Горанов: Ниска задлъжнялост и балансиран бюджет - най-добрият буфер срещу кризата

публикувано на 13.11.19 в 05:16 | обновено на 13.11.19 в 14:52

На първо четене в пленарна зала влезе проектозаконът на бюджета за следващата година. На снимката: Владислав Горанов.

Снимка: БГНЕС

Репортаж на Марта Младенова за предаването ''12+3''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Подробности от Марта Младенова за дебатите в НС

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Повече пари за образование, здравеопазване, политика по доходите и отбрана. Това предвижда бюджетът за догодина, който беше гласуван на първо четене в парламента. Финансовата рамка беше подкрепена от ГЕРБ, "Обединените патриоти" и "Воля", а отхвърлена от БСП и ДПС. Ресорният министър Владислав Горанов увери, че за догодина бюджетът е изпълним и при неблагоприятни икономически обстоятелства, в него има заложени достатъчно буфери.

Ниската задлъжнялост и балансираният бюджет са най-добрият буфер срещу кризата, заяви той от парламентарната трибуна при представянето на основните параметри на фискалната рамка за догодина.

Една от основните критики към бюджета от догодина беше отсъствието на реформи, заради което доходите на хората остават ниски, а икономиката ни не се развива с достатъчно добри темпове. След като за пореден път подчерта, че реформи не се правят през бюджета, финансовият министър Владислав Горанов допълни, че през последните години разумни такива изобщо не могат да се случат заради популистки и вътрешно-политически цели.

"Именно по тази причина, нито една смислена и съществена реформа не се е състояла в последните години. И ще ви дам пример с небезизвестните изменения в социалното законодателство, свързано със социалната помощ и хората с увреждания. Те бяха изключително писани на коляно и скоро ще се види провалът на тази реформа. Но всички се засилихме срещу стената с ясното разбиране, че срещу нас има една изключително социално значима тема и че здравият разум в този момент трябва да се подчини на конюнктурни цели и да се харесаме на определена група от хора. Това е грешка", заяви Горанов.

Той беше категоричен, че: „Очакванията самата фискална рамка да извършва структурни реформи е твърде амбициозно. От всеки един колега министър обаче зависи тази своеобразна годишна програма да бъде така добре изпълнена от техните администрации, че българските граждани да виждат смислена реализация на всеки един изхарчен лев, събран от техните данъци“.

Между първо и второ четене БСП ще предложи своя алтернатива на бюджета. Аргументите на левицата против предложената от правителството финансова рамка обобщи Таско Ерменков:

"Гласувах "против", защото това наистина е бюджет на пицата с пармезан, както каза госпожа Менда Стоянова, и шунка, но пармезанът и шунката са за управляващите и приближената им клика, а за трудещия се човек, за младите семейства с деца, за пациентите, за пенсионерите остава сухата коричка".

Държавният бюджет е последният от трите бюджетни документа, формиращи консолидираната фискална програма за догодина. Вчера пленарната зала одобри на първо четене останалите два - бюджетите на Здравната каса и на Държавното обществено осигуряване.

Догодина държавата ще събере и ще изхарчи една и съща сума

Общо за първи път от 11 години насам консолидираната програма излиза на нулево салдо - т.е. догодина държавата ще събере и ще изхарчи една и съща сума - близо 47 млрд. лева.

Във финансовата рамка е заложено догодина икономиката да отбележи ръст от 3,3 на сто, безработицата да продължи да спада, а ръстът на инфлацията да се забави. Най-сериозният риск пред осъществяването на прогнозата е неблагоприятната външна среда.

Повече пари ще има за здравеопазване, образование и политика по доходите. В бюджетната сфера ще има увеличение на заплатите с 10%, а за педагогическия персонал със 17%.

Горанов призова синдикатите и работодателите да работят по-активно в намирането на формула, в която държавата не е толкова водещ фактор при формирането на доходите и минималната работна заплата

Страната ще изтегли нов дълг

През 2020 година се предвижда възможността за изтеглянето на нов дълг от 2,2 млрд. лева, което е и един от буферите в бюджета, заяви финансовият министър Владислав Горанов.

„Най-вероятно догодина ще излезем на външните пазари, за да си осигурим необходимото дългово финансиране“, каза по-рано министър Горанов при представянето на републиканския бюджет в ресорната комисия:

„Наличието на ликвидни буфери е предпоставка за създаване на цялостно усещане за предвидимост и устойчивост“.

Попитан дали има опасност отново да актуализираме бюджета заради еднократно голямо плащане, финансовият министър каза:

„Не смятам. Големите проекти за модернизация на армията, които предстоят, се надявам да бъдат вместени в програмите, приети от НС, и да има график с разсрочено финансиране“.

Очаква се общата задлъжнялост на страната ни да се намали, като за първи път дългът ще бъде под 20% от БВП, който догодина ще надхвърли 126 млрд. лева.

До момента депутатите имаха възможност да се запознаят единствено със становището на Висшия съдебен съвет. ВСС отхвърли на свое заседание предложения от правителството документ и представи свой вариант.

Парите за общините

Необходимо ли е по-голямо от заложеното увеличение на парите за общините? Горанов е категоричен:

„Искаме да имаме модерна инфраструктура в населените места и да плащаме по 20, до 50 лв. данък за имот в столицата, който струва 150 хиляди лева. Е, няма как да стане“.

Финансовият министър призовава общините да увеличат имотния данък. Промяната на местните данъци и такси не предполага и новости в облагането на доходите. Преките и косвените данъци догодина няма да се променят.

БСП: Бюджетът за управляващите е „счетоводна сметка“

От своя страна лидерът на БСП Корнелия Нинова обвини управляващите, че гледат на бюджета като на „счетоводна сметка“. Тя обяви, че между първо и второ четене левицата ще внесе алтернативен бюджет, защото това е „бюджет на застоя“.

„В Германия, в Италия, в Турция – те имат спад в индустриалното производство. Това неминуемо ще се отрази на България, колкото и сега да си заравят главата в пясъка, ще дойде тази криза. Правителството, не само че не прави нищо по посока разработване на нови пазари, но свива капиталовите разходи“, каза Нинова.