Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Петр Плацак: Комунистическият режим рухна по икономически причини в Чехословакия

Комунистическата партия трябваше да бъде забранена, а лустрацията - приложена и при приватизацията, смята бившият дисидент

| обновено на 16.11.19 в 11:07
Петр Плацак - един от организаторите на антиправителствени акции по време на Нежната революция.

Комунистическият режим в Чехословакия рухна по икономически причини. Това заяви пред БНР Петр Плацак - една от ключовите фигури в чешкия ъндърграунд преди 30 години и един от организаторите на антиправителствени акции в началото на Нежната революция. Той е и автор на нелегални издания, нееднократно репресиран от бившите комунистически тайни служби. Писателят, поет, историк, журналист и издател, беше в България като гост на Чешкия център в София, който тези дни е домакин на поредица от срещи, дискусии, прожекции на филми и изложби, посветени на 30-ата годишнина от Нежната революция.

„Хората, на първо място, искаха да живеят по-добре и то в свободна страна. Мнозина със завист наблюдаваха в какви условия живеят съседите на Запад. Според мен в онези години каталогът на „Некерман“ извърши по-голяма диверсия спрямо режима, отколкото принципите в Харта 77. Материалното беше в основата, защото добре си спомням тогавашните опашки за банани и празните магазини. От друга страна хората не искаха повече да живеят в страх, да бъдат под постоянен контрол на специалните служби. Полицейщината и цензурата бяха смачкали нашето общество“, каза Плацак за предаването „Събота 150“ по  програма „Хоризонт“.

- Какво си спомняте от онези дни?

- Първото, което си спомням, е самата демонстрация на 17 ноември. Участвах в нея, както и във всички предишни акции. Именно на този ден всички ние усетихме, че сме сила и краят на режима е близо. Преди това трудно можехме да си представим, че властта ще падне под натиска на улицата. Това беше първата разрешена демонстрация, тъй като тя беше свързана с Международния ден на студентите. Тогава бях на 25 години, но мога да кажа, че много преди това станах участник в обществения живот,  в дискусиите какво се случва в нашата страна и каква искаме тя да бъде. Макар, че бях малък, в паметта ми завинаги се е запечатал онзи страховит образ на руските танкове по улиците на Прага през 1968 г.

Благодарение именно на тези руски танкове ние разбрахме, че живеем в окупирана страна, в която комунистите са в съюз с чужди сили. Тогава не знаехме какво да правим и как да се противопоставим. Като момчета от улицата, започнахме да рисуваме върху стените червени петолъчки и нацистки символи със знак на равенство помежду им.

- Нежната революция от 1989 г беше мирна и безкръвна, как успяхте да постигнете това?

- Това беше свързано с процесите на известна нормализация в политическия живот на Чехословакия от началото на 80-години. Режимът не прилагаше тогава грубо насилие срещу опонентите на властта и те имаха възможност достатъчно открито да изразяват своето мнение, макар и само в тесния кръг на различните дисидентски движения. Именно тогава повечето хора вече искаха този режим, който изправи страната пред тежка криза, да си отиде. Всички искаха да няма цензура и да можем свободно, без страх да изразяваме своето мнение.

- В онези години кои групи хора бяха начело на движението за свобода - студентите, интелигенцията, научните среди?

- От една страна бяха студентите, а от друга - опозицията, която имаше своята програма за действие - известната Харта 77.  Именно тя успя да привлече много широк кръг хора, които преди не са и предполагали, че ще действат заедно в защита универсалните човешки права, които бяха в основата на Хартата. Така бяха обединени, интелектуалци, студенти, работници.

- А къде бяха обикновените хора - още тогава Чехия се радваше да доста висок жизнен стандарт в сравнение с другите страни от източния блок?

- Естествено режимът се възползваше от това, че Чехословакия беше относително богатата държава с добре развита индустрия още от XIX век. Но именно от началото на 80-те години ситуацията започна да се влошава, всички виждаха, че тази икономика, без да бъде реформирана, няма да може да издържи още дълго. Тогава на преден план излязоха и проблемите на екологията- в градовете хората се задушаваха зимата от смога, реките бяха замърсени и това значително увеличи броя на недоволните от режима. Ако вземем събитията отпреди 30 години- тогава на 17 ноември на улицата първо излязоха студентите, а само два дни по-късно в протеста вече участваха десетки хиляди. Ден по-късно на Вацлавския площад вече имаше над 100 000. Към протеста се присъединиха най-различни хора, които никога преди това не са участвали в подобни акции. Големият обрат настъпи, когато на улицата дойдоха работниците от големите заводи в Прага - това стана само 5 дни след студентския протест и точно тогава почувствахме, че краят на комунистическия режим е близо.

- Между Пражката пролет, смазана от танковете, и Нежната революция изминават цели 20 години. Руската перестройка на Горбачов ли отприщи промените през 1989-а?

- На теория, да. Но режимът рухна по чисто икономически причини. Но нека сме наясно, Горбачов започна тези промени, именно за да спаси комунистическата система, да я реформира, но не и да я демонтира. Но хората не искаха вратата само да се открехне, те искаха да живеят в напълно свободно и демократично общество. По онова време падането на берлинската стена беше онзи катализатор, който отприщи промените в източна Европа.

- В България след промените партийната номенклатура успя да трансформира своята политическа власт в икономическа. Тези процеси бяха ли характерни и за Чехия?

