Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Градското земеделие се нуждае от регулация, за да се развива

Феновете на споделените градини - в самотна мисия за пространство и съмишленици

Снимка: Добромир Видев

Има ли почва в София за градско земеделие? Какво спъва развитието му по подобие на други големи градове по света?

Вертикални градини, био земеделие, засадени по покривите растения – това е световна тенденция във все по–гъсто населените градове са световна тенденция. Архитекти и урбанисти са единодушни, че тези пространства ще оформят облика на градовете в бъдещето. В София няма вертикални градини, покривите не се ползват масово за земеделие, а градското земеделие в междублоковите пространства тепърва прохожда.

Екологичен ефект и бизнес модел

„Ето това е руколата, а това е плевел“ - за малката Ива и сестра и Ема няма тайни в отглеждането на салатките.

Само на 10 километра от София родителите на Ива и Ема имат оранжерия за отглеждане на био салати. Бащата Иво е доволен, че така децата му са близо до природата.

„В училище например бяхме мерили един червей, аз си го пипах напълно спокойно,  другите пищяха“, разказва едно от момичетата.

Освен образователен ефект за децата си, Иво и Сиана от Негован виждат в заниманието и добър бизнес модел, който може да доведе до съживяване на крайградските райони.

„Навремето всичко това наоколо, тази земя, е изхранвала София със зеленчуци. Навсякъде има останки от напоителните системи, които обаче са тотално унищожени и разграбени“, пояснява Иво.

Доближаване на земеделието до големите градове неминуемо ще се случи, оптимист е той и се аргументира: „Защото все по-голяма част от населението ще се концентрира там. Скъсяването на дистанцията, на която пътува храната , е необходима.“

„Това да си малък зеленчукопроизводител, не е много секси, много модерно, но е въпрос на избор и на това как го правиш. Ако го правиш интелигентно, с простички методи, можеш да се справиш“, убеден е Иво.  

Зеолитът в помощ на градското земеделие

Един от интелигентните начини дава науката. Александър Николов от Института по минералогия в БАН разказва за плановете да има експериментална градина. Там те искат да изследват влиянието на градската среда върху растенията. Александър ще отглежда растенията върху зеолит. Опитите през80-те години на миналия век били толкова успешни, че дори на космическата станция „Мир“ преди години са били отгледани растения върху български зеолит.

„Част от градината ще бъде без почва, а в други части на градината ще има смес – обикновена почва, градска почва, със зеолит. Тук има едно допълнително свойство на зеолита. В случая, ако има градска почва, замърсена с мед, кадмий, никел, олово, зеолитът ще може да го задържи в своята структура и няма да отиде в растенията и в хората.“

Николов пояснява, че искат да разработят методики всеки човек да може да изследва почва, като се носят части от нея в института. „Ние искаме да помагаме на хората да се развива градското земеделие цялостно. Рано или късно ще се развие. Това е световна тенденция, която се наблюдава вече и в България“, коментира той.

Нормативното уреждане би улеснило практикуващите

Една случила се идея за градска градина в междублоковото пространство ни показва Наташа. В столичен квартал тя и още 20-тина съмишленици се грижат за място, което допреди време било паркинг. Споделя, че идеята се е реализирала много трудно, защото в градоустройствените планове градско земеделие не съществува.

Така ентусиастите, развиващи градината, плащат като за търговски обект. „Няма разлика дали имаш ресторант или градина. Плащаш същото на общината, а не би трябвало да е така, защото ние създаваме зеленина“, разказва Наташа. „Общините, като имат едно място, е много трудно да ти го дадат за градско земеделие, защото то не е уредено по някакъв начин. Нямаме традиции в това нещо.“

Холандският модел - ученици в градината

А ето какво се случва там, където има традиции. Наташа прекарала дълги години в Холандия. „В края на Амстердам, до река Амстел има една голяма градина, в която всички училища на Амстердам имат място. Всеки ученик ходи там и си отглежда зеленчуци. В рамките на всеки град има по няколко такива градини.“

Впечатленията на Наташа сочат, че хората в Холандия смятат градското земеделие за една от най-креативните професии. Тя е оптимист за бъдещето на градското земеделие.

