На 26 октомври около 10 часа сутринта група членове на „Екогласност“ се срещат на ъгъла на улиците „Георги Раковски“ и „Патриарх Евтимий“, за да отидат за стативите, масичката за подписи и материалите. По това време на мястото пристига микробус „Чавдар“, от който слиза цивилен мъж и ги предупреждава да се насочат към Южния парк, където според писмо № 94-А-64/25.Х.89 г. от кмета на София Стефан Нинов е мястото за провеждане на „паралелни“ мероприятия по време на ЕСОС (Екофорума).
Спомените на активистите
Хора, които са участвали в акцията разказват:
"26 октомври е една от важните дати за демократизацията на България, за началото на пътя от тоталитарно общество към една демократична държава."
"Конфликтът в "Кристал" даде гласност на протестите и на дисидентското движение в България."
"Това беше началото на успешната гражданска активност. Няколко седмици подред ние събирахме подписи на "Кристал", ние, от "Екогласност". Доста добре вървеше, като се има предвид какви времена бяха. Хората подписваха и всъщност до края на акцията ние събрахме над 11 000 подписа."
"Тази акция беше както екологична, така и политическа. По време на подписката там непрекъснато имаше хора от Държавна сигурност, които ни заснемаха с камери. На 25-ти те започнаха по-активни действия да ни прогонят от това място."
"Бяхме бити, бяхме бити не особено страшно. Можеше да е по-лошо разбира се, но си спомням примерно как, като ни нахвърляха в автобусчето, Сашо Каракачанов изкрещя: "Не бийте жените", защото беше видял как удрят Николина Николова."
Силата на българското дисидентство
Д-р Димитрина Петрова, бивш депутат от Великото народно събрание, защитник на правата на човека, бивш изпълнителен директор на "Тръст за равни права", неправителствена организация в Лондон, е участвала в тази акция.
"Биячите, да, те са по-ясни. Едно нещо не мога да търпя на този свят - властите да бият хора и по този начин да им смачкват достойнството и правата. Този бой, за мен това беше много страшно, аз поне понесох много бой и никак не мисля, че беше малко или несериозно. От мен се сипеха удари и ритници от всички страни, двама якички ме хванаха под мишници и ме завлякоха", коментира пред "Хоризонт" Димитрина Петрова.
Българското дисидентство беше сравнително по-силно от това в Полша, Унгария, Чехословакия, смята Димитрина Петрова:
"В България комунизмът като строй беше по-легитимен, повече се ползваше с едно одобрение. Той нямаше тази легитимационна криза от толкова рано, както в другите средно европейски страни. Какво значи да си дисидент в Полша през 80-те години - цялото население симпатизира на "Солидарност". Но сравнете Северна Корея, какво значи да си дисидент в една страна с много здрав, силен, легитимен режим, който се ползва все пак с някакво одобрение? В този смисъл, това да си дисидент в България е нещо, което е повече акт на противопоставяне и се иска повече смелост и по-висока лична цена да се плати, защото повече се различаваш от другите. В този смисъл аз твърдя, че дисидентството в България беше по-силно отколкото в други средноевропейски комунистически страни и това тепърва ние трябва да го оценяваме и се гордеем с него."
За нея няма невъзможни неща. Но най- важното за нея е да накара децата, а и възрастните да повярват в силата на изкуството и познанието. Тя е на 30 години, вече е усвоила няколко професии. Завършила е театрално изкуство, докторант е по "Кинознание и телевизия", преподава на студенти в Югозападния университет, работи като експерт "Реклама" в Радио..
Преди 5 години на една детска площадка в София една майка вижда как дете съветва друго дете да не играе с момиче в инвалидна количка, защото момичето е заразно. Така Анна Йончева решава да направи децата с увреждания видими, за да могат другите деца да свикнат с тях и да играят заедно. Тя е фотограф-любител, основател на проекта „Различните деца“,..
Студенти по журналистика от 4-ти курс в Нов български университет предизвикват въображението на незрящите, за да ги отведе там, където не могат да отидат. Това се случва в проекта "Представи си - Не е нужно да гледаш, за да видиш", създаден от млади хора за техни връстници със зрителни проблеми. Премиерата на студентското радиопредаване беше..
Преди 23 години е учредена Бреслеровата награда . Учените или лекарите, които имат право да се състезават за нея могат да живеят в която и да е държава по света, но трябва да имат медицински или научни изследвания, които да допринасят за лечението на хората, загубили зрението си . През 2019 г. в списъка на учените получили високото отличие е..
Летният сезон е пред провал, предупреждават хотелиери и работодатели по Южното Черноморие. Причината - задълбочаването на кризата с липсата на работници и персонал за туристическите обекти . Само по Южното Черноморие за предстоящия сезон се търсят 27 хиляди работници. Междувременно посолствата в трети държави извън ЕС, откъдето се чака работна..
Деца и възрастни носеха цветя за извънземните, някои ги чакаха с глави лук. Казваха, че не се страхуват : - Вярвате ли, че ще дойдат? - Вярвам, защото тази заран пак съобщиха, вестниците четем. - Те дали биха могли да помогнат на България с нещо? - Ами казаха: "Ще помогнем". -..
Емблематичното за поколения студенти и преподаватели пространство в Софийския университет "Св. Климент Охридски" - "Яйцето", започва нов етап от своето съществуване. То вече ще бъде съвременно пространство за публични събития, в което ще се помещава и модерна лаборатория. " Залата има невероятна акустика . Направихме специално озвучаване. Може..
Българският Червен кръст започна раздаването на хранителни пакети за нуждаещи се от цялата страна по програмата за храни и основно материално..
" След направените конституционни промени българската правна система прилича на човек, на когото са предписали силни лекарства, които нямат нищо общо с..
У нас се прилагат едни от най-модерните стратегии за лечение на сърдечносъдови заболявания. Има сравнително бърз достъп до нови лекарства и до някои..