Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Гени и гении

Милена Георгиева: Далеч сме от разбирането на езика на живота

Главният извод след разчитането на генома – гените и средата си взаимодействат

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Няма ген за интелигентност. Говорим за една плеяда от гени, стотици, които взаимодействат различно и определят различните интелектуални способности на всеки от нас. това каза в предаването "Нощен хоризонт" генетикът и молекулярен биолог доц. Милена Георгиева от Института по молекулярна биология към БАН.

„2002 година беше разчетен човешкият геном. Преди това можехме само да спекулираме доколко в семейство на родители, които са гениални, се раждат гениални деца, просто една гола статистика. След секвенирането и разчитането на човешкия геном вече започнахме да говорим за гени и генни варианти, които са отговорни за нашите мисловни способности.“ 

Гените и средата си взаимодействат

2002-2003 година стана ясно, че не сме заложници на нашата генетика. Талантите у децата трябва да бъдат търсени, защото те не се унаследяват толкова много, отбеляза доц. Милена Георгиева.

„Ако едно дете бива поставено в условия на среда, която е динамична, в която се чете, в която се слуша музика, ходи се на театър, играе се, няма как това дете да бъде мързеливо. Ние, освен че предаваме нашата генетика, предаваме и нашето поведение. Можем да модулираме тази генетика и то доста успешно, стига да знаем какво точно искаме от тези деца.“

Кодирано е в гените, но гените и средата си взаимодействат – това е основният извод след сравнителните анализи на геномите на различни организми на планетата, подчерта молекулярният биолог.

„Тези сравнителни анализи показаха, че генетиката е еволюционно-консервативна. Ние имаме почти еднакви гени с шимпанзетата, имаме 60% генетична идентичност с домата например. Гените кодират онези протеини, които ни дават възможност да бъдем живи организми. Но начинът, по който тези гени се експресират, отделните вариации, точкови мутации, които заменят само една буква в кода на ДНК – т.нар. диалекти на ДНК, всъщност дават това разнообразие от индивиди, от начина, по който те изглеждат, от техните интелектуални способности.“

Още Хипократ 400 г. пр. н. е. казва, че болестите при хората се изявяват различно в зависимост от условията и сезоните, в които те живеят. Още тогава той дефинира въздействието на околната среда, на климата, на слънцето върху начина, по който ние ще боледуваме, поясни генетикът. 

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Играта на гените и спиралата на живота

Всеки един от нас е проекция на двамата си родители. „Ние получаваме почти еднакви геноми от майката и от бащата и започва една игра на гени в нашето развитие. Не всички гени от двата генома започват да работят, или работят изобщо, работят с различна интензивност, могат изобщо да не работят. В самите клетки започва една борба между майката и на бащата и никой не може да каже в какъв процент се изявяват гените на майката или на бащата“, коментира специалистът.

Много сме далеч от разбирането на езика на живота, смята Милена Георгиева. „Спиралата на живота е нещо много сложно и може би в това е красотата на науката – на биологичната наука, на всички науки изобщо. Ние се опитваме да разберем смисъла на този живот.“  

Деца в анимирана среда - училището изостава

Имаме голямо задължение в момента – да създадем образователна среда, кореспондираща с условията на живот на днешните деца в информационното общество, посочи още доц. Георгиева.

„Училището е много тежък механизъм, който може да модулира гените и учителите носят голяма отговорност за това. Малките ни гении, които са в т.нар. поколение на милениумите, са много по-различни. Те имат друг тип умствени способности. От момента, в който ние поставим таблет в техните ръце и те започват да слайдвайт по монитора, това означава, че те имат вече друго възприятие. Ние след това по никакъв начин не можем  да задържим тяхното внимание върху това да изписват сричките бавно и спокойно. Това е нещо, което образователната система трябва да го предвижда вече. Изоставаме в това отношение.“

В анимираната среда, в която растат, ако след това не бъдат поставени в подобна модерна, интерактивна и динамична образователна среда, ние губим вниманието на тези деца, отбеляза Милена Георгиева.

Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Салвадор Собрал ексклузивно пред БНР: Песните в новия албум са ударите на сърцето ми

„ Всички песни в новия ми албум са мои, те са ударите на сърцето ми . Затова на обложката на албума е моя снимка с белега, който имам от операцията. Защото в него вграждам и емоционални се белези. Както и физическите“. Това сподели в специално интервю за БНР португалецът Салвадор Собрал, който спечели „Евровизия“ 2017 с песента Amar pelos..

публикувано на 19.04.21 в 16:22
проф. Георги Карасимеонов

Проф. Карасимеонов: ИТН ще направи опит за правителство и ще получи подкрепа

"Има такъв народ" ще направи опит за правителство и ще получи подкрепа ",  заяви пред БНР политологът проф. Георги Карасимеонов.  Той коментира, че избраното от тях поведение не показва липса на отговорност: "Слави Трифонов си дава много ясна сметка за очакванията към него и има добри съветници, които са му казали, че едни предсрочни избори..

публикувано на 19.04.21 в 13:35

Проф. Дайнов: Спорът за промени се премести в НС, там му е мястото

„От много време насам толкова много хора не са гледали и слушали парламента и това е по една много проста причина. Защото се разбра, че  спорът за това каква промяна трябва да настъпи, се премести в парламента, където му е мястото “. Това коментира пред БНР проф. Евгений Дайнов.  „Затова цялата тази енергия и страст се изливат там,..

публикувано на 19.04.21 в 12:08

Как бяха похарчени над 2 млн. лева за противоепидемичните мерки на изборите

Близо 2,1 милиона лева плати държавата през Министерството на здравеопазването за осигуряване на противоепидемичните мерки при провеждането на парламентарните избори на 4 април тази година . Кои фирми усвоиха парите и какво доставиха, по каква процедура беше направено договарянето и спазен ли беше критерият за най-ниска доставна цена,..

обновено на 16.04.21 в 17:10
Станислав Попдончев

Бизнесът очаква от новите управляващи продължаваща подкрепа

„Направихме блиц изследване в периода 13-15 април сред нашите 265 респонденти, за това какви мерки очаква бизнесът от новото управление. Имаме представени 18 сектора, преобладаващи са ресторантьорство и хотелиерство - може би защото 28 на сто от този бизнес беше засегнат тежко. 54 на сто от запитаните отговарят, че ще имат проблеми с..

публикувано на 16.04.21 в 09:34

Готова ли е България да посрещне чуждестранни туристи този сезон

Стоим много назад в сравнение с нашите съседи в подготовката за предстоящия туристически сезон, предупреди пред БНР Илин Димитров, председател на Варненската туристическа камара. „ Държавите около нас са много активни . Гърците договориха преференциални условия с Израел, с Великобритания, с Румъния. Преди да бъде приет европейски регламент..

публикувано на 16.04.21 в 09:29
Даниела Бобева

Проф. Даниела Бобева: Парите от Европейския съюз няма да дойдат тази година

„В икономиката имаме инерция в тенденциите, основни двигатели, които не се поддават полкова лесно и толкова бързо на политически промени. Да се прогнозират апокалипсиси за това, че се сменя правителство, е несериозно.“ Това каза в интервю за БНР бившият вицепремиер проф. Даниела Бобева, икономист и финансист.  Всяка икономическа система..

публикувано на 15.04.21 в 14:28