Лесичери в община Павликени. Достъпът до него дори за специалистите е силно затруднен, а иманярските набези го застрашават. 

Иманярски набези подкопават основата на паметника

„За първи път за този обект споменава Петко Рачев Славейков, дава интересни сведения за името на стълба и къде се намира. Впоследствие става доста по-известен заради гравюрите на австро-унгарския пътешественик Феликс Каниц, който минава през 1871 година през днешна северна България. Той прави скица, впоследствие тази скица се превръща в гравюра и малко по-късно има и оцветени акварели“, разказва Калин Чакъров за предаването "Нощен хоризонт".

В края на 80-те и началото на 90-те години при археологически разкопки, освен запазения стърчащ над 12 метра паметник откриват още един, както и архитектурни комплекси. Според археолога Иван Църов, това е погребален комплекс, който се превръща в място за обожествяване на починалия и неговото семейство.

Лесичерският стълб - разместените основи на паметника

Паметникът е по всяка вероятност от периода на втори век сл. Хр., пояснява младият археолог. Относно височината на паметника той коментира, че това е изключително голяма височина за археологически обект у нас.

„Доскоро нямаше по-висок от него, но един обект край пловдивското село Маноле надвиши тези размери. Но Лесичерският стълб все още остава най-високият надгробен паметник от римската епоха у нас. Той стърчи вече близо 2 хиляди години на това място. Правени са неколкократни опити той да бъде разрушен през годините с цел увеличаване на площите за обработка на земята, прочистване на нивите от камъни. Тези опити са неуспешни. За още по-голямо съжаление интервенциите, съвременните, върху него продължават. Има подкопаване на основите вследствие на иманярски изкопи, обработка на земята все по-близо до стълба със селскостопански машини.“

Лесичерският стълб

Това застрашава паметника и неговата цялост, категоричен е Калин Чакъров. Той предупреждава иманярите, че подкопавайки основите на паметника, рискуват да падне върху тях. И добавя, че е кощунство да копаеш в основата на толкова добре запазен дълголетен паметник.

Има много загадки и изненади, които може да предложи това място при по-задълбочено археологическо проучване, изтъкна Чакъров.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл. 


Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Веселин Тодоров

Веселин Тодоров: 9% ДДС за книгите е в полза на читателите, не на издателите

Издателите са донякъде доволни от намаляването на ДДС за книгите, защото са се надявали това да бъде трайна мярка, не временна. Това обясни в предаването "Хоризонт до обед" издателят Веселин Тодоров, представител на Асоциация "Българска книга" (АБК). „ Това не е мярка, която ще даде повече пари на издателите . Поне ние, издателите, твърдим, че ще..

публикувано на 05.06.20 в 16:15

Работна група ще гледа предложените промени в клавиатурата на кирилица

Инициативата, която настоява за промени в стандарта за клавиатурата на кирилица , вече има депозирана документация в Българския институт за стандартизация.  Организаторите на инициативата се мотивират с необходимостта от промени, които д а осъвременят сегашните норми, датиращи от 1978 година. Казусът с клавиатурата на кирилица вече е разпределен към..

публикувано на 05.06.20 в 15:05
Протестиращи край мемориала на Мартин Лутър Кинг във Вашингтон, 4 юни 2020 г.

„Не мога да дишам“ - грандиозна метафора за състоянието на човечеството

„Не мога да дишам“ се оказа грандиозна метафора за състоянието на човечеството – от една страна от болестта, която караше хората да не могат да дишат, сега, след убийството на Джордж Флойд това стана социална метафора . Общо взето, въздухът не ни стига.“  Този коментар направи в предаването "Преди всички" Силвия Недкова, журналист, редактор в..

публикувано на 05.06.20 в 13:26
Тибет

Филми за Тибет ще бъдат прожектирани в неделя в парк "Заимов" в София

Кино под звездите очаква почитателите на планините и приключенските филми тази събота в столицата. След извънредното положение заради коронавируса организаторите на Банско филм фест се завръщат към културната си програма с филми за Тибет.  На 7 юни, от 21ч. на откритата лятна сцена на Театър "София" ще бъде дългочаканата среща с публиката, казва..

публикувано на 05.06.20 в 09:00

Проф. Олег Йорданов: Изследванията за 5G са скъпи и продължителни

Видимата светлина е около 180 хиляди пъти по-мощна на единица квант в сравнение с 5G. Това каза в интервю за "Хоризонт" проф. Олег Йорданов, п реподавател по физика в университет в Южна Каролина. Повече от 10 години той е ръководил лаборатория по микровълнова физика и технологии.  За предимство на 5G се смята това, че десетократно ще увеличи..

публикувано на 05.06.20 в 06:53
Несебър

Любомир Аламанов: Българите няма да се върнат на Черноморието

Загубиха ли безвъзвратно българските морски курорти родните туристи? Покрай поредния казус, взривил общественото мнение - този с плажа в местността Алепу , поредният протест събра любители на природата и противници на презастрояването на българския бряг . „ Откраднаха ни Черноморието. Откраднаха ни спомените дори .“ „ Заради такива неща..

публикувано на 04.06.20 в 11:39

Липсващите звуци на Ню Йорк

Пандемията от Covid-19 промени пейзажа на големите градове по света. Трафикът изчезна, градскияj транспорт опустя, барове затвориха врати. Промяната нарисува ново ежедневие, без познати елементи.  Празните пространства обаче "отключиха" проект, който цели да запълни празнотата в мегаполиса.  Въведените мерки за социална..

публикувано на 04.06.20 в 09:24