„Аз имам един холандски внук, който не яде никакви зеленчуци. Единственото, което яде е като му отскубна тук един морков, той може да го изяде и с пръстта…“

Градското земеделие като скъпо удоволствие

Една част от хората, които са съмишленици на Наталия, са с малки деца и държат да ги учат да се хранят здравословно и да прекарват време навън. Другата част пък работят постоянно на бюро и професиите им са свързани със стрес, затова идват в градината да релаксират.

Наташа откроява един парадокс – в момента подобни градини могат да си позволят все хора с по-високи доходи, а всъщност именно хората с по-ниски доходи имат много по-голяма нужда от подобно предприятие.

Репортажа чуйте в звуковия файл.

Снимки: Добромир Видев


Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Свързани новини

Градското земеделие: еко, антистрес, социализираща практика

Българинът като цяло е недоверчив към всякакви новости и се отнася скептично и към модерните версии на земеделието в градска среда. Така смята доц. Мариана Драганова от Института за изследване на обществата и знанието към БАН. Тя участва в екипа на..

публикувано на 21.11.19 в 13:21
ВИЖТЕ ОЩЕ
Иво Христов

Проф. Иво Христов: Статуквото се бетонира чрез имитация на промяна

Статуквото се бетонира чрез имитация на промяна на статуквото. Така определи предложенията на ГЕРБ за промени в Конституцията и свикване на Велико народно събрание проф. Иво Христов, преподавател и депутат от гражданската квота на БСП. По..

публикувано на 14.08.20 в 14:15
Язовир

На палатка край язовира - необходим ли е регламент

Райони около язовирите през лятото се превръщат в сметища. Това обясни пред „Хоризонт“  Пенчо Пандъков от Риболовен клуб "Балканка". При струпването на повече хора се изхвърлят и  големи количества отпадъци и няма кой да следи за това, допълни той...

публикувано на 14.08.20 в 10:47

Варна 2020 - хотели се борят да останат на пазара, умерен оптимизъм за септември

Около 50 на сто от хотелите във Варненско са отворили врати това лято. Голяма част от тях са или на първа линия, или предлагат атрактивен туристически продукт, например аквапарк в границите на хотела. Това каза пред „Хоризонт“ Павлин Косев,..

публикувано на 13.08.20 в 13:45

Казусът с болницата в Добрич - прочитът на двама гастроентеролози, лекуващи Covid-19

„ Ръководството доста неглижираше ситуацията и си мислеше, че при нас ще се разминат нещата и няма да ни връхлети толкова сериозно пандемията . Предполагам, че заради това не предприеха абсолютно никакви съществени мерки. Доста несериозно се..

публикувано на 12.08.20 в 09:09

Пловдив 2019 - (не)извлечените поуки за артистите и парите

Ще се разберат ли на предстоящата си среща фондация “Пловдив 2019” и организациите и артистите, които си чакат неразплатени средства за участия в Европейска столица на културата 2019? „Някои организации вече си получиха парите, но защо трябваше..

публикувано на 11.08.20 в 12:26
Палатков лагер пред бившия Партиен дом

Правото на мирен протест e гарантирано от международни документи

Анета Тодорова е оперна певица, работи в Брюксел. В нощта на 6 срещу 7 август е прекарала няколко часа в 1-во Районно полицейско управление в София. В ефира на БНР тя коментира, че участва в протестите, защото подкрепя борбата на българите срещу..

публикувано на 11.08.20 в 11:26
Симеон Дянков

Симеон Дянков: Да се строят тротоари, а не магистрали

Трябва да сме готови за социално много тежка есен и много тежка зима, дори без протестите. Ако няма силна социална политика сега, кризата ще е много, много по-тежка, отколкото видяхме пролетта, защото хората нямат резерви. За това предупреди в..

публикувано на 10.08.20 в 12:56