- В Чехия стана нещо подобно. При нас специфичното е, че комунистическата партия не се трансформира в нещо друго и продължава да съществува и до днес. В нея останаха онези праволинейни комунисти, които продължават да вярват в своите  идеали. Но тези, които бяха членове на партията заради някаква изгода, моментално я напуснаха и като едни прагматици и кариеристи отидоха в други парии или започнаха да се занимават с бизнес. Днес именно те са сред най-успешните капиталисти. Сега те вярват само в парите така, както преди това са вярвали в Маркс и Ленин.

- След демократичните промени в бившия съветски лагер, Москва губи своето влияние в Източна и Централна Европа. В наши дни сблъсква ли се Чехия с опити на Русия да влияе върху нейната политика?

- В Кремъл не могат да се примирят с мисълта, че страните от централна и източна Европа станаха независими и сега са част от ЕС и НАТО. Режимът в Москва, според мен, по всякакъв начин се опитва да подкрепя различни националистически и екстремистки сили, които са против европейската интеграция. Тази похвати, характерни за времената на КГБ, когато западът се представяше като враг,  са абсолютно безперспективни, защото Русия има нужда от обединена и силна Европа, която ще и помогне в бъдеще да се противопостави на заплахата, която идва за нея не от ЕС, а от Изток, от Китай.

- Какви грешки бяха допуснати по пътя на демократично развитие след Нежната революция?

- Според мен една от най-големите грешки беше, че не беше забранена комунистическата партия. Много грешки бяха допуснати и по време на приватизацията и прехода към пазарна икономика. Трябваше законът за лустрация, който ограничаваше заемането на редица държавни постове, за бъде приложен и към приватизацията. Тогава нямаше бившата партийна номенклатура толкова лесно да се сдобие с едни от най-апетитните предприятия, а в последствие да ги ликвидира и окраде, защото стана ясно, че мнозина не са имали никакво намерение да ги стопанисват. Тези хора просто се възползваха от ситуацията и набързо станаха капиталисти, без да имат понятие от икономика. Това бяха двете най-големи грешки, но имаше и стотици други.

Цялото интервю може да чуете в звуковия файл.

Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Безплатни прегледи за даибетно болни

От 14 до 18 юни столичната болница "Свети Иван Рилски" организира безплатни онлайн консултации за пациенти с доказан диабет, които освен здравословното си състояние, ще могат да проверят и дали болестта не е предизвикала бъбречни увреждания, съобщават от лечебницата. Чрез специална платформа пациентите могат да изпратят изследванията си и да получат..

публикувано на 13.06.21 в 22:07
Протест срещу Нетаняху в Ерусалим, 12 юни 2021 г.

Край на ерата "Нетаняху", Израел има нов премиер

Нетаняху е свален от властта, Бенет е новият премиер на Израел. След гласуване в парламента Бенет беше избран за премиер на Израел, предаде АФП. Така се слага край на 12-годишното управление на досегашния премиер Бенямин Нетаняху. Вотът е съпроводен от протести за и против дългогодишния министър-председател. "60 членове на Кнесета..

обновено на 13.06.21 в 21:32

Дискусия на МК ще обсъжда свободата на словото

По инициатива на Министерството на културата, идната седмица ще се проведе дискусия за медийната среда в България, чиято цел според министъра проф. Велислав Минеков е да отговори на въпроси като защо България е слязла от 34-о на 112-о място по медийна свобода, за медийната собственост и за финансирането от държавата на частни медии. Министърът каза..

публикувано на 13.06.21 в 20:49

Г-7 ще отпуска по 100 млрд. долара годишно на бедните страни

Шестте най-развити западни икономики и Япония ще отпускат по 100 милиарда долара годишно в помощ на по-бедните държави. Това е записано в проект за комюнике, с което трябва да завърши тридневната среща на високо равнище в Корнуол. По въпроса за борбата с климатичните промени се очаква лидерите от Г-7 да се ангажират със строги мерки. Те ще обещаят да..

обновено на 13.06.21 в 20:14

Нова стачка на фериботите в Гърция

За втори път в рамките на няколко дни моряците в Гърция блокират фериботите. Протестът е насрочен за сряда, 16-ти юни. Всички резервации за този ден се анулират. Туристите да променят резервациите си, приканват от билетните агенции. Нова  24 часова стачка обявиха синдикатите на гръцките моряци и пристанищни работници за 16-ти юни - сряда. Няма да се..

публикувано на 13.06.21 в 20:05
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг

Очаква се НАТО да се обяви срещу наземно базирани ядрени ракети в Европа

Президентът Джо Байдън пристигна вчера в Брюксел за срещата на върха на НАТО, която ще се проведе днес. България ще бъде представена от делегация, ръководена от държавния глава Румен Радев, който също така ще проведе двустранни срещи. В петък генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви, че лидерите на съюзниците ще се договорят за промени в..

публикувано на 13.06.21 в 19:35

Повреда на локомотива спря движението на влак по маршрута Бургас - София

Бързият влак от Бургас за София, който престоя около 2 часа в района на гара Сливен заради повреда на локомотива, е пътувал за столицата.  Аварията стана малко след 10 часа.  Наложи се да бъде докаран помощен локомотив, който да извози композицията.  От БДЖ обясниха, че заради повредата не е било възможно влакът да продължи пътуването си и се..

обновено на 13.06.21 в 19